Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОВЕРКИТЕ ЗА КОРУПЦИЯ ПОД ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ

Верни на принципа, че добрите дела заслужават похвала, а зловредните деяния - тояга, без да си кривим душата може да отбележим видимия напредък в работата на една от най-коментираните комисии в държавата - Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет. А поводът за тази наша констатация е свързан с нейния ИНТЕРНЕТ сайт и е съвсем пресен.
Досега
в антикорупционния портал
на комисията всеки гражданин можеше да подава сигнали за всякакъв род престъпления. За да научи обаче какво се е случило след подаването на информацията, имало ли е проверка по случая и какви са резултатите от нея, човек трябваше да чака отговор от съответния инспекторат, който се е наел да нищи разказаната в електронно писмо далавера.
Сега обаче хората, които подават сигнали, ще могат да следят ежеминутно какво се случва с подадената от тях информация - назначена ли е проверка или не, кой се занимава със случая и т.н. Това става благодарение на уникален код, който получава всеки източник на пикантни истории в сайта на парламентарната комисия.
Нововъведението беше демонстрирано в петък (21 декември) от директора на Дирекция Главен инспекторат към Министерския съвет и секретар на междуведомствената антикорупционна комисия Николай Георгиев.
Сайтът на комисията е създаден през март 2007 г. с цел да получава сигнали от граждани за различен род престъпления. Адресът му е www.anticorruption.government.bg и в него подробно са описани дейностите на парламентарната комисия и начинът, по който хората могат да сигнализират чиновниците за различни измами и далавери.
За да направи това, всеки трябва задължително да попълни няколко полета. Първо отбелязва срещу кое държавно учреждение подава сигнала (тук са включени всички министерства, държавни агенции и областни администрации в страната; Висшият съдебен съвет; прокуратурата; парламентът; Националният статистически институт; Главно управление на архивите и самата Комисия за превенция и противодействие на корупцията - КППК).
След това
подателят на сигнала задължително отбелязва
по кое време е извършено престъплението и дали става въпрос за подкуп, грабеж, административно нарушение или друго закононарушение. А накрая трябва да посочи за каква сума пари става дума и да опише самата корупционна случка. Ако желае и има възможност, човекът може да прикачи и файлове със сканирани документи, доказващи твърденията му.
За разлика от практиката в други компетентни ведомства, сигналите, подавани чрез ИНТЕРНЕТ сайта на антикорупционната комисия, могат да бъдат анонимни. Техните податели имат право дори да не разкриват самоличността на държавния или общинския служител, както и да не посочват къде работи той и на каква длъжност.
След като писмата вече са получени на сайта, секретарят на Комисията по превенция и противодействие на корупцията Николай Георгиев ги преглежда и избира между два варианта. Първият е да разпредели проверка на своите подчинени по сигнали за корупция срещу обикновени държавни служители или хора, нагазили надълбоко във властта.
Дори човек да не е написал името си и да не е предоставил контакти за обратна връзка, сигналът задължително се проверява, разказа пред Параграф 22 Сия Николова, старши експерт в Главния инспекторат на Министерския съвет (там постъпват сигналите от антикорупционната комисия).
Административно-процесуалният кодекс позволява да не си мърдаме пръста, когато ни сигнализират анонимни хора, но ние винаги правим проверка, допълва още Николова.
Другият вариант пред Георгиев е да препрати сигнала на съответния инспекторат, който е компетентен да разследва случая. От своя страна същият този инспекторат е задължен след приключване на проверката да съобщи за резултата от нея на Главния инспекторат и на човека, подал информацията.
Заради осъвременяването на сайта организацията по подаване на сигнали от граждани вече е променена и видимо подобрена. След като информацията за подкуп, грабеж или друго престъпление е изпратена в сайта, подателят получава уникален идентификационен номер (най-често съставен от десет или единайсет цифри и букви), който позволява във всеки един момент той да разбере какво се случва със сигнала.
Благодарение на него може да следи движението му - къде се намира в момента и кой отговаря за неговото решаване. Собствениците на идентификационни кодове ще знаят по чия вина се е забавила проверката или пък кой е забравил за нея. Тоест ще имат реални познания срещу кого трябва да заведат гражданско или административно дело, ако пряко са
засегнати от бездействието на някой чиновник
Към този портал ще бъдат вързани 71 компютъра, разположени в най-различни институции и ведомства, между които по всяко време може да се разменят както писма, така и всякакви въпроси и отговори по изградена вътрешна мрежа за комуникация.
Системата ще се поддържа от специалистите, подсигуряващи информационната система на МС. Оттам гарантират, че има отлична защита срещу хакерски нападения.

Борислав Радославов

ТПС - Фотоархив 70594
Директорът на дирекция Главен инспекторат към МС и секретар на Комисията за превенция и противодействие на корупцията Николай Георгиев съчетава със завиден успех двете поприща, които са свързани неразделно...

КАРЕ
РАЗСЛЕДВАТ ШЕФКА НА АГЕНЦИЯ СЛЕД СИГНАЛ В КППК
Секретарят на Комисията по превенция и противодействие на корупцията Николай Георгиев разкри, че срещу шефката на Държавната агенция за метрология и технически надзор Олга Манафова се води проверка след получен сигнал за слабост при контрола на течните горива. Това се случи на поредното заседание на комисията в понеделник (17 декември).
В периода 1 януари - 30 ноември 2007 г. са получени 520 сигнала за корупция, обяви още Георгиев. Един от тях е бил срещу председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов, но той не е бил потвърден.
На заседанието Николай Георгиев припомни за сигнал за незаконни действия на служители от Министерството на правосъдието във връзка с международните осиновявания. Както Параграф 22 вече писа в бр.47, проверката по случая е разкрила няколко фрапантни факта. Например, че докато директорът на отдел Международни осиновявания Антоанета Калаузка била в болнични, е летяла за Италия.
Друг абсурд е, че държавните пари, дадени й да увеличи правната си квалификация в Нов български университет, отново е похарчила да пътува до Италия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във