Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЙОНЕН ПРОКУРОР УПОТРЕБИ СЕЛТИК КАТО ЗА СВЕТОВНО

Ситуацията, от която тръгва случката, е банална: в късната есен на 1999 г. в МВР се получава сигнал за злоупотреба със служебно положение с цел лично облагодетелстване. Тежката машина се завърта и на 15 декември същата година прокурорът от Върховна касационна прокуратура (ВКП) Христо Христов приключва прокурорска преписка N10333/99 г. с мнение, че срещу лицето Георги Атанасов Христов трябва да бъде образувано следствено дело за измама в особено големи размери. ПредисториятаНа 13 юни 1999 г. в София пристига тричленна делегация на шотландския футболен гранд Селтик, начело с финансовия мениджър на клуба. Целта на посещението е финализиране на преговорите за трансфера на Стилян Петров на Острова. На аерогара София тримата емисари се засичат с президента на ЦСКА Илия Павлов и съвсем официално му казват, че идват за Стилян. По това време ЦСКА се тресе от скандали във връзка с предстоящото общо събрание на клуба и избора на нов президент. Единствените двама кандидати за поста са Илия Павлов и футболната легенда Любослав Пенев. В началото на юли Стилян Петров е продаден на Селтик за 1 млн. паунда, а напрежението в ЦСКА достига връхната си точка. На 20 юли Любослав Пенев категорично отрича, че е готов на предизборни сделки с Илия Павлов и отказва да се вслуша в съвета на изпълнителния директор на ЦСКА проф. Георги Христов (дългогодишен спортен деятел, бивш ректор на Спортната академия и зет на министъра на отбраната от епохата на социализма Добри Джуров) двамата с Павлов да работят в тандем. На 23 юли Илия Павлов и проф. Георги Христов са освободени от постовете си по решение на общото събрание на клуба. Ден по-рано обаче - на 22 юли, между ЦСКА и Мултигруп АД е сключен договор за цесия, въз основа на който парите от трансфера на Стилян Петров трябва да влязат в Мулти, вместо в хазната на отбора. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че Павлов и Христов обжалват решението на общото събрание по съдебен път. На 27 юли Илия Павлов изпраща писмо до Селтик, в което ги уведомява за сключения цесионен договор и нарежда парите да бъдат пратени в Мултигруп. В началото на август цесекарският скандал придобива международен характер. От Селтик са категорични, че ще пратят първия транш във ФИФА, а там да решават дали парите да влязат в Българския футболен съюз (до изясняване на ситуацията), или да бъдат преведени директно в клуба.На 11 август проф. Георги Христов изпраща писмо до шотландския клуб, с което дава нареждане парите да бъдат преведени по сметка на Мултигруп вместо на ЦСКА. Депешата е оформена на официална бланка на клуба, а проф. Христов се подписва в качеството си на директор на ФК ЦСКА. Подобно писмо Георги Христов изпраща до ръководството на Селтик и на 3 септември 1999 година. ДелотоКога точно в МВР получават острия сигнал за злоупотребите на бившето ръководство на ЦСКА - в лицето на Илия Павлов и проф. Георги Христов, не е известно. По-важното е, че на 15 декември 1999 г. прокурорът от Върховна касационна прокуратура Христо Христов приключва работата си по преписка N10333/99 и нарежда срещу проф. Георги Христов да бъде образувано следствено дело за извършено престъпление по чл. 209, чл.210, чл.212 и чл.251 от Наказателния кодекс. Според висшия магистрат професорът е измамил (на юридически език - въвежда в заблуждение) футболен клуб Селтик чрез използване на документ с невярно съдържание с цел присвояване на чужда движима собственост - пари, в особено големи размери (чл.201-212 от НК). На всичкото отгоре е нарушил още режима на сделките с валутни ценности (чл.251 от НК) и задълженията по тяхното деклариране (също в особено големи размери). С други думи - проф. Георги Христов го очакват поне петнайсетина години затвор и конфискация на половината от имуществото му. Делото е поето от Столична следствена служба (СтСлС) и се наблюдава от прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП).Каква е свършената работа през следващите две години никой не знае. Първият писмен белег, че папката с материалите все пак не е била забутана в най-мрачния ъгъл на столичното следствие, се появява чак на 11 юли 2002 година. На тази дата прокурорът от СРП Владимир Филипов (бивш следовател) отстранява следователката по делото Д. Спасова за бездействие в продължение на една година и възлага делото за доразследване на нейната колежка А. Захариева. Два месеца по-късно Захариева също е отстранена от играта, а делото е изпратено във Върховна касационна прокуратура за преразпределение в Националната следствена служба (НСлС) поради... неговата фактическа и правна сложност. Знаменателната дата е 17 септември 2002 г. - време, по което основният претендент за парите от трансфера на Стилян Петров Любослав Пенев отдавна не е никакъв в ЦСКА и дори е забравил за какво е ставало дума преди две-три години. Оттук нататък нещата се развиват направо шеметно в сравнение с онова, което не е свършено в периода 15 декември 1999 г. - 17 септември 2002 година. Онова обаче, което прави най-голямо впечатление, е, че първата съдебна експертиза по делото е назначена едва на 8 ноември 2002 година. Тя е приключена за десетина дни, а резултатите й са повече от очаквани.