Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Районен съдия потвърди глобата на Лозан Панов

Състав на Софийския районен съд потвърди санкцията, наложена от Сметната палата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов заради неподадена пред този орган декларация за имущество. Решението на съда обаче не е окончателно и то най-вероятно ще бъде атакувано пред Административен съд София-град. Това ще е и последната инстанция, която ще разгледа спора.

Историята накратко
През април миналата година магистратите за първи път трябваше да подадат ежегодните декларации за имущественото си състояние пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. След промените в конституцията (прословутият "исторически компромис"), именно ИВСС трябваше да поеме отговорността да следи за техния "интегритет". Дотогава декларациите за имущество на магистратите се подаваха (както и тези на всички останали във властта) пред Сметната палата.

След промяната в закона единствените, за които задължението да отчитат приходите и разходите си пред Сметната палата остана в сила, се оказаха членовете на ВСС и Инспектората към ВСС. Законодателите така и не се сетиха, че членове на ВСС по право са и тримата "големи" в съдебната власт - главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Които са хем магистрати, и като такива са длъжни да се отчитат пред ИВСС, хем и членове на ВСС - а в това си качество дължат отчет и пред Сметната палата. Така за тях остана абсурдното задължение да подават два пъти декларации за имущество - пред два различни органа.

В резултат на този законов батак, главният прокурор Сотир Цацаров отнесе глоба от 300 лв., защото сметна, че като член на ВСС трябва да осигури публичност върху имуществото си, като внесе декларация в Сметната палата, но не внесе навреме такава декларация в ИВСС. Лозан Панов пък бе наказан с 1000 лв. глоба, защото разчете закона точно в обратния смисъл - внесе декларацията си в ИВСС, но не и в Сметната палата.

Дело за обжалване на санкцията обаче заведе само Панов. Междувременно, заради неподадената декларация, от Националната агенция по приходите се заеха да проверяват имуществото му. И след направени две данъчни ревизии, приключиха с ревизионен акт, с който заявиха, че той не е платил данъци върху част от приходите си като лектор и върху реалната цена на закупено бунгало край морето.

Като за капак беше приет и антикорупционният закон, с който отделът в Сметната палата, който контролираше имуществото на висшия ешалон на властта се вля в новата мегакомисия за борба с корупцията (КПКОНПИ). И тази комисия стана негов правоприемник. Със същия закон отпадна задължението за "двойно деклариране" на доходи от тримата големи. Но това по никакъв начин не се отрази на глобата, наложена на Панов. Нито пък на проверките на доходите му - напротив, КПКОНПИ вече започна да предприема действия срещу него.

А на 19 ноември т.г.излезе и решението на съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд, с което санкцията, наложена на Панов от Сметната палата, бе потвърдена.

Съдът: Наложената санкция е законосъобразна

Според съдия Павлов, Лозан Панов е бил длъжен да подаде и двете декларации - както тази пред ИВСС, така и другата - пред Сметната палата. По няколко причини: първо, защото макар и нелогично, това задължение е разписано в закона. Освен това обстоятелствата, които се декларирали пред Сметната палата и ИВСС не съвпадали напълно - имало различни графи, в които трябвало да бъдат записвани различни подробности. А и незнанието на закона или неправилното му тълкуване не можело да оправдае никого.

От решението на съда става ясно, че последвалата промяна в законодателството, която отмени задължението за "двойно деклариране" на имущество за тримата най-висши ръководители в съдебната власт, не може да се вземе предвид за "случая Панов".  

"Към настоящия момент при всяко положение е отпаднало задължението на председателя на ВКС да извършва деклариране на имущественото си състояние пред правоприемника на Сметната палата в съответната дейност. По отношение на него е налице задължение за деклариране единствено по реда на Закона на съдебната власт пред ИВСС", признава съдът. Но посочва, че този закон, макар и по-благоприятен, не може да се приложи за Панов, тъй като в преходните и заключителни разпоредби било посочено, че за неприключилите производства се прилага старият ред. "Смисълът на новата нормативна уредба, въведена с приемането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, не е в това лицата, които са били длъжни да извършат деклариране по реда на стария закон и не са го сторили, да не носят административно-наказателна отговорност за това. Техните деяния продължават да се третират като административни нарушения и по новата уредба", казва съдията.

Съдебната власт не е "държава в държавата"

В жалбата си срещу наложената глоба, Лозан Панов говори за "механизъм на държавна принуда", свързана с обществената му дейност и подчертава, че с действията срещу него е нарушен принципът на разделение на властите.

Колегата му от СРС обаче категорично отхвърля тези доводи. И подчертава, че наложената глоба не е свързана по никакъв начин с независимостта на съдебната власт.

"Не може да бъде споделена аргументацията, свързана с твърдяно нарушаване на принципа на разделение на властите, не е налице и каквото и да било нарушаване на прокламираната в Конституцията независимост на съдебната власт. Разделението на властите, а и дори независимостта на съдебната власт от другите власти, нямат абсолютен характер; самият смисъл на разделението на властите е в това те да се контролират и възпират една друга. А съдебната власт, както и всяка друга, произхожда и съществува в нашата страна не сама за себе си, а само по волята на суверена - народа. На второ място, действително касае се за санкциониране на председателя на ВКС от страна на орган на изпълнителната власт и то във връзка със службата на председателя на ВКС. Но не и във връзка с упражняването на самата съдебна власт, а във връзка с един чисто административен въпрос. Ако се следва тази логика, то би се стигнало до абсурдни от житейска гледна точка положения, при които например председателят на ВКС (а и който и да било административен ръководител в системата на съдебната власт) не би могло да бъде санкциониран за нарушения, свързани с противопожарната нормативна уредба или тази по опазване на общественото здраве (и други подобни). А съдебната власт ще следва да поддържа контролни органи и във връзка със спазването на тези правила (примерно здравни инспектори). Очевидно е, че действителният смисъл на разделението на властите и независимостта на съдебната власт изобщо в правото на страните от демократичната общност не е в това да се получават подобни абсурдни от житейска гледна точка положения. Ако разделението на властите и най-вече независимостта на съдебната власт бъдат абсолютизирани като принципи, то би се получило положение, при което и не в длъжностно качество съдиите, прокурорите, следователите, членовете на ВСС и инспекторите при ИВСС не биха могли да станат обект на каквото и да било властническо въздействие от страна на органите на изпълнителната власт, т. е. - съдебната власт на практика би представлявала "държава в държавата", смята съдия Павлов.

Той отхвърля и аргументите, че върху Панов е оказван "своеобразен административен натиск" във връзка с обществената му дейност, както и че това води до уронване престижа на председателя на ВКС, а и на правосъдието изобщо. Това са доводи, които могат да се обсъждат по друг повод, но не и в настоящото производство, категоричен е съдията от СРС.

Какъв ще е окончателният изход от спора ще кажат съдиите от Административен съд София-глад, пред които той със сигурност ще бъде повдигнат. Така че краят на историята все още предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във