Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПУШЕЦИ - 2

Любопитни метаморфози претърпяха исканията на полицаите, които отново излизат на протест тази неделя (27 септември). Пушекът на недоволството им за първи път вдигна тревожни сигнални кълбета над МВР в началото на годината.
Протестът най-напред засука сила от мизерните заплати на униформените. За девет месеца обаче възмъжа дотолкова, че вече надмогна нерешените финансови претенции и се издигна в сферите на законотворчеството.
Невинен до доказване на противното - под това мото полицаите недоволстват срещу липсата на законова защита при изпълнение на служебните им задължения. Лукан Лазарски, заместник-шеф на синдиката, обяви в средата на седмицата, че повод за недоволството им е и неосъществената договорка с ръководството на МВР за защита на лицата на изборна длъжност в синдикалната организация. Що се отнася до битовите проблеми, той кратичко отбеляза, че те все още не са решени.
От думите му остава впечатлението, че протестът е нетолкова в защита на цялото полицейско войнство, колкото за решаване на проблеми на синдикалното ръководство. Темата за разпадащите се кубинки, за заплатите, за пълното заплащане на извънредния и нощния труд, за увеличаването на средствата за т.нар. вещево доволствие и на парите за храна - това вече не е на дневен ред в исканията на полицаите.
Защо? Най-вероятно защото са се примирили с мизерията, обещана им от бюджета на МВР и в бъдеще. И са послушали вицепремиера и министъра си Цветанов, който няколко пъти им каза в прав текст, че пари няма. Послушали са и колегата си, премиера Бойко Борисов. Дали?
Незабавни промени в Наказателния кодекс, предвиждащи по-тежко наказание за лице, извършило нападение срещу служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения; инкриминиране на съпротивата при арест и неизпълнение на полицейско разпореждане - това бяха част от исканията на организаторите на полицейските протести през януари. За решаването им сегашното ръководство на вътрешното министерство направи някои важни стъпки - например в проектозакона за МВР добави нов чл.5 а, в който се казва, че служителите на МВР са физически неприкосновени при изпълнение на задълженията си и се ползват с особената закрила на закона.
Такава закрила съществува и в момента в квалифицираните текстове на НК: например за убийство на длъжностно лице наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без отмяна. Докато за убийство (не на длъжностно лице) е от 10 до 20 години лишаване от свобода. Има и квалифицирани състави за телесна повреда и т.н. Дотук е ясно - защита има и би трябвало да се прилага с цялата тежест на закона.
Но мотото на есенния протест смущава с друго - под общовалидната презумпция за невиновност, вложена в законодателството, обхващащо всички граждани на Република България, се иска някакъв законов бонус за определена група от обществото. Корените на това любопитно искане са в подписката на бивши и действащи благоевградски полицаи, организирана на 10 август тази година срещу присъдата на военните магистрати от общо 82 години затвор за ченгетата Мирослав Писов, Иво Иванов, Борислав Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков, умишлено причинили смъртта на Ангел Димитров-Чората. Тогава вътрешният министър Цветан Цветанов се срещна с тях и с близките им и каза : Убеден съм, че на следваща инстанция ще подходят (магистратите - б. ред.) много по-задълбочено, ще анализират абсолютно всички факти и обстоятелства, за да има действително едно справедливо решение на този казус. Аз вярвам в съдебната система.
Къде обаче в случая Чората е елементът нападение над длъжностно лице, та да се иска адекватна защита на полицаите? Такова имаше, когато край Своге бе прострелян полицаят Любомир Митов. На погребението му на 14 август Цветанов обяви: ... Трябва да покажем заедно, че държавата е по-силна от престъпността. Трябва да победим, защото в противен случай няма да има справедливост, няма да има държава... За да няма повече подобни инциденти с полицаи, е нужен комплекс от мерки, обясни тогава министърът.
Случаите Чората и Любомир Митов обаче са диаметрално разположени в законовата система. И когато вицепремиерът Цветанов, а и премиерът Бойко Борисов дават рамо на искане, водещо началото си от подписка в защита на петимата осъдени бивши полицаи от Благоевград, и двамата стъпват на много тънък лед. Както е известно, протестът на 27 септември (неделя), поне както беше обявен, е срещу зачестилите случаи на специфичното отношение на съда срещу служители на МВР. Във вторник (22 септември), навръх националния празник на независимостта, Борисов каза, че за посегателство над полицай трябва да се налага много тежка присъда - не глоба, затвор трябва да бъде. И гарантира, че такива законодателни промени ще се наложат. Абсолютно прави са момчетата, обяви тогава премиерът по повод протеста на полицаите. Ако искат да протестират, ще отида лично при тях, допълни той.
Специфичното отношение на съда към служители на МВР, извършили престъпление, обаче е резултат от прилагането на съответните квалифицирани състави на НК. Такива се прилагат и срещу лица, извършили престъпление срещу длъжностни лица. Макар че понякога съдът за един и същи казус издава учудващо различни присъди.
Всяка подкрепа на искане против едните или другите изглежда като заиграване с любовта на определени групи и натиск върху съдебната система. А такъв натиск издава манталитет, описан от шопите: Я не гледам на мене да е добре, а на Вуте да му е зле...

Facebook logo
Бъдете с нас и във