Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПУРАТА УГАСНА, А ДЖИМИ И ТИХИЯ ИЗГОРЯХА

Единствените служители от т.нар. компетентни органи, които имат право да пият и да пеят по случай разбиването на митничарското трио Пурата, Джими и Тихия, са антимафиотите от ГДБОП и техният началник Ваньо Танов.
Сензационната вест, че Георги Георгиев-Пурата, Радослав Живков-Джими и Ивайло Разложки-Тихия, които поне от седем-осем години са символ на срастването между организираната престъпност и държавната власт, са ударени от ГДБОП, гръмна миналата събота (23 юни). Тогава, при специализирана акция на антимафиотите, от жилището му в софийския кв. Бъкстон е измъкнат Радослав Живков, а неговият съратник Тихия е спипан в елитен хотел на Слънчев бряг. Освен тях двамата ченгетата прибират и трима техни подизпълнители - Григор Тотов, Вилислав Нешов и Стоян Петров, които иначе си вадят хляба като служители на една софийска спедиторска фирма.
Единственият, който поне засега се разминава с решетките е Георги Георгиев-Жоро Пурата, който две седмици преди хайката предвидливо легна на системи в Клиниката за белодробни заболявания Света София с диагноза плеврит (възпаление, свързано с натрупване на течност между белия дроб и неговата обвивка, което води до смущения и болки при дишане) и се прибра вкъщи едно денонощие след антимафиотската акция.
Повече от 70 случая на контрабанда са засечени по време на разработката, съобщи в понеделник (25 юни) директорът на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, по време на специално организираната пресконференция. В мероприятието взеха участие още двама от героите на деня: главен комисар Ваньо Танов - директор на ГДБОП, и Роман Василев - заместник-ръководител на Софийската градска прокуратура.
След това шефът на антимафиотите Ваньо Танов доста подробно обясни механизмите, чрез които Пурата и хората му са осъществявали престъпните си намерения. А заместник-градският прокурор на София Роман Василев сподели, че срещу Георги Георгиев, Радослав Живков-Джими, Ивайло Разложки-Тихия и тримата спедитори - Григор Тотов, Вилислав Нешов и Стоян Петров, ще бъдат повдигнати обвинения за създаването на организирана престъпна група и контрабанда.
По думите им Жоро Пурата и хората му са работили основно по две престъпни схеми. При първата стоката (обикновено скъпи мобилни телефони) се внася чрез карго манифести с фиктивни номера и се освобождава чрез документи, заверявани с фалшиви печати. Тарифата на мошениците е била 10 лв. на телефон. В хода на операцията е било установено, че до 1 януари 2007 г. апаратите са вкарвани в България с полети от Атина, а след това - от Цюрих. По данни на ГДБОП всеки месец в страната са влизали по 7000-8000 мобилни телефона от висок ценови клас. Като само от пратката, задържана при акцията на 23 юни - 500 телефона Нокиа 6300 (при пазарна цена от 500 лв. на бройка), които били декларирани като филми за фотоапарат, държавата е щяла да загуби 50 000 лв. от спестен ДДС.
Втората схема е доста по-безобидна и затова тя е взета на въоръжение (още преди петнайсетина години) не само от всички контрабандисти, но и от стотици легални бизнесмени. Става дума за митническото оформяне на стоките по занижени фактурни стойности, след което вносителите плащат между 50 и 70% по-ниски мита, такси и акцизи. В случая с Пурата и компания скъпите мобилни телефони са обмитявани като евтини резервни части и аксесоари, като по този начин бизнесмените са икономисвали около две трети от реалните мита.
Във вторник (26 юни) Софийският градски съд (СГС) остави Джими, Тихия и тримата спедитори в ареста с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража и това е хубаво. Лошото е, че безспорният тартор на престъпната група (по данни на МВР) Жоро Пурата остана на свобода срещу подписка.
Официалният мотив на СГС за тази изключително мизерна мярка за неотклонение е, че здравословното състояние на Георги Георгиев не позволявало прибирането му зад решетките. По силата на каква логика обаче на Пурата не му бе наложена парична гаранция от 20-30 000 лв. или домашен арест, явно дори и Господ не знае. По-важното е, че ако той влезе отново в болница, този път за три-четири месеца, някой ще трябва всеки ден да му ходи на свиждане. Тоест да поднася на височайшия болник съответната книга, където той с автографа си да доказва, че спазва наложената му мярка за неотклонение.
Всъщност във вторник съдебните репортери се убедиха в по-специалното отношение към Джими, Тихия и тримата спедитори и по друг повод. Всички те се явиха пред съда в такива одежди, сякаш отиваха или на мокър бар, или пък се бяха запътили към плажа, за да поиграят на плажен волейбол и табла. С други думи - част от контрабандисти застанаха пред съда по разноцветни тениски и шорти, а един от тях - Григор Тотов, дошляпа до залата с джапанки, от които стърчаха нокти на около три-четири седмици.
