Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗПУСКАНЕТО НА ТОЗИ ВСС Е ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС

Визитка
Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. През 1976 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, последователно работи като стажант в Софийския окръжен съд и младши-съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е назначен за председател на Районния съд в гр. Своге, а през 1984 г. преминава на работа в Министерството на външните работи. Две години по-късно - през 1986 г., отново се връща на работа в магистратурата като съдия в Софийския окръжен съд, а през 1989 г. е избран за негов заместник-председател.
През 1995 г. Константин Пенчев заедно със свои колеги създава фирмата Синдик Леге Консулт ООД с предмет на дейност управление на търговски дружества, защита на интересите на кредиторите и длъжниците на обявените в несъстоятелност дружества и одиторска дейност.
Съдружници в нея са известният адвокат и бивш заместник-министър на правосъдието Павлин Неделчев, бъдещият (тогава) синдик на Балканска универсална банка Владимир Дончев и Юлиян Ламбовски - брат на бившия депутат от НДСВ Димитър Ламбовски.
През годините Константин Пенчев е бил синдик на Завод за металорежещи машини - София, на пловдивското дружество 22 Карата, на Намко България, на фалиралата финансова къща ФТА .
От началото на 2000 г. Константин Пенчев е синдик и на Стандарт Нюз АД, което по онова време издава в. Стандарт. Година по-късно Софийският апелативен съд отменя решението на Софийския градски съд, с което Стандарт Нюз АД е обявено в несъстоятелност, а Пенчев напуска своя пост и влиза в голямата политика.
През лятото на 2001 г. Константин Пенчев е избран за народен представител в 39-ото Народно събрание от листата на НДСВ. В продължение на две години и половина той е заместник-председател на парламентарната група на НДСВ и член на две парламентарни комисии - по икономическа политика и по правни въпроси.
На 22 март 2004 г. Константин Пенчев бе избран за председател на Върховния административен съд (ВАС).

Г-н Пенчев, миналата седмица Народното събрание прие част от разпоредбите на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ). Вашата идея за постоянно действащ Висш съдебен съвет (ВСС) вече е факт. Но покрай хубавото се случи и някакво безумие - от закона изпадна текстът, който регламентираше публичността на заседанията на съвета. Според вас това някаква неволна грешка на депутатите ли е, или пропускът не е случаен?
- Първо, искам да кажа, че приветствам идеята за постоянно действащ Висш съдебен съвет и съм много доволен, че законодателят я възприе. Това за мен е действие в посока на съдебната реформа. И на практика показва, че може да има диалог между отделните власти.
Може би сте прав, но все пак депутатите сгафиха по отношение на публичността на заседанията на ВСС. След като разбраха грешката си, част от тях се оправдаха, че Правилникът на ВСС може да се промени и там да се регламентират откритите заседания.
- За мен това е пропуск, не мисля, че е целенасочено действие от страна на парламента. Законодателната власт никога не е изпитвала някакви особени симпатии и доверие към ВСС, че да стигне дотам да засекрети нарочно заседанията му. Ние, магистратите, знаем, че именно тази публичност направи възможна последната реформа - приемането на нов Закон за съдебната власт и решението за постоянно действащ ВСС.
Много пъти съм казвал, че предишните състави на съвета едва ли са били много по-добри, по-чисти, по-компетентни от сегашния, но просто техните действия бяха скрити и никой не ги знаеше. За мен публичността е много полезна. Тя е изстрадана. Когато през 2004 г. се въведе текстът за откритите заседания на съвета, една част от членовете реагираха остро. Смятаха, че медиите ще попречат на работата на кадровия орган.
Нещо повече, месеци наред не ни пускаха на заседанията, та се наложи колеги да се обърнат към Върховния административен съд, който отсъди в наша полза.
- Точно така. И вече всеки един от членовете на ВСС свикна с мисълта, че на заседанията, с малки изключения, присъстват и медиите. Значи може да се работи и така. Но да махнем сега тази придобивка и да кажем, че Висшият съдебен съвет сам ще направи заседанията си публични... Отсега ви казвам, че ВСС нищо няма да реши и затова законодателят не бива да оставя този въпрос в чужди ръце.
Тоест хората, които едно време твърдяха, че публичността на заседанията ще им пречи да работят...
- Свикнаха...
Сега дали ще използват дупката в ЗСВ и ще закрият заседанията на съвета?
- Хората са едни и същи. Дали ще бъде този състав, друг, или трети - няма значение. Всеки държавен орган предпочита неговата дейност да не е открита. Публичността е бич, който е необходим за демократичното общество, но който никой не обича.
Това не влиза ли в противоречие с изискванията на Брюксел за откритост и прозрачност в работата на съдебната власт, а и на останалите държавни органи и институции?
- Не бих отишъл толкова далеч и да смятам, че този закон би бил противоконституционен или че би противоречал на европейското право. Едва ли във всички европейски държави заседанията на техните висши съдебни органи са открити. А ние можем да се похвалим с това. Като контрапункт ни се излагаха аргументи, че правителството не заседава публично. И това наистина е така.
Но пък заседанията на Народното събрание са открити.
- Да. Нищо страшно не се случи от това, че нашите заседания са публични. Напротив. Критиките към нашия ВСС са по-големи, т.е. контролът е засилен. Не се сбъднаха онези страшни прогнози, които някои от членовете на ВСС направиха. Съдебната система не рухна от това, че заседанията са публични.
А ако Правилникът на ВСС не бъде променен и там изрично не бъде записано, че заседанията на съвета са открити, какво ще последва? Не се ли притеснявате, че членовете на ВСС вече съвсем спокойно ще защитават едни или други интереси?
- Опасявам се. Това е ставало допреди 2004 г., когато бе променен Законът за съдебната власт. Опасявам се, че ще се върне старото положение. Нещата се променят, когато един орган работи на тъмно. Различни са изказванията, мотивите, всичко.
Тоест, докато все още има време, законодателят трябва да коригира грешката си.
- Да. Моят апел към народните представители е да не оставят ВСС да регламентира публичността на заседанията в правилници. Това е абсурдно. Не знам да има някой орган, който сам се е задължил заседанията му да бъдат открити.
Ако законът остане в този си вид, вие бихте ли настоявали пред членовете на ВСС заседанията да си останат открити за медиите?
- Ще настоявам това да бъде записано в правилника, но предполагам, че отново никой няма да чуе моите предложения. Малко съм песимист.
Според вас кога трябва да бъде разпуснат сегашният състав на ВСС - след влизането на ЗСВ в сила, след избора на нов председател на Върховния касационен съд или след изтичане на мандата му през декември 2008 година?
- Въпросът е чисто политически. Лично аз се отнасям с резерви към предсрочно прекратяване на мандата, защото ми прилича на революция, която едва ли е необходима. Реформа да, но революция, пък била тя и чрез приемането на нов закон...
Защо?
- По този начин се създава впечатление, че едва ли не законът се прави, за да се промени персоналния състав на ВСС, а не защото въпросът е принципен. Подобни съмнения се пораждат от нашата законодателна практика, когато многократно са се приемали закони за някого или закони против някого.
Но, ако все пак се стигне до предсрочно разпускане на сегашния Висш съдебен съвет?
- Ако парламентът вземе подобно политическо решение, аз пледирам пред законодателя следното: да гласува много стройни норми в преходните разпоредби, които да направят възможна незабавната подмяна. Защото няма нищо по-страшно от това единият орган да бъде в оставка, а другият да си чака назначението. В този период могат да станат много страшни неща.
Какви?
- Всякакви. Органът в оставка ще продължи да кадрува.
Тоест няма да му пука какво и как го прави.
- Именно. Тогава решенията стават съвсем непредвидими. Тия дни гледах по някоя от телевизиите един представител на парламентарна група, който заяви следното: Аз не искам квоти, аз не искам ваши и наши членове. Ние правим съдебна реформа, част от която е и създаването на постоянно действащ ВСС. Решаваща стъпка в реформата ли е? Решаваща. Е, тогава защо трябва да чакаме една година, за да направим тази стъпка. Виждате, че има аргументи и в тази насока. Но ако депутатите направят нещо, нека го направят грамотно. Нека така да го изпишат в новия Закон за съдебната власт, че да сме убедени, че подмяната на членовете на ВСС ще започне веднага.
Какви хора трябва да бъдат избрани в новия ВСС?
- В съвета трябва да влязат професионални чиновници, които ще управляват съдебната система, което за мен е добро...
Някои магистрати смятат, че само кариеристи ще кандидатстват за членове на съвета.
- Ами то и досега много хора кандидатстваха по кариеристични подбуди. Но, според мен, добрият съдия невинаги е добър кадровик. И обратното. Просто трябва да разделим двете неща. Това е новото в тази идея. Работата на Висшия съдебен съвет няма нищо общо с правораздаването. Това е административна, кадрова, чиновническа дейност. Според мен добрият магистрат не може да бъде едновременно и отличен чиновник. То народът го е казал - не можеш да носиш две дини под една мишница. Мога да направя друга прогноза.
Кажете?
- Всички онези, които аз наричам номенклатура в съдебната власт, които карат последен конституционен мандат на съответните постове, първи ще се натиснат да станат членове на постоянно действащия ВСС. И какво от това, казвам аз? Може да се окаже, че сред кандидатите има такива, които са били т.нар. вечни ръководители, т.е. години наред са били начело на една или друга съдебна институция, но те все пак са показали някакви качества, за да са вечни ръководители. Може пък да дадат своя принос във ВСС.
А какъв смятате, че трябва да е новият председател на Върховния касационен съд (ВКС)?
- Важното е да е консенсусна личност, да е избираем и да е човек, който носи в душата си идеята за съдебната реформа. За мен това е най-важното.
Тоест човек реформатор?
- Да. За мен не е толкова важно от кои среди ще бъде - дали от професорските, от политическите или от строго професионалните. Защото ръководителите на тези институции не гледат дела, с някои изключения. Въпреки че не е лошо да е запознат със същността на работата, за да може да ръководи институцията.
Тия дни Министерският съвет ви остави без къщичка, след като даде сградата на ВСС на ул. Съборна на еврейската организация Шалом. От две години имате ново здание на ул. Екзарх Йосиф, което обаче не е ремонтирано. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов упрекна съдебната власт, че вече две години не си мърда пръста да стегне новата сграда. Интересувал ли сте се защо ремонтът там не е приключен?
- Прочетох коментара на министър Гагаузов в пресата и трябва да ви кажа, че се изкушавам да се съглася изцяло с него. По време на заседанието на ВСС на 13 юни апелирах пред колегите да вземем някакво отношение