Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗМИНАХМЕ ЛИ СЕ СЪС СТРАШНАТА ТРАГЕДИЯ?

Всички сме покрусени от ужасяващата трагедия с влака-убиец, при която загинаха деветима българи. Някои проклинат съдбата, други стоварват вината върху калпавите тренове на Българските държавни железници, а почитателите на конспиративните теории са вперили взор в най-коварната версия за инцидента - терористичен акт.
Драмата в онази злокобна нощ за съжаление извади на бял свят много кирливи ризи. Най-фрапиращите бяха на някои от обикновените пътници, които успяха да се спасят от огнените езици, но най-естественото нещо за тях се оказа да извадят мобилните си телефони и да снимат горящите вагони.
Не пропуснаха да си покажат рогата и представители на таксиметровата гилдия. Каква ли трябва да са психиката и моралът на онези бакшиши, които поискаха пари на оцелелите, за да ги закарат до най-близката болница, жп гара Червен бряг или... където и да е, само да е по-далеч от огнения ад.
След това се заредиха кандърмите между столичния градоначалник Бойко Борисов и президента Георги Първанов за това, трябва ли да гърмят празнични салюти по случай националния празник или заради трагедията край Червен бряг, на 3 март трябва да се обяви ден за траур.
В никакъв случай не искаме да преразказваме трагичните моменти около онази тежка за всички ни нощ. Нито пък да натякваме колко лош е българинът и как умело се изплъзва от нещастието, сполетяло другарчето.
Колкото и да сме съпричастни с мъката на близките на загиналите, моралният дълг ни задължава да разкрием истина, за която може би никой не се е сетил. Или просто не пожела да я каже на висок глас...

Както вече е известно, горящият влак спря на около 3 км от Червен бряг, след като кондукторът дръпнал ръчната спирачка. Пожарът обаче със сигурност е пламнал по-рано. Техническа експертиза трябваше да покаже дали причината за лумналите искри не се корени някъде във възстаричкия трен.
Пътуващите редовно по този маршрут (най-често в петък вечер влакът потегля от Централна жп гара в София точно в 21 ч.) отлично знаят, че поредните спирки са: София, София-север, Своге, с.Лакатник, с.Зверино, Мездра, Роман, Червен бряг... и така до малкото селце Кардам, закътано в Североизточна България.
Както вече стана ясно, преди да стигне до Червен бряг, тренът спира на гара Роман. Пътуващи във фаталната нощ разказаха, че вместо предвидените 2-3 минути, през които влакът трябва да престои там, машинистът е задържал композицията около 8-9 минути. Дали е било заради много хора, които са слизали и са се качвали, остава неясно. Най-важното обаче е, че точно това забавяне по-късно ще се окаже възможно... най-доброто, което е можело да се случи.
По време на престоя трагедията все още е била в бъдещето и на никого не му е минавала подобна мисъл през главата. Пожарът лумнал някъде в отсечката между Роман и близкото с.Кунино, което е на няколко километра от Червен бряг.
И точно тук е моментът да уточним защо забавянето на гара Роман се оказало, колкото и налудничаво да звучи, животоспасяващо за стотици души. Според очевидци на жп гарата в Червен бряг вече са били паркирани около... 6-7 цистерни с дизелово или друго гориво.
Ако двете композиции са бяха засекли във времето на едно и също място - гара Червен бряг - картината със сигурност щеше да е още по-злокобна. Ако влакът е тръгнал навреме от Роман и се е движел по разписание, огненият ад е щял да достигне и до Червен бряг. При това положение възможността пламъците да достигнат до цистерните с гориво и от това да се предизвика изключително мощен взрив, който да причини смъртта на стотици, е била напълно реална.
Мнозина биха определили подобна хипотеза или за налудничава, или най-малкото за неуместна на фона на покрусата, завладяла обществото след трагичния инцидент. И може би са прави. Един от хората, които не пожелаха да умуват над хипотезата, беше и управителят на БДЖ-Пътнически превоз Димитър Петков. В това се убеди репортер на Параграф 22, който разговаря с него по телефона. Подобни цистерни има по всички гари, но хайде да не се занимаваме с това, опитваме се да помогнем с каквото можем на близките на пострадалите, отсече Петков.
Намират се и други, които с охота търсят в инцидента полъха на терористичен акт. А когато човек направи връзката между забавянето на влака на предишната гара, лумналия по-късно пожар, затворените пътници в спалния и кушет вагона, с чакащите цистерни с гориво на следващата спирка, подобна версия хич не би изглеждала смехотворна.
Може би заради това преди редовното заседание на Висшия съдебен съвет в сряда (5 март) дори главният прокурор Борис Велчев разкри, че по версията за терористичен акт се работи също толкова усърдно, колкото и по останалите: умишлено запалване; предизвикване на пожара заради неумишлени действия на пътници; поради недостатъчно премерени действия на персонала (каквото и да означава това) или на повреда в електрическата инсталация на влака.
Дали тази версия има основание ще умува и анкетната парламентарна комисия, създадена на 6 март (четвъртък) във връзка с инцидента във влака София-Кардам. Тя ще проучи обстоятелствата, свързани с пожара и човешките жертви в бързия влак, необходимите промени в нормативната уредба за подобряване на системата на безопасност в БДЖ, както и мерките за подобряване на железопътната инфраструктура, за което отговаря Национална компания Железопътна инфраструктура.
От своя страна министърът на транспорта Петър Мутафчиев обеща техническата експертиза да даде бърз отговор на въпроса дали пожарът във влака е резултат от техническата неизправност на вагона. Той се позова на показанията на персонала на влака, според които в 6-о купе на кушет-вагона се е чул лек гръм и се е видял силен пламък със сини оттенъци. Това показва, че в купето е имало леснозапалими материали, коментира министърът. Според експертите има съмнения, че пожарът е възникнал от две независими огнища.
И нищо чудно да е било така. Ако обобщим изказванията на всички експерти, магистрати и пътници в злополучния влак, стигаме до извода, че тренът си е бил здрав (кушет-вагонът е бил ремонтиран през юни 2007 г. по думите на изпълнителния директор на БДЖ Олег Петков), а пък възможността два вагона да изгорят за двайсетина минути заради запалено перде в едно от купетата звучи някак си несериозно.
Така че в крайна сметка остават две възможности - или инцидентът действително да е следствие на терористичен акт (колкото и зловещо да звучи), или някой да е спомогнал (умишлено или не) пламъците да лумнат. Което, както и да го погледне човек, е на крачка от тероризма...

Facebook logo
Бъдете с нас и във