Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАДИОАКТИВНОТО НАСЛЕДСТВО

Ако трябва да бъдем докрай откровени, радиоактивните батаци за България нито са от вчера, нито до оня ден. В зората на демокрацията авторитетният Ню Йорк Таймс обяви пред цял свят на висок глас (в бр. 21 от октомври 1990 г.), че атомната енергетика (в частност) и ядрената безопасност (по принцип) в бившата Източна Европа не са достойни за белия свят. В обширния анализ, сполучливо определен тогава като поръчкова дописка, на България бе отделено относително малко по обем място. За сметка на това обаче смисълът на отвъдокеанския призив беше безкрайно ясен: България трябва моментално да удари катинарите на първите си четири реактора в Козлодуй. И много, ама много сериозно да си помисли на кого, ако не на Уестингхаус ще повери бъдещата и задължителна модернизация на крайдунавската централа.Вярно е, че по онова време в папките на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) отлежаваха над 1000 (хиляда) официални съобщения от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) за аварии в атомни централи, случили се в периода 1985-1990 г. в 24 държави по света. И сред тези съобщения България не фигурираше. Но също така се оказа вярно, че по въпросите на вноса и съхранението на т.нар. източници на йонизиращо лъчение още тогава ведомственото безхаберие е било пълно. Независимо дали става дума за завод, развойна база, лаборатория, филиал на научно учреждение, или изследователско звено в някакъв институт. В редиците на радиоактивните любители влизат още опитни полета, строително-монтажни и машиностроителни предприятия, поделения на Селскостопанската и на Медицинската академия, военни и тъй нататък. Но зад всички тях тогава е стояла държавата.Резултатите? Би трябвало да са тъжни и показателни. Макар че, както се вижда и с невъоръжено око днес, 12-15 години по-късно, тези резултати са предимно... тъжни. През 1984-1986 г., край с. Огняново, Пловдивско, е открита радиоактивна везна. Неидентифицирана социалистическа структура я е ползвала колкото й е било необходимо, а след това я захвърлила насред полето, сякаш изхвърля счупената печка Мечта. Случаят не е разследван изобщо.През 1988 г. (или някъде тогава) в Стара Загора са открити няколко контейнера с гама-източници, натрупани в незастроена част от двора на Завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ). Неидентифицирана (и досега) стопанска организация (по времето на Тодор Живков подобна организация можеше да остане неизвестна само ако всички служби искат това) решила да завърти свой бизнес с гамадефектоскопи, но докато приключат преговорите със съветските производители, организацията била реорганизирана няколко пъти и дирята на пасивите и активите й били разхвърляни в няколко посоки. В един прекрасен момент споменатите контейнери започнали да пристигат, но нямало кой да ги посрещне. Разследване или проверка по случая няма.През 1988 г., в хода на подготовката на поредната Асамблея Знаме на мира, в Студентския град в София бачкаторите попадат на яма, пълна с радиоактивни отпадъци (с изотопи на цезий, стронций, цинк, тритий, въглерод 14 и др.). В незаконното и необозначено по никакъв начин хранилище са открити и големи количества конвенционални (традиционни) отрови, най-известните от които са ДДТ и Паратион (изключително канцерогенен инсектицид). Детайлното проучване на находката отвежда специалистите до Биологическия факултет на Софийския университет, Висшия военномедицински институт и Селскостопанската академия. Установено е, че ямата е пълнена активно до 1980 г., въпреки че хранилището за радиоактивни отпадъци (на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН) в с. Нови хан е работило от години и всички тези отрови е трябвало да бъдат депонирани там. Кога е започнало пълненето на ямата никой не знае, но сметката може да се направи и така: ДДТ беше забранен категорично за употреба в България през 1968 г., а случаят не е разследван, въпреки че очистването на ямата и околностите са погълнали 200 000 социалистически лева.През май 1990 г. в столичния квартал Бузема е засечен повишен радиоактивен фон. Обектът се оказва порутена сграда, залепена до Техникума по селскостопанска техника, използвана години наред (до 1975 г. включително) от Института по физиология на растенията при БАН. Изотопите са на стронций 90. При измерванията стрелките на приборите пробиват скалите, а високите стойности автоматично превключват апаратите за работа на по-висок обхват. Цели 15 години въпросната руина е била използвана за скривалище от кварталните банди и за пушком от възпитаниците на техникума. Какво обаче е изнесено, от кого и в какви посоки, след като Институтът по физиология е опразнил сградата, не е ясно? Разследване на случая не е имало!На 14 юни 1990 г. в района на жп гарата във Велинград е открито изоставено товарище, собственост на вече бившето дружество Редки метали. То е било обезопасено с бетонна заливка, дебела 10-15 сантиметра, напукана, надупчена и натрошена през годините. Закъснелите измервания показали, че радиационният фон в града е 5-10 пъти над пределно допустимите норми, а замърсеният участък е с големина над 300 кв. метра. Вина за безобразието не е потърсена от никого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във