Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПСИХОЛОЗИТЕ НА МВР НЯМАТ ПРЕДСТАВА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОЛИЦАЯ

Бившият рейнджър Иван Йончев е роден пред 1954 година. През 1979 г. завършва Висшето военно училище във Велико Търново и в продължение на 13 години охранява южната и западната граница на България. През 1992 г. става професионален рейнджър и участва в няколко мироопазващи мисии: Камбоджа (1992-1993 г.), Ангола (1996-1997 г.), Босна (1998-август 1999 г.) и Косово (август 1999 -лятото на 2001 г.). В момента се препитава като служител в частна охранителна фирма.Г-н Йончев, какво представлява тестът, на който ви обявиха за психически негоден за участие в задграничната мисия?- Това е наръчник с 500 въпроса, на които се отговаря с да и не. На базата на нетипичните отговори психолозите описват с известна точност проблемите в психическото състояние на човека. Половината от явилите се през 2001 г. полицаи издържаха теста, но десетина души трябваше да се явим и на интервю. То също се провежда от психолог, но той има пред себе си личните кадрови дела на интервюираните служители, до които ние нямаме достъп. На практика обаче тези тестове се ползват като средство да се чистят неудобните и непослушните хора от МВР. Не смятате ли, че думите ви са прекалено силни?- Не, защото има много случаи, в които неудобните се изпращат на тестове в Института по психология на МВР, за да не ги издържат. На официален език процедурата се нарича реподбор, иначе става дума за най-обикновена чистка или за елиминиране на кандидат за по-висок пост, обещан на наш човек. Защото отговорът, който получава неудобният елемент, е почти един и същи: Не ставаш. Много си добър, но не ставаш. Парадоксалното в случая е, че психолозите не познават изобщо съвременната всекидневна работа на полицая и решават проблемите му така, както е написано в дебелите книги преди доста години. Само един пример: самоубийства сред полицаите са много и това е факт. Защо е така? Защото до тях не е имало психолог, който да усети проблемите в зародиш и да помогне. Никой не си дава сметка за това. Кога поискахте да видите резултатите от теста си?- Когато получих втория отрицателен резултат, написах първия си рапорт до министъра на вътрешните работи. В него твърдях, че не съм съгласен с констатациите на психолозите и че се действа избирателно. След като отговорът от министерството се забави с два месеца, аз се свързах с директора на Института по психология на МВР и го питах защо се бави диагнозата на психолозите. Той ме покани на среща и ми показа, че резултатите от теста са били изпратени в дирекция Човешки ресурси още през ноември 2002 г., но оттам не са ми ги предоставили.Защо, според вас, са ви е отказан достъп до информация, която засяга вашето собствено здраве и психическо състояние?- След първия тест получих без никакви проблеми диагнозата, в която се констатираха психо-физическите ми недостатъци. Аз обаче не повярвах в заключенията на МВР-специалистите. Потърсих мнението на други психолози и техните оценки бяха коренно различни. Явно това се е поразчуло, защото, когато поисках да видя резултатите от втория тест, ме отрязаха тотално.По закон МВР е правоохранителна организация, но право може да има само там, където има защита. В дадения случай аз нямам защита и мога смело да заявя, че този факт превръща МВР само в... охранителна организация. В България има десетки и стотици висококвалифицирани психолози и експерти, но за МВР това няма значение - то приема единствено заключенията на собствения си Институт по психология. По този начин те затварят веригата и могат да смачкат всеки, когото си пожелаят. При това съвсем безнаказано. Значи ли това, че в МВР има корупция? Примерно - при попълване на българските квоти в международните умиротворителни мисии?- Твърдя, че има корупция, и това може да бъде доказано лесно. Стига, разбира се, някой да си направи труда и да проследи през какъв интервал от време определени лица се преливат от една мисия в друга. Според ресорната инструкция на МВР, приета през есента на 2002 г., от мисия до мисия трябва да изтече минимум една година. За някои хора обаче това не важи - те се връщат от една мисия, за да заминат веднага за участие в друга мисия. Това е тотално нарушение на тази инструкция, но на никого не му прави впечатление. Нещо повече - ако имаха възможност, хората, за които говоря, даже нямаше да се връщат в България. Имате ли някакво обяснение защо се прави това? Нали уж е тежко и некомфортно? - Как защо - за пари, естествено. Доста от хората в Косово успяха да си създадат необходимите връзки с местното население и да завъртят доходоносен алъш-вериш. Така беше и по-рано - в Босна: въртяха си бизнес някои миротворци, плащаха си на когото трябва и все още са в играта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във