Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПУШКАЛА НАД ЗАКОНА

На 30 януари 2001 г. кърваво ЧП изправи на нокти тогавашното ръководство на МВР - полицай уби с един изстрел 16-годишната Елеонора Димитрова на пъпа на столицата. Новината за нелепата гибел на момичето обходи светкавично нощна София. На следващия ден МВР се принуди да излезе от зоната на здрача и да пусне официално съобщение за трагичния инцидент. Смъртоносният куршум бе изстрелян от Калин Кьосев, офицер от Икономическа полиция на Шесто РПУ-София, който във фаталната нощ празнувал повишението си с приятели в ресторант Сръбска скара на бул. Патриарх Евтимий. Историята отдавна е позната на всички и затова не е необходимо да бъде припомняна в детайли. Пред началниците си Кьосев призна, че е произвел изстрел, и предаде доброволно служебния си пистолет. Направените по делото балистични експертизи категорично доказаха, че куршумът, пронизал Елеонора и намерен на местопрестъплението, е изстрелян от полицейския пистолет. Колкото и парадоксално да звучи, днес убиецът на Елеонора можеше все още да се разхожда на свобода и да упражнява високоблагородната си професия. За това бе необходимо само едно - Калин Кьосев да се беше направил на утрепан и да си беше замълчал, вместо да си признае, че се е вживял в ролята на среднощен каубой. В интервю пред Параграф 22 (публикувано в бр.9 от 1 март 2003 г.) адвокатът на Кьосев Илиян Василев заяви, че ако клиентът му не бе проявил добросъвестност и не беше признал, че е стрелял във фаталната януарска нощ, делото за убийството на Елеонора щеше да изглежда по съвсем друг начин. В смисъл, че щеше да е образувано срещу неизвестен извършител и най-вероятно днес щеше да е прекратено по чл.239 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) - поради това, че не е разкрит извършителят на престъплението. Ако Кьосев беше теглил една яка метална четка на цевта на пистолета си, разследването със сигурност щеше да бъде затруднено. Това щеше да се дължи на факта, че няма база за сравнение на нарезите по куршум от същия пистолет преди инцидента и след него. Още повече че, според експерти, промяната или заличаването на релефа на цевта на оръжията е елементарна работа за хора, които имат познания в тази област. А в момента именно куршумът, намерен на местопрестъплението, е най-сериозното доказателство срещу Кьосев. Ако Кьосев не се беше предал доброволно и беше загубил по някакъв начин оръжието си - просто няма как да се достигне до безспорния извод, че смъртоносният куршум е изстрелян от неговия пистолет, уточни обаче адвокатът му Илиян Василев.Странно: държавата е регулирала със закони, наредби и правилници контрола над абсолютно всички видове оръжие, притежавано законно от граждани и юридически лица, а с лека ръка е подминала служебните пищови на близо 100 000 мъже и жени (с пагони или цивилни) от войската и от МВР?! Както се казва по друг повод - за всички трябва, а за тях... не може! Нито да се създава база данни за балистичните особености на служебните пистолети, пушки и автомати, нито да се дава информация на някой по-пацифистки настроен любопитко от медиите.Защо е важно това? Случаят с убийството на Елеонора е само един от десетките кървави примери за това какво може да (не) се случи, когато се гърми със служебно оръжие. През 1992 г. обаче от поделението в Звездец (Бургаско) бяха откраднати над 500 пистолета Макаров. Следствието бе заведено като групово, двама-трима от замесените изчезнаха и делото беше вдигнато на трупчета поради неразкриване на част от извършителите. Защо то не бе разделено и не завърши срещу известните (на МВР, следствието и прокуратурата) крадци - не е толкова важно. По-важното е, че днес никой не е в състояние да каже дали тези пистолети бяха изнесени (и продадени) зад граница, или задоволиха нуждите на прохождащата организирана престъпност в България. И още нещо не е известно на никого - дали с някой от въпросните пищови е извършено убийство (или убийства) на територията на страната. Какво би се случило, ако в армията и МВР разполагаха с регистър на предварително простреляните служебни оръжия (включително и с куршуми и гилзи за сравнение)? Със сигурност щеше да се знае дали в неразкритите през годините поръчкови убийства (включително и в онези, които изглеждат като мутренска саморазправа в пияно или дрогирано състояние) са участвали служители на МВР или кадрови военни, които не само не са санкционирани (когато му е било времето), но продължават да се борят срещу престъпността. Същото се отнася и до стотиците инциденти с употреба на огнестрелни оръжия (въоръжени грабежи, престрелки, кръчмарски пукотевици и т.н.), чиито главни действащи лица до ден днешен не са идентифицирани само защото куршумите били изстреляни от неидентифицирана персона с неизвестно за никого оръжие. Съществуващият абсурд бе потвърден с писмо от Дирекция Материално-техническо осигуряване и социално обслужване (ДМТОСО) на МВР, получено в Параграф 22 (чрез пресцентъра на вътрешното министерство). То пристигна във връзка с редакционните съмнения, породени от думите на адвокат Илиян Василев, че ако Кьосев не си бил признал за стрелбата във фаталната нощ - убиецът на Елеонора все още нямало да бъде разкрит. На 26 февруари ние зададохме следните няколко въпроса:- прострелват ли се пистолетите на офицерите и сержантите от МВР при зачисляването им;- пазят ли се някъде данни за полицейското оръжие и профилите на цевите;- защо Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите не се прилага за служителите на МВР;- колко броя служебни оръжия са на въоръжение в МВР към 26 февруари 2003 година;- съществува ли национална картотека на служителите на МВР и служебните оръжия, които са зачислени на всеки от тях.