А пък съдът въпреки всички писани и неписани правила за уважението към институцията, изразяващо се най-общо във формулировката приличен външен вид, не само не изгони от залата разгащените арестанти, ами изобщо не забеляза с какви дрехи са те.
Използвайки ситуацията (става дума за благосклонното отношение към задържаните), на излизане от залата небезизвестният столичен адвокат Марин Марковски (по това дело той ще защитава Вилислав Нешов и Стоян Петров) заяви, че съдебният състав се е уплашил от журналистите и затова е наложил най-тежките мерки за неотклонение на петимата.
Освен това Марковски разви и тезата, че оставянето на контрабандистите зад решетките нямало нищо общо със закона, след което... аргументира тезата си така: Използвани са специални разузнавателни средства от октомври 2006 г. до март 2007 г., но не е посочено по кое конкретно наказателно производство ще бъдат използвани. Това дело е образувано на 5 март 2007 г., в продължение на няколко месеца то е водено срещу неизвестен извършител и затова тези СРС-та не следва да се включват към него...
Като се абстрахираме от факта, че нито един адвокат в света няма да признае, че клиентите му са виновни, Марин Марковски е прав за СРС-тата от октомври 2006-а до март 2007-а. Според източници на Параграф 22, които по някое време са имали нещо общо с операцията срещу Пурата и компания, разработката наистина е започнала миналата есен и е трябвало да приключи с образуването на дело срещу шестимата контрабандисти и с тяхното арестуване още... в началото на април т.г.
В навечерието на финалната акция на разработката обаче се случват две много странни събития. Най-напред притокът на контрабандни мобилни телефони рязко спира и участниците в престъпната схема започват да разговарят помежду си само за коли, купони, литература и изкуство. А Софийската градска прокуратура като надзорник на операцията изведнъж спуска на ченгетата указание, което те са длъжни да изпълнят и което много прилича на щатския филм Мисията невъзможна. Казано накратко, държавното обвинение иска от ГДБОП доказателства, че мобилните апарати на митничарите контрабандисти фигурират в информационната система на Агенция Митници БИМИС, където се записва всяка бурма, внесена законно в България.
Ако изтичането на информация от МВР към Пурата и компания беше еднократен акт, човек да махне с ръка и да забрави. В случая обаче явно става дума за добре координиран опит за смачкване на разработката, защото е абсурд по едно и също време митничарите да зарежат бизнеса си, а пък Софийската градска прокуратура (СГП) да поиска от ГДБОП нещо, което граничи с... малоумието. При това без никакво извинение, защото по силата на тази логика утре СГП ще поиска от полицията да представи доказателства, че месечните пратки с хероин и кокаин на Таки, Пешо Щангата и Златко Баретата също са вписани в БИМИС.
Другото, което прави странно впечатление, са печалбите на мошениците. По време на пресконференцията в понеделник (25 юни) стана ясно, че при първата схема, т.е. чистата контрабанда, Пурата и хората му са заработвали по 10 лв. на мобилен телефон. А по втората схема (чрез обмитяване на занижени стойности) парите са разпределяни по следната схема.
Ако от един апарат се икономисват 100 лв. от мита и ДДС, за преките изпълнители на врътката - Джими и Тихия, остават 30 лева. Другите 70 лв. се връчват на Жоро Пурата, който ги разпределя по братски - 30 лв. за него и 40 лв. за покровителите, които през годините са били с различна партийна окраска: веднъж са сини, после са жълти, а напоследък... яркочервени.
Тези изчисления обаче са пълен въздух под налягане, защото те са правени на база... цена на истински телефони, произведени във фирмите майки или по лиценз в други държави. А в случая става дума за откровени ментета, каквито в Китай, Индонезия, Малайзия, Сингапур и т.н. могат да се купят най-много за десетина долара парчето. Иначе казано, на всеки 1000 чисто контрабандни телефона, които тук се продават за 500 лв., Пурата и останалите участници в схемата печелят чисти... 470 000 лв., плюс-минус 1000-2000 долара за транспорт. А не само 150-200 000 лв. от спестени мита, ДДС и разлики в цените наедро и на дребно.
Така че, ако вътрешният министър Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев искат някой да им повярва, че този път имат намерението на стигнат докрай, ще им се наложи да разсекретят СРС-тата по делото срещу Пурата, Джими, Тихия и техните трима шерпи.
Още повече, че с този си акт двамата ще ударят изключително силно рамо на червения лидер и премиер Сергей Станишев, който все още си търси конкретен повод, за да приведе една от най-конструктивните си закани в действие: всички министри на БСП аут от ръководните органи на партията и, обратно - всички партийни функционери вън от изпълнителната власт.
Дай, Боже, всекиму поне вяра и надежда, защото любовта винаги идва от самосебе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във