Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОЗРАЧНАТА ТОГА НА ТЕМИДА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е СКРОЕНА

В началото на седмицата законотворците в 40-ото Народно събрание отново доказаха, че нямат реална представа какво точно иска от нас Европейският съюз. Във вторник (25 април) група български евронаблюдатели се срещнаха с колегите си от Комисията по външните работи на Европейския парламент и им раздадоха обемист доклад. Според четивото, през последните няколко месеца България е нанесла няколко тежки удара на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта, като по този начин е оставила зад гърба си не само Румъния, но и... самия Европейски съюз.
За съжаление на българските емисари в Брюксел обаче Евросъюзът отново не забелязва успехите ни, защото критиките към нас не загубиха обичайната си острота. Заместник-председателят на групата на социалистите в Европейския парламент - Ян-Маринус Вирсма, и докладчикът за България -Джефри ван Орден, се обединиха около становището, че съдебната реформа в България се извършва и законодателството е прието, но още няма реални резултати. Според Джефри Ван Орден важно е да има действия, съответстващи на думите, а пълноправното членство на България не бива да се отлага, дори ако трябва да се задейства предпазна клауза.
Комисарят по правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини подчерта, че България има нужда от повече конкретни резултати и от прилагане на приетото вече законодателство. А председателят на Комисията по външните работи в Европейския парламент - Елмар Брок, постави на българските евронаблюдатели задача с повишена трудност: Ако България приеме закон тази седмица, може ли да докаже до 16 май, че той се прилага? След което предложи на българските си събеседници и на колегите си от Европарламента единствения, според него, правилен отговор: До 1 януари 2007 г. държавата трябва да докаже реално и масирано прилагане на законодателството...

Докато нашите евронаблюдатели се чудеха с какво по-напред да зарадват начумерените евродепутати, в София се разигра сценка в две действия, която за сетен път доказа, че Брюксел не само не е строг в изискванията си към България, но е и... съвсем справедлив.
Тон за песен даде министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, която във вторник ощастливи драгия зрител на сутрешния блок на Канал 1 с няколко недотам благи вести. Според нея, Европейската комисия очаква конкретни резултати в борбата с престъпността и корупцията и срокът, в който България трябва да представи отчет за напредъка си по изпълнение на ангажиментите към ЕС, изтича днес (25 април - бел. ред.). Но за достатъчно отчетлив удар срещу мафията може да се изчака още 20 дни. И, ако има резултати, свързани с достатъчно аргументи за започване на предварително производство срещу ключови фигури от престъпния свят, то те биха били отчетени, дори това да стане до 10-15 май, защото докладът ще бъде оповестен на 16 май, уточни още министър Кунева.
Хубаво щеше да е, ако първата дама на българската евроинтерграция бе спряла дотук. За съжаление обаче министър Меглена Кунева реши да формулира основната предприсъединителна беда за България, както и виновниците за евентуалното отлагана на България или за налагането на правосъдната предпазна клауза.
Според нея, един от големите проблеми по Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, който пряко е свързан с корупцията и борбата с организираната престъпност е, че не във всички съдилища делата се разпределят на случаен принцип.
В Румъния това е постигнато за броени месеци, докато у нас все още има две съдилища, едното от които е Върховният административен съд, където делата не се разпределят на случаен принцип, обобщи тя и допълни: Ако със силата на закон бъдат задължени всички съдилища случайно да разпределят делата, картината доста би се променила. Под въпрос е и способът, по който се назначават съдиите, защото това трябва да става само с конкурс...
По какви причини Меглена Кунева не информира драгия зрител на БНТ, че случайното разпределение на делата се прилага в България още от 1999 г., засега не е важно. По-интересното обаче е, че тя премълча друг любопитен факт: по време на жълтото управление (2001-2005 г.), когато тя също бе министър по европейските въпроси, мнозинството на НДСВ и ДПС промени Закона за съдебната власт (ЗСВ) единайсет пъти, а Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) - осем пъти. Но не узакони така лелеяния принцип на случайното разпределение на делата, а... изхвърли и конкурсното начало от ЗСВ.
Нещо повече. По времето на жълтото управление бяха забъркани такива информационно-технологични батаци, че потърпевшите от тях - редовите български магистрати и десетките експерти на Американската агенция за международно развитие (USAID), още не могат да повярват на случилото се.