Отговорът, който пристигна в редакцията на 11 март, бе повече от шокиращ: Съгласно чл.136, ал.1 от Закона за МВР, дирекцията Материално-техническо осигуряване и социално обслужване дава следното становище: На пистолетите, които ползват служителите на МВР като служебно зачислено оръжие, не се извършва прострелка за създаване на куршумотека и гилзотека. Всички служители на МВР, закупили или получили като награда стрелково оръжие, са длъжни да го регистрират в РПУ-КОС по местоживеене и се прави гилзотека и куршумотека на същите в седемдневен срок от датата на придобиването му. Данните за оръжието на служителите в МВР се водят в националните и териториалните служби, както следва:- трите имена и направлението, в което работи служителят;- модел, калибър и фабричен номер на оръжието;- вид и количество на боеприпасите, зачислени на служителя;- дата на зачисляване/отчисляване (явно на оръжието и боеприпасите - бел. ред.);- категория на оръжието...За да не остане някой с погрешното впечатление, че върху меверейските пищови няма никакъв контрол, обаче от МТОСО уверяват, че всяко пушкало в МВР си има специален картон. В него периодично се записват общото качество на всяко зачислено оръжие, данните за техническото състояние на основните части и механизми на оръжието, резултатите от периодичните проверки, както и измененията в състоянието му, установени при техническите прегледи. Според разпоредбите, тези прегледи се правят два пъти в годината и са призвани да фиксират черно на бяло всички текущи изменения в основните параметри на оръжията в МВР. Редови ченгета обаче твърдят, че много често прегледите на пистолетите им се свеждат само до сравняване на марката и фабричния номер на оръжието им с онова, което пише в картоните им. И... толкоз. Но не само това е озадачаващото в писмото, получено в редакцията от Дирекция Материално-техническо обслужване и социално осигуряване (ДМТОСО). Защото на неговата втора страница пише, че за всички случаи на изгубване, кражба и липса на оръжие незабавно се провежда разследване на случая от комисия. Служителят, допуснал нарушението, носи имуществена, дисциплинарна и наказателна отговорност.... Един израз в горните няколко реда издава, че този текст съществува главно за отбиване на номера. Защото, за да понесе някой наказателна отговорност за това, че му няма пищовът, трябва да се случат следните няколко неща: да бъде доказано, че той е продал (или е подарил) служебното си оръжие; с това оръжие да бъде извършено криминално престъпление (убийство, опит за убийство, въоръжен грабеж); това престъпление да бъде разкрито; да бъде доказано, че престъплението е извършено именно с продаденото (или подареното) служебно оръжие. И когато само едно от тези условия не бъде изпълнено, задачата никога няма да бъде решена. Просто защото на разследващите ще им бъде невъзможно да открият какъвто и да е умисъл в загубването или открадването на служебния пистолет. Още по-невъзможна става мисията на проверяващите (и разследващите), ако престъпниците се окажат по-пъргави (както все по-често се случва през последните седем-осем години) и успеят овреме да изпилят фабричните номера на полицейското пушкало или да деформират (за всеки случай) профила на цевта му с една по-здрава метална четчица...В интерес на истината, през 1998 г. из високите етажи на МВР имаше идея служебните пистолети да се прострелват, а гилзите и куршумите да се пазят като образци за сравнение. Намерението бе продиктувано от количествата на загубеното и откраднатото меверейско оръжие, които по едно време достигнаха размера на епидемия. Кой знае защо обаче тази положителна идея умря още преди да бъде родена. Ако не и по-бързо.Също толкова обречено на неуспех е скорошното създаване на някакъв нормативен документ (наредба или правилник), който да регламентира най-сетне хаоса и безгрижието в тази смъртоносна служебна област. За сегашното ръководство на МВР явно такъв проблем не съществува (дори след неколкомесечните скандали около частпрома на командосите от Отряда за борба с тероризма и участието на разни ченгета в разни престъпни структури, включително и магистрални банди). Никакъв шанс нямат и неправителствените организации, независимо дали се занимават с човешки права или с граждански контрол над силовите министерства и спецслужбите. Причината е в омагьосания кръг, в който те ще изпаднат само при посягане към тази тема: за да направят нещо - те трябва да имат достатъчно информация, за да аргументират претенциите си към законодателя. Такава информация обаче те няма как да получат, защото данните за вида, нивото на снабденост и качествата на специалните техники, въоръжението и боеприпасите, на защитните средства, на уредите и материалите, използвани от службите за сигурност и службите за обществен ред, са държавна тайна (Приложение N1 от Закона за защита на класифицираната информация, обнародван в Държавен вестник, бр.15 от 30 април 2002 г.). Инцидентът със сватбарската стрелба на полицая Калин Кьосев, завършила със смъртта на Елеонора, и още десетки подобни случаи обаче не са никаква държавна тайна, а държавен проблем. Който ръководството на МВР, правителството и парламентът трябва да решат веднага. За да се знае поне кога по улиците се стреля с МВР-пищови, взети замалко назаем, загубени след запой или откраднати завинаги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във