Според вещото лице Георги Христов не е извършил абсолютно никакво престъпление по следните причини: той и Илия Павлов са освободени от постовете им на 23 август 1999 г., но са атакували решението на общото събрание на ЦСКА през Софийския градски съд. Съгласно разпоредбите на Търговския закон (чл.140, ал.3 и чл.231, ал.3) решенията относно измененията и допълненията на устава и освобождаването на управител и членове на съвета, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в Търговския регистър. И докато това се случи - дружеството се управлява от старото ръководство. С други думи - от 23 юли 1999 г. (когато проф. Христов и Илия Павлов са свалени) до 8 септември 1999 г. (когато промените са вписани в Търговския регистър) двамата са били съвсем легитимни шефове на ЦСКА и са имали съвсем законно основание да водят кореспонденция със Селтик.Освен това е доказано, че по времето, когато е извършен трансферът на Стилян Петров, Илия Павлов е бил мажоритарен собственик на ЦСКА и е притежавал над 95% от акциите на клуба. Ето защо той е имал пълното право да прехвърли шотландските милиони където сметне за необходимо.Играта на нервиНа 20 ноември 2002 г. следователят Марин Маринов изпраща делото в Софийската районна прокуратура (СРП) с мнение за прекратяване, но... удря на камък. На 2 декември прокурор Владимир Филипов връща делото за доразследване, защото не били изпълнени указанията на СРП от 26 март 2002 г. и на ВКП от 19 септември 2002 година.Следователят възразява срещу районното постановление пред Софийската градска прокуратура (СГП), която на 16 декември 2002 г. уважава аргументите му и прекратява делото. Почти веднага обаче районният прокурор Филипов сезира Софийската апелативна прокуратура за неправилното и незаконосъобразно решение на СГП, с което възраженията на следователя са уважени. На 14 февруари 2003 г. апелативният прокурор Камен Михов издава постановление N273/03 Г, с което потвърждава решението на СГП. В него се казва, че сигналът на прокурора Филипов е неоснователен. Постановлението на Софийска градска прокуратура е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Обективната истина по делото е установена по безспорен начин и събраните доказателства са достатъчни за пълното изясняване на фактическата обстановка. Освен това постановлението на Софийската районна прокуратура за връщане на делото е неконкретизирано. Не са посочени точно кои указания не са изпълнени от следователя, така че да се налага допълнително разследване....Ако някой си мисли, че някакви си две прокурорски инстанции ще спрат районния обвинител Филипов в марша му към истината и възмездието на престъпника - жестоко се лъже. Той светкавично пише нов сигнал, този път срещу постановлението на апелативния прокурор, и го изпраща чак на прокурорския Олимп - Върховна касационна прокуратура (ВКП). Сиреч там, откъдето преди три години е започнало всичко. Малко е да се кажа, че постановлението, което излиза от ВКП на 31 март 2003 г., полива амбициозния Филипов като студен душ. В рамките на 30-35 машинописни реда върховният прокурор Тома Комов обяснява на по-нисшестоящия си колега, че напъните му за връщане на делото за доразследване са абсолютно... неоснователни (меко казано). Постановлението на СРП от 12 февруари 2002 г. (с което Филипов отказва да прекрати делото и го връща в НСлС) е незаконосъобразно и необосновано. От една страна, то е написано без никакви мотиви и не са посочени конкретно кои предишни указания на прокуратурата не са изпълнени. От друга страна, не е взето предвид, че при разследването са били изпълнени както указанията на ВКП от 17 септември 2002 г., така и указанията на СРП (тоест - на самия Филипов) от 26 март 2002 година. В томове 6, 6а, 7 и 8 от делото са приложени протоколите от указаните следствени действия, назначена е и съдебно-икономическа експертиза. Посочените следствени действия, заедно с другите такива в останалите томове по делото, сочат, че разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, като са били събрани доказателствата съобразно дадените прокурорски указания. Предвид горното....Доколкото Параграф 22 успя да установи, постановлението на прокурор Тома Комов от ВКП пристига в националното следствие и Софийската районна прокуратура по едно и също време - на 2 април 2003 година. Прокурор Владимир Филипов обаче слага последната точка на тази безумна епопея едва на... 22-23 май. Просто защото физически няма какво повече да направи, дори и да иска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във