Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Първият осъден за секстормоз в българската армия Александър Петков: И АЗ СЪМ МЪЖ! И АЗ ИМАМ НУЖДИ...

По всичко личи, че първото наказателно производство за сексуален тормоз е на път да приключи според предварителните очаквания - с наказание колкото за Бог да прости. В сряда (14 март) Военноапелативният съд разгледа жалбата на бившия командир на 13-а бронетанкова бригада в Казанлък - Александър Петков-Пинчера. Преди три и половина месеца Сливенският военен съд го призна за виновен за престъпления по два текста от Наказателния кодекс: чл.387, ал.2 във връзка с ал.1 - злоупотреба със служебно положение, която е извършвана системно от началник към подчинен и от която са настъпили особено тежки последици, и чл.150 - за блудствени действия.
В първия случай законът предвижда лишаване от свобода от три до десет години, а във втория - до пет години. На 29 ноември 2006 г. обаче Сливенският военен съд хем призна Пинчера за виновен по всички повдигнати обвинения, хем го помилва с присъда от... три години затвор условно с 5-годишен изпитателен срок.
Съвсем накратко, в обвинителния акт срещу Александър Петков се разказва как той е предлагал на пет жени - кадрови военнослужещи в бронетанковата му бригада, да правят секс с него и с някои негови по-високопоставени началници и гости. В замяна на ласките той щял да им осигури не само спокойствие и професионален комфорт, но и сигурен растеж в кариерата. Жените обаче не се съгласили и затова Пинчера започнал да ги тормози денонощно, включително и с телефонни обаждания през пет-десет минути.
Какво се случи по време на второинстанционното дело на 14 март (сряда) никой не знае, защото то се гледа при закрити врата. На излизане от залата обаче Александър Петков съвсем хладнокръвно обяви пред медиите, че е невинен, защото стотиците телефонни разговори с подчинените му били по... работа. Това дело е атака срещу мен, целяща да ме бутне от мястото, което заемах дотогава, заяви Пинчера и тръгна да напуска Съдебната палата с гордо вдигната глава.
Натискът срещу мен започна преди две години, когато той ме командирова като сервитьорка в Националния военно-учебен комплекс Чаралица, сподели с Параграф 22 една от жертвите на Пинчера - Анелия Милева. (В този комплекс по традиция шефовете на военното министерство и на Генералния щаб, както и всички по-висши началници и командири във Въоръжените сили се събират поне по два пъти годишно, за да обсъждат актуалните проблеми на националната сигурност, боеспособността на войската и по-нататъшния ход на военната реформа - бел. ред.) - Там той започна да ме атакува с телефонни обаждания и покани за срещи. Предлагаше ми разговори на четири очи в сауната, в неговата стая и в апартамента му в Сливен. Изявяваше голямо желание да ми помогне в обучението, тъй като тогава завършвах магистратура по специалност Социална педагогика във Великотърновския университет, обясни още Анелия Милева.
Разривът между нея и Пинчера настъпил след първия по-сериозен опит за обяснение от страна на полковника. Един ден той срещнал изпепеляващата си страст и в прав текст й заявил: Кога ще ми обърнеш внимание? И аз съм мъж, и аз имам нужди.... Жената обаче успяла да запази хладнокръвие, отговорила му да се държи подобаващо, защото може да й бъде баща, и... няколко месеца по-късно категорично отказала да поднови договора си за срочна военна служба.
Явно, поучен от горчивия си опит с Анелия Милева, полковник Александър Петков избрал по-различен подход към леглото на друга своя подчинена - Снежана Михова. По време на отпуск жената отишла до поделението, за да получи подпис върху някакъв документ. След като свърших работа, Петков ме извика в кабинета си и ми каза, че трябва да почерпя, тъй като наскоро съм се върнала от мисия в Босна и Херцеговина. Попитах го с какво точно иска да бъде почерпен, а той пожела церемонията да станела у тях, защото много хора го познавали и не искал да ни засичат заедно. Отказах му категорично и оттогава започна да звъни по всяко време на денонощието - или на мобилния телефон, или на стационарния - в поделението, разказа тя след края на заседанието във Военноапелативния съд.
За негово съжаление самочувствието на Пинчера отново му изиграло лоша шега. След като Михова продължила да не отговаря на телефонните му обаждания, един ден той я засякъл случайно в поделението и решил да стреля от упор: Много си красива в тази униформа. Харесвам те така, но не те искам само за секс. Изпитвам нещо по-сериозно към теб..., отривисто заявил Пинчера на своята подчинена и... налетял да я прегръща.
Историята мълчи за по-нататъшното развитие на случката и надали някога ще узнаем как точно е приключила фаталната среща: дали жената храбро е отбила бронетанковата атака с голи ръце, или пък най-позорно е избягала от полесражението. Факт обаче е, че малко по-късно нервите на Анелия Михова също не издържали и тя подала рапорт за преместване във военноморската база Атия край Бургас.
На 18 януари 2006 г. военнослужещите Дарина Георгиева, Теодора Танева, Снежана Михова, Анелия Милева хвърлят Пинчера в обятията на Сливенската военна прокуратура, като една от жените пише в жалбата си, че полковник Александър Петков й е предложил да обслужи сексуално и местен бизнесмен.
Половин година по-късно - на 13 юни, обвинителният акт срещу полковник Александър Петков е внесен в Сливенския военен съд, а на 29 ноември 2006 г. Пинчера е признат за виновен по всички обвинения, повдигнати срещу него. Вместо обаче да му друснат ефективен затвор, униформените слуги на Темида проявиха колегиално снизхождение и ощастливиха Александър Петков с три години условно, като го задължиха да изплати на четирите си жертви обезщетения в размер на 11 800 лв. общо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във