Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Р. Овч. - Ан. Ал.: ВРЕМЕ ЗА МЪЖЕ

Според основния принцип на западната цивилизация демокрация и развито гражданско общество се правят само от истински мъже и още по-истински мъжки момичета. Вярно, там също има корупция, шуробаджанащина и уреждане на някои по-първи приятели и братовчеди. Но също така е вярно и другото: гръмне ли нечие име в медиите, неговият собственик завинаги изчезва от политическия и икономическия хоризонт. Защото се е самоубил (от гордост), защото е в затвора (по принцип) или защото го е срам да погледне другите в очите...
Според основния принцип на българския преход в изграждането на демокрацията трябва да участват само послушковци и разбойници, за които от партийната повеля и пачките в бурканите (образно казано) по-важно нещо няма.
По време на предизборните кампании всички те също приличат на истински мъже и още по-истински мъжки момичета. После обаче, когато имената им гръмнат в медиите заради корупционна сделка, уреждане на любовник/любовница на държавна работа или пък за нещо друго, направо става... страшно: понеже всички те никога не влизат в затвора (по принцип), никой от тях няма смелостта да се самоубие (дори от яд) или пък да се върне на село и да пасе кравите (от срам).
Точно поради тези три обективни причини BG-мъжете и мъжките момичета са си изработили нещо като безусловен рефлекс: щом стане напечено, те задължително заемат позата на жертва, чието обезглавяване задължително обслужва три субекта: попълзновенията на бившата Държавна сигурност, корпоративните интереси на враговете с партиен билет или стремежа за самосъхранение на партийния лидер след поредния му управленски провал.
Поредният пример за този изключително неприятен извод е поведението на преките и задочни участници в т. нар. скандал Александров - Овчаров.
В четвъртък (31 май) вечерта гръмна вестта, че Ангел Александров е решил да подаде оставка като шеф на Националната следствена служба, но да остане член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, а три различни и независими един от друг източника веднага потвърдиха новината пред Параграф 22. Съгласно западните стандарти на работа това би трябвало да означава, че още на следващата сутрин човекът публично ще огласи намерението си, за да съхрани остатъците от своето лично и професионално достойнство.
До редакционното приключване на броя обаче (петък, 1 юни) директорът на НСлС все още не бе сътворил дългоочакваната сензация, което навява мисли в две посоки. Или той изчаква да види какво ще се случи през уикенда с основния му опонент - министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, или просто... опипва почвата и обществените настроения, след което ще помисли още по-сериозно дали и как да се оттегли.
Горе-долу по същия начин стои и въпросът с мъжеството на другия главен герой в драмата - заместник-председателя на БСП и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Преди десетина дни той удължи принудителния си отпуск до 2 юни (събота). Уж, за да защити честта и достойнството си пред участниците в пленума на Висшия съвет на БСП през уикенда, но... обладан от съвсем друга интимна мисъл. Ако червеният лидер и премиер Сергей Станишев (въпреки огромното си нежелание) все пак реши да му отреже главата, това да се случи около 2 юни. Така че той - другарят Румен Овчаров, със съвсем чиста съвест да заеме мястото си не къде да е, а в пантеона на стотиците и хиляди храбри и всеотдайни българи, жертвали себе си за свободата и благоденствието на Отечеството. (Само за справка - на 2 юни Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП се събира на заседание, а на 3 юни е пленумът на самия Висш съвет на БПС, на който трябва да стане ясно дали Овчаров си отива и кой от съпартийците му в правителството ще му прави компания.)
Тук му е мястото да отбележим, че през последните три дни на отиващата си седмица мъжкарско поведение демонстрираха още двама души: пряката участничка в скандала - бившата шефка на отдел Икономически престъпления в НСлС Зоя Иванова и... бившият шеф на Държавния резерв генерал Димитър Димитров.
В сряда (30 май), в ефира на една частна национална телевизия, Зоя Иванова направи опит да убеди широката общественост, че тя и подчинените й магистрати по делото срещу Вальо Топлото - Татяна Шарланджиева и Иван Тороманов, са се справяли блестящо със служебните и процесуалните си задължения. Но в един момент Ангел Александров решил да вземе нещата в свои ръце, двете следователки не били съгласни и... така се стигнало до разправията.
Ако беше спряла дотук, Зоя Иванова със сигурност щеше да спечели симпатиите на по-грамотната (от юридическа гледна точка) част от аудиторията. С помощта на водещия обаче тя продължи да аргументира тезата си по толкова несвързан начин, че след внимателен анализ на чутото човек би могъл да си направи един-единствен извод: шефът на Националното следствие е натискал подчинените си да разследват приоритетно фронтиера Красимир Георгиев, за да може по този начин (за Ангел Александров става дума) да рекетира Румен Овчаров за нещо си, свързано с Булгартабак. Твърдение, която тя, ако не може да докаже, направо си е... за съд и присъда.
Втората мъжка постъпка на Зоя Иванова е малко по-особена. В четвъртък (31 май) един столичен всекидневник публикува разгромна статия срещу Ангел Александров. В нея се казва, че само за един ден - 13 януари 2006 г. (досущ като в историята за доктор Джекил и мистър Хайд), директорът на НСлС е издал две взаимноизключващи се постановления, посветени на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров.
