Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Пълен назад за необяснимите богатства

Една от най-загадъчните и амбициозни законодателни заявки на кабинета Борисов е свалена тихомълком от дневен ред. Това се случва по-малко от 4 месеца, след като на 11 ноември, 2009 г. правосъдното министерство представи основните насоки, по които ще променя радикално редът за отнемане на имущество, придобито чрез незаконна дейност. Както Параграф 22 писа в края на миналата година, подозрителното затишие около подготвяния законопроект, чийто текст по думите на министър Маргарита Попова трябваше да е готов преди Коледа, сочи, че нещо в правителствената инициатива не е наред. От правосъдното ведомство уверяваха, че оставало само да се прегледат някои детайли и че промени в разрез с обявените нови принципи в никакъв случай няма да се допуснат. Във вторник (2 март) от пресцентъра на правосъдното министерство признаха след поредното ни запитване, че действащият Закон за отнемане на имущество в полза на държавата, придобито от престъпна дейност - т. нар. закон Петканов, засега не е на дневен ред, а ще бъде довършена работата по промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) преди внасянето му за второ четене. Два дни по-късно шефът на пресцентъра Тодор Липанов остави все пак малко надежда с уточнението: Работи се все пак, но не по нов закон, а по изменения и допълнения на сегашния. Попитах в какъв дух ще са те, но ми отговориха, че засега нищо не могат да кажат.
Отлагането на това обсъждане ще охлади обществените очаквания за ускоряване и масовизиране на конфискацията на т.нар. необясними богатства, които са същността на 20-годишния криминален преход. През целия този период се знаеше, че наред с непостижимите за българското правосъдие осъдителни присъди отнемането в полза на държавата на имуществото придобито в резултат на незаконна дейност, е най-ефективната мярка за обезсърчаване на бандитизма. На това наблегна за пореден път и шефът на Дирекция Разследвания и операции на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Тиери Кретиен преди седмица.
Първата открита и организирана атака срещу готвения нов закон за отнемане на имущества, придобити не само от престъпна дейност, както е сега, но изобщо чрез незаконен доход, се състоя на проведена в края на ноември конференция в столицата, посветена на 50-годишнината от създаването на Европейския съд за правата на човека. Там адвокати правозащитници (сякаш може да има други) нарисуваха апокалиптична картина на последствията, които ще доведе приемането на такъв закон - лавина от дела и осъдителни присъди в Страсбург. Това, което изтъкнаха като най-тежък порок на новия проект, е всъщност сърцевината на промяната - т. нар. комисия Кушлев да води и да приключва до успешен край дела за отнемане на имущества, без да ги обвързва с наказателните производства срещу необяснимо забогателите, а въз основа единствено на разликата между стойността на притежаваното имущество и законно доказаните доходи.
Основен камък във философията на новия закон трябваше да стане възстановяването на принципа за търсене на имуществена отговорност, заложен в Глава 3 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ). Тя бе отменена с влезлия в сила през 2005 г. закон Петканов По този генерален въпрос авторите на проекта, и на първо място Маргарита Попова, изглежда, нямаха колебания. Още преди тя да стане министър прокуратурата проведе под нейно ръководство успешни искове за нетрудови доходи по ЗСГ и отне апартаменти на Константин Димитров-Самоковеца и на Боян Петракиев- Барона. Друг е въпросът, че още преди Нова година нещо скърцаше във вижданията за това как да бъде възбудено производството по отнемане и в обвързването му с евентуалното наказателно преследване спрямо необяснимите богаташи.
При представянето в правосъдното министерство на готвените промени наред с тези за НПК нещата изглеждаха наред и Попова излъчваше амбиция, решителност и оптимизъм. От казаното се разбра, че ще бъде разширен ограниченият сега кръг от престъпления, които трябва да бъдат доказани с влязла в сила присъда, за да се заведе тепърва гражданско дело за отнемане на имуществото. Но не с включване на нови престъпни състави в обсега на закона, а именно с промяната в същността му, която разкъсва неговата обвързаност с изхода от наказателното производство.
Вътрешният министър Цветан Цветанов каза същото на прост език и намаза с мехлем душата народна: Трябва да се провери цялата държава! В този дух бяха и изявленията пред медиите на конфискатор №1 Стоян Кушлев, който увери, че невръстните моми в коли за по 1 млн. евро, които среща всеки ден на път за работа, този път ще си намерят майстора.
Още тогава се усещаха обаче колебания доколко мотивирана е заявената възможност проверките да започват въз основа на анонимни сигнали. Уж имаше намерения тя да бъде включена в проекта, но щяло да стане малко по-нататък. Самият Кушлев го потвърди пред медиите с неуверената добавка, че сигурно ще могат да проверяват анонимки (по аналогия с предложените промени в НПК, сред които е и възможността за образуване на досъдебно производство по анонимен сигнал). Неясна логика, защото двата закона предвиждат различен ред за различни по своя характер производства. А идеята на пълната преработка на закона Петканов, както вече бе казано, е да откъсне процедурата за гражданска конфискация от наказателното производство, към което сега по думите на министър Попова е изкуствено пришита. Анонимният сигнал е особено подходящ начин за сезиране на комисията, тъй като хората, които го подават, не се притесняват, че ще се случи злоупотреба с личните им данни. В развитите страни тази практика се насърчава и затова всеки гражданин там гледа да не дразни съседа. Пък държавният орган да си направи проверката и ако всичко е наред, да остави на мира проверения.