Казано накратко, през 2002-2003 г. тогавашното ръководство на правосъдното министерство (в лицето на министър Антон Станков и неговия главен секретар Мариян Абрашев), зад гърба на Висшия съдебен съвет, разработиха проект за компютризация на съдебната система, спечелиха финансиране по програма ФАР и... накараха шефовете и специалистите в USAID да съжаляват, че са си загубили времето и парите в България. Защото, ако днес (по данни на Висшия съдебен съвет - ВСС) в 52 от общо 153 съдилища се използва софтуер за случайно разпределение на делата, заслугата за това изобщо не е на българското правителство и на ВСС, а на... филантропите от Американската агенция за международно развитие.
И още един много важен пропуск направи министър Меглена Кунева във вторник (25 април), докато се опитваше да обясни на драгия зрител, че европейският дявол не е чак толкова черен. Става дума за прословутата правителствена комуникационна стратегия, която е призвана да изпълни две мисии: да популяризира достиженията на Европейския съюз в България и да докаже на обикновения българин, че неговото Народно събрание и неговият Министерски съвет правят всичко възможно за превръщането на България в нормална демократична държава.
За целта в периода 2002-2005 г. са били похарчени общо 25 млн. лв., но резултатите са повече от печални, защото засега обикновеният човек знае само няколко неща: след като България стане пълноправен член на Европейския съюз, цените на стоките и услугите ще скочат, но заплатите ще останат български. А 80% от малкия и средния бизнес ще фалира, след което българинът ще носи китайски обувки, ще яде гръцко сирене, турски домати и аржентинско месо.
По какъв начин и чрез какви комуникатори хората на Симеон Сакскобургготски са усвоили споменатите 25 млн. лв. е пълна загадка, защото хората на Сергей Станишев категорично отказаха да търсят изчезналите милиони и обявиха, че за целите на тазгодишната комуникационна стратегия ще бъдат заделени нови пет милиона лева.
Тъжната истината обаче лъсна още във вторник (25 април), само два часа след като министър Мелена Кунева слезе от малкия екран на БНТ и се върна в кабинета си, за да продължи работата си по приемането на България за пълноправен член на ЕС. А поводът за това бе доста... неформален: сдружение Клуб - журналисти срещу корупцията, в който членуват над 180 журналисти от цялата страна, отчете един от най-амбициозните си проекти, озаглавен Съдът и ние: мисията възможна.
Проектът е реализиран на трие етапа: в Стара Загора на ниво районен съд), Пловдив (на ниво окръжен съд) и в София (на ниво върховни съдилища) - с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие (USAID) и в партньорство със Съюза на съдиите и с Асоциацията на прокурорите. А е амбициозен по една много простичка причина: участниците в него - БНТ, БТА, в. БАНКЕРЪ, Дарик радио, в. Дума, сп. Дипломатически преглед и още десетина водещи регионални медии, трябваше да потърсят и да открият... добрата страна на българската съдебна реформа. Или онова, което правителството от две години все не успява да открие, за да се похвали пред Европейския съюз.
А то, колкото и странно да прозвучи от страниците на критикарски вестник като Параграф 22, май взе да се вижда дори с невъоръжено око. Стига, разбира се, човек да знае къде да търси, какво да гледа и, най-важното - да има желание да го види. В Старозагорския районен съд например всяка година влизат по около 6000 дела, 80% от които се решават в двумесечен срок. А пловдивските окръжни магистрати май са единствените в страната, които в портфолиото си имат осъден банкер (Христо Александров получи четири години за източването на АГРОБИЗНЕСБАНК), осъден международен трафикант на проститутки (рапърът Ванко 1 е с 12-годишна присъда) и осъден месарски бос за гавра и изнасилване на работничка (Красимир Къртев получи 15 години за издевателствата над 22-годишната Анна Камбурова).
Освен това от около година и половина във всички старозагорски и пловдивски съдилища са поставени специални кутии, в които гражданите могат да пускат каквито им душа иска сигнали и жалби - за корупция, за непрофесионализъм, за умишлено размотаване на делата и т. н. При това - без да има значение дали тези сигнали са подписани, или са анонимни. За най-голямо учудване през минала година в Стара Загора и Пловдив въпросните кутии са останали... празни. А при Радка Петрова, председател на Пловдивския апелативен съд, който покрива и Старозагорския съдебен окръг, са постъпили общо четири-пет жалби за забавяне на дела. Което, както и да бъде погледнато, е хубаво, защото до момента не се е чуло някой старозагорец или пловдивчанин да е прескочил тамошните слуги на Темида и да се е оплакал директно във Висшия съдебен съвет или пък в Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във