С едното постановление Александров давал ясни и конкретни разпореждания на подчинените си от отдел Икономически престъпления как да разнищят всички далавери на Иван Григоров покрай прословутия ремонт на Съдебната палата. С второто постановление обаче същият този Александров сторил нещо съвършено различно: отменил предишните си указания и посъветвал подчинените са да я карат отгоре-отгоре.
Съвсем естествено делото за далаверите около ремонта на палатата не стигнало доникъде, а председателят на ВКС върнал жеста по най-подобаващ начин: след като избухнал скандалът Александров - Овчаров, Иван Григоров станал най-ревностен защитник на своя благодетел, като наляво и надясно взел да обяснява, че Ангел е почтен и скромен човек, който носи евтини костюми. Тоест - той нито се е облагодетелствал някога от служебното си положение, нито пък има намерението да се облагодетелства в бъдеще.
Като оставим настрана факта, че от факсимилетата на двете скандални постановления, публикувани във въпросния всекидневник, ясно се вижда, че първото постановление е чернова (т.е. върху него няма печат, изходящ номер и т.н.), в случая важни са два други детайла. Първо - защо на опитни следователи, способни да разнищят дори и най-сложната схема за пране на пари (справка - твърденията за отличната работа по делото срещу Вальо Топлото), някой трябва да им казва какво трябва да правят по елементарен случай, какъвто е надписването на строително-ремонтните дейности и материалите при освежаването на Съдебната палата. И второ, защо Зоя Иванова едва преди няколко дни реши да извади на показ тези два документа, при положение че те са били в ръцете й още преди година и четири месеца?
Не, няма никаква грешка. От свои източници в Националната следствена служба (НСлС) Параграф 22 научи в четвъртък сутринта, че по повод на тази публикация е извършена проверка, която е установила следното: в деловодството на НСлС вторите и третите екземпляри на бумагите са заведени като предадени на Зоя Иванова - ръководител на Трети отдел в НСлС. Така че... това е положението и с доблестта на това мъжко момиче. Ако я нямаше разправията между Ангел Александров и Румен Овчаров (с всичките й последствия), никой никога нямаше да разбере какво и защо (не) се случва по делото за ремонта на Съдебната палата. И, разбира се, по какви причини шефът на ВКС Иван Григоров се оказа единствения магистрат, дръзнал публично и от свое име да защити все още директора на Националното следствие.
Същата е работата и с генерал Димитър Димитров. Макар и да няма нищо общо с делото срещу Вальо Топлото и т. нар. скандал Александров - Овчаров, през седмицата той също реши да се направи на мъж и да раздаде възмездие на когото трябва. Използвайки момента, че едно от попълзновенията на Ангел Александров било свързано с Държавния резерв и бившия вече заместник на Емел Етем - Делян Пеевски, в четвъртък сутринта (31 май) бившият директор на Агенция Държавен резерв и военновременни запаси се появи в един частен телевизионен ефир и отпуши началото на нов скандал.
С развълнуван глас и учестено дишане генералът обяви, че дългогодишният главен герой на в. БАНКЕРЪ и Параграф 22 - Мирчо Петков, по-известен с екзотичния си прякор Мирчо Циганина, бил дал 2.3 млн. лв. на заместник главния прокурор Христо Манчев, бил купил министерския пост на Нихат Кабил срещу 1 млн. лв. и т. н. Всичко това го пишело в един протокол от среща, на която Мирчо Циганина за пореден път молил руските си партньори да разсрочат задълженията му към тях, които са към 7 млн. долара главница, плюс 15 млн. долара лихви, натрупани от 1994-1995 г. насам.
В интерес на истината Параграф 22 разполага с този протокол от началото на месец май, но не сме го публикували, защото нямаше как да докажем дали съдържанието му е вярно, дали става дума за бълнуване на един луд или пък за хватка, чрез която Мирчо Петков иска да шашне руснаците и да спечели още една отсрочка.
Въпросът обаче не е в това защо ние не сме го публикували и с каква цел въпросната телевизия изби рибата със сензационното си предаване. Големият проблем е, че ген. Димитър Димитров е получил този протокол едновременно с нас, но го огласи едва онзи ден (в четвъртък, 31 май), защото едва тогава е научил нещо, от което му се е стъжнило и което няма нищо общо с идеята на генерала за чисти ръце в съдебната и изпълнителната власт. Просто предварителното разследване срещу бившия шеф на Държавния резерв е приключило, а Софийската градска прокуратура ще внесе обвинителния акт в Софийския градски съд най-късно до 15 юни. И поради тази причина ген. Димитров спести на своя домакин и на аудиторията си едно име и една цифра от въпросния протокол: Ангел Александров - приятел на Ахмед Доган, назначен за директор на Националната следствена служба срещу 1 млн. лева.
Всъщност, за малко да излъжем. Скандал около Мирчо Циганина има и той е заключен във факта, че въпросното лице все още не е изправено на подсъдимата скамейка. Не само с всички свои ортаци и подставени лица, но и с дългогодишния си адвокат и настоящ член на Комисията за защита на личните данни Станимир Цолов.
Всичко останало е бутафория. Досущ като BG-мъжете и мъжките момичета, вадещи си хляба като висши държавни чиновници и слуги на Темида.

Facebook logo
Бъдете с нас и във