Опасенията, че управляващите ще отстъпят от първоначално заявения радикален вариант и ще ограничат възможностите за подхващане на проверки, потвърди в телевизионно предаване самата Маргарита Попова броени дни след представянето на проекта. Думите й бяха: Комисията ще бъде сезирана от прокурори, от разследващи органи, когато се започне наказателно производство по определени много тежки текстове от Наказателния кодекс (НК). И щом комисията е сезирана за започване на такова наказателно производство, започва да извършва проверка. Тази проверка предполага следното -
тя се отделя от наказателното производство
не се интересува от изхода и от хода му.
Откъсва се, значи, но не напълно. Обвързването на проверката за незаконно имущество с образувано досъдебно производство би ограничило приложението на принципа за пълното й откъсване от хода на наказателното преследване и поставя под условие проверката на всеки, който живее охолно без наличието на законни доходи. Та нали придобиването на огромни активи от подставени физически и юридически лица е класически похват за избягване на евентуални имуществени санкции срещу босовете на организираната престъпност. И до ден днешен пред съда продължават да минават тежки престъпления, чиито извършители са с кристалночисто съдебно минало и нямат нищо на свое име. А идеята конфискация да се прилага само към преследваните по много тежки текстове от НК противоречеше на намерението на Попова ограниченото прилагане на закона Петканов да бъде преодоляно? Правосъдната министърка беше изброила далеч повече предпоставки за стартиране на процедура по конфискация освен извършено престъпление - митнически, данъчни, ревизионни производства, които установяват белези на необяснимо богатство, както и наличие на конфликт на интереси.
Въпреки тези колебания отпадането на изискването да се изчака влязла в сила осъдителна присъда беше големият пробив, с който управляващите обраха овациите. Сега се оказва, че бият пълен отбой и комисията Кушлев ще продължи да работи по закона Петканов - съсипан от критики и доказано неефективен. И то след като същите управляващи заявиха в началото на мандата си, че комисията харчи вече няколко години милиони, без да е успяла да внесе и лев в бюджета. Как стават тези лупинги само управляващите си знаят. Танцовият стил
две крачки напред, една назад
на кабинета не е вече никак оригинален и клони към нещо средно между жонгльорство, клоунада, неадекватност и страх от решителни стъпки. А крачките назад може да станат и повече от тези напред.
Факт е, че производството по конфискация е донякъде извънредно, алтернативно и дублиращо. Но именно затова то има смисъл само ако е нестандартно и безкомпромисно. Само при тези условия то може да се превърне в коректив на съдебната власт, защото тя бездруго разполага с правомощия и способи за отнемане на имущества, които не прилага. Ако прокуратурата набляга на правото си да иска конфискация на имущество наред с другите предвидени в Наказателния кодекс наказания, тя ще е далеч по-ефикасна от комисията Кушлев, защото отнемането на имуществото ще става със самата присъда, докато сега хората на Кушлев чакат тя да влезне в сила, за да предявят тепърва граждански иск за конфискация. Параграф 22 писа в предишния си брой за нещо още по-ефективно, което сръбските специална прокуратура и специален съд за борба с организираната престъпност използва в делото срещу Октопода на Плевлянския клан на братята Дарко и Душко Шарич. Още в началото на процеса по искане на прокурора съдът наложи
предварителна конфискация
на всички недвижими имоти и банкови сметки на наркобосовете на сръбска територия. По този начин те са лишени не само от възможността да прехвърлят имуществото си, но и на практика са лишени от него най-малкото до края на процеса. Което комисията Кушлев постига със запори и възбрани. При това не се нарушава принципът, че пълната конфискация е допустима едва с влизането в сила на осъдителна присъда. Ако съдът оправдае подсъдимите, имуществото ще им се върне, но за да стане това, процесът трябва да завърши възможно най-бързо и обвиняемите и защитниците нямат полза от протакането му. Тоест докато тук се дебатира със или без големи правомощия трябва да разполага комисията Кушлев, съседите са измислили инструменти за отнемане на необяснимите богатства. У нас обаче всички власти сякаш бягат от такава ефикасност като от чума.
Струва си да припомним едно от бойките изявления на Маргарита Попова от ноември миналата година, когато никой още не подозираше, че нейният проект може да има тъжен финал: Ние имаме нов проект и ако той получи одобрението на колегите от парламента, ще имаме нов закон. Неговата концепция, неговата философия са доста разширени, за да можем най-сетне да отговорим на въпроса на гражданите за това ще има ли справедливост в нашето общество, ще има ли върховенство на закона и ще можем ли да се разправим с онези, които демонстрират богатство, което разгневява хората, което нарушава тяхното чувство за справедливост. За пет години действие на т. нар. закон Петканов, ние имаме половин милиард обезпечено имущество, наложени запори и възбрани и почти нищо влязло в хазната. Тоест законът досега съществуваше, той работеше до известна степен, обаче реален резултат българското общество не видя и не получи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във