Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЙОННИЯТ СЪД В ДУПНИЦА СМАЧКА ДЕЛОТО ЗА ТРАГЕДИЯТА В БОБОВДОЛ

На 15 юни (петък) ген. Бойко Борисов и шведският посланик у нас г-н Стен Аск сложиха точка на едно от най-благородните начинания, предприемани у нас напоследък. След близо едномесечни тренировки, на стадион Българска армия се срещнаха в благотворителен мач сборен отбор на дипломатическите мисии в София и тимът на Министерството на вътрешните работи. Приходите от мача бяха наречени за сираците, чиито родители са загинали при изпълнение на служебните си задължения. Сред тях са и четирите деца на серж. Венцислав Георгиев, серж. Иван Факирски и гл. серж. Ивайло Иванов, които загубиха бащите си след кървавата трагедия в погребите на Мини Бобов дол през 1999 година. По зловеща ирония на съдбата, двайсетина дни преди ген. Борисов и Негово превъзходителство Стен Аск да облекат футболните фланелки, Дупнишкият районен съд прекрати съдебния процес по случая и го върна за доразследване. След две години следствие и едногодишна съдебна епопея магистратите изведнъж прозряха, че в досъдебната фаза на производството са извършени процесуални нарушения. А прокуратурата е допуснала да не бъде конституиран като ищец по делото един от пострадалите при взрива. Всичко започва съвсем невинно, като част от научната дейност, развивана от Минно-геоложкия институт в София, където работи обвиняем N1 по делото - проф. Славчо Лазаров. В края на 1993 г. той и студентите му разработват и патентоват нова нафтено-селитрена взривна смес. Според действащите държавни стандарти обаче, преди разработката да бъде лицензирана, трябва да бъде изработена и тествана в нулева серия.С писмо N2131 от 25 май 1994 г. тогавашният изпълнителен директор на Мини Бобов дол Венцислав Тодоров (обвиняем N2 по делото) иска от служба КОС в Дирекцията на националната полиция разрешение за производството на пробната партида. Тапията е получена моментално и експериментът започва. Произведени са първите 300 тона от новата взривна смескоито странно защо проф. Лазаров веднага продава на държавното предприятие на пазарни цени. Странно е, защото през цялото време професорът е ползвал безплатно помещенията на Мини Бобов дол, държавната фирма му е осигурявала и съставните части за сместа. Още по-озадачаващ е фактът, че (според документите, приложени към делото) проф. Лазаров сам определя цената на взрива, а директорът на мините инж. Тодоров съвсем безропотно му я плаща.Осем месеца по-късно (на 2 януари 1995 г.) е сключен и първият официален договор между Мини Бобов дол ЕАД (в лицето на изпълнителния директор Венцислав Тодоров) и софийската фирма Миненерго, собственост на проф. Славчо Лазаров. Договорената цена на взрива, произвеждан в централните взривни складове на мината, е с 5% по-ниска от пазарната, но... само на пръв поглед. Като добър бизнесмен професорът пропуска да включи в договора клауза за чия сметка остават разходите за ток, амортизации и доставката на нужните съставки за изработването на взривната смес. Не е уточнено и коя от двете страни по договора ще плаща на охраната, осигурена от РПУ-Бобовдол. Още тук, на самия старт, държавното предприятие е обречено да загуби 17.173 млн. стари лева. Въпреки това всичко тръгва по мед и масло и върви безаварийно до първата проверка по линия на служба КОС на националната полиция. Инспекторите установяват, че даденото разрешение на Мини Бобов дол за производството на взривната смес се използва от частната фирма на професора и... удрят ножа на кокошката със златните яйца. Забраната не обезкуражава проф. Лазаров и не след дълго той намира друга вратичка през закона - видинската фирма Миджур (със седалище с. Горен Лом). Нейният собственик има разрешително за производството на взривни смеси и на драго сърце го преотстъпва на професора. Междувременно в Мини Бобов дол идва нов изпълнителен директор - инж. Димитър Ганчев (обвиняем N3 по делото), който преподписва контракта с проф. Славчо Лазаров. Следва нова директорска рокада в мините, която извежда на върха софиянеца Николай Василев (подсъдим N4), който в началото на март 1998 г. иска ново разрешение от служба КОС на националната полиция за производство на взрив (в печално прочулите се по-късно складове с номера 3 и 4). Кой знае защо обаче вместо да запретне ръкави и да организира собствено производствоВасилев за трети път подновява договора на професора. Цената е с 3% по-ниска от пазарната, но неписаното никъде задължение на държавното предприятие да поеме консумативите, транспортните разходи и охраната остава. В края на юли 1998 г. Софийският градски съд пререгистрира фирмата на професора от Миненерго на Лазарит ООД. В договора с Мини Бобов дол също настъпва промяна - едното име е заменено с другото. Всички останали условия, ощетяващи държавното предприятие, остават. Според материалите по делото, облагата за проф. Лазаров от тази трета фаза на трагедията е в размер на 1.393 млн. стари лева. Специалисти от мините обаче твърдят, че реалните щети, които държавата е понесла в този случай, са 9.525 млн. стари лева (от неплатени наеми, амортизационни отчисления, ток, охрана и т.н.). Думите им задочно са подкрепени от последвалата данъчна ревизия, която установява, че в бездънните професорски джобове само за периода 17 март - 1 юли 1998 г. са потънали общо 28.581 млн. стари лева. А според прокурорският обвинителен акт, през следващия период - от 1 юли 1998 до 21 април 1999 г. - на държавната фирма са нанесени допълнителни щети в размер на 28.857 млн. лева. Тъжната равносметкаобобщена от експертите по делото, е, че от началото на историята през 1994 г. професорът е завъртял през Миненерго И Лазарит (само от продадени взривни материали на Мини Бобов дол и Мини Перник) скромната сума от 924.915 млн. неденоминирани лева. Като в тази сметка не влизат останалите икономии от неплатени наеми, държавен ток, безплатен транспорт и още по-безплатна ведомствена охрана. Безметежният живот и трупането на лесни пари за държавна сметка продължават до фаталния 4 септември 1999 година.Около осем часа сутринта като охрана на Централните взривни складове на Мини Бобов дол застъпват главните сержанти Пламен Капланов и Георги Кочев. Денят е мрачен, а синоптичната прогноза предвещава дъжд, придружен с гръмотевици. Около 15.30 ч. времето наистина се влошава, а половин час по-късно в района се завихря кратка гръмотевична буря, продължила до 16.20 часа. Заради лошото време постовите на погребите на Големо село не си разменят местата, както е по устав. Към 19.30 ч. бурята се разразява наново и трае около 40 минути. Веднага след спирането на дъжда Капланов прави оглед на охраняваните от него обекти и забелязва, че от главния вход на склад номер 3 излиза гъст пушек и дим. По радиостанцията съобщава на дежурния в Бобов дол за пожара, разбива катинарите на вратата на оградата около склада и прави опит да угаси огъня с пожарогасител. Към него се присъединява и Георги Кочев, също с пожарогасител в ръка. Двамата установяват, че огъня идва от запаленото ел.табло на складовото помещение и десет минути след първия сигнал те за втори път се обаждат на дежурните в РПУ-Бобов дол. Оттам им съобщават, че към тях са тръгнали две пожарни коли.Минути по-късно в района на погребите пристигат четирима пожарникари - Бисер Калистратов, Венцислав Георгиев, Ивайло Парасков и Иван Факирски, както и дежурните от РПУ-Бобов дол. Огнеборците и полицаите започват да гасят пожара от дъното на складовото помещение към централния му вход. И изведнъж откриват, че в малко складово помещение, долепено до централния вход, има множество сандъци, натъпкани с електродетонатори. Капланов моментално започва да ги изнася, докато колегата му Парасков облива помещението с вода.В този момент се чува силен взрив, светкавично последван от втори. Районът се изпълва с дим, прах и пушек. Когато те се разнасят, пред очите на оцелелите се ширнала апокалиптична картина Склад N3 е изравнен със земята, а ударната вълна е издухала покрива на съседния склад N2. Една от цистерните на склад N3 (пълна с нафта) е изтръгната от постамента си и е запокитена в склад N2, като след полета й всичко наоколо е подгизнало в нафта. Включително и самият склад, който секунди по-късно е обхванат от огън. В него има 52 тона тротил и... адът слиза на земята.Равносметката от последвалия взрив е ужасяваща. На място загиват ст. л-т Крум Кирилов Зарев, гл. серж. Ивайло Милчов Иванов и ст. серж. Бисер Асенов Калистратов от РПУ-Бобов дол, серж. Венцислав Иванов Георгиев от РПУ-Бобов дол гл. серж. Ивайло Тодоров Парасков и серж. Иван Веселинов Факирски от Районна служба Пожарна и аварийна безопасност в гр. Бобов дол. Четиримата оцелели и разминали се на косъм със смъртта са откарани моментално в миньорската болница. По-късно става ясно, че Явор Тасков е частично парализиран и обезобразен Стефан Божков е останал без слух, Петър Петров е загубил слуха си частично, а Пламен Капланов е останал без зъби и е с нарушена концентрация на нервната система... ... Около час след трагедията малкото селце е препълнено от полицейски началници и правителствени лимузини, а в мазната кал газят един до друг министър-председателят Иван Костов и вътрешният министър Богомил Бонев. Шефът на националната пожарна полк. Кирил Войнов взема дейно участие в потушаването на огъня и в последвалото събиране на останките от шестимата загинали, разпръснати на стотици метри от мястото на взрива. Обещанията, дадени от високопоставените държавни мъже още там, сред димящите и окървавени руини, са тържествени: бърз съдебен процес и сурово наказание за всички виновници за трагедията. Месец и половина по-късно обаче всички осъзнават, че единствената държавническа проява на някакво съчувствие (или опит за зачистване на гузна съвест) ще си остане жестът на тогавашния вътрешен министър ген. Богомил Бонев, който повиши всички загинали в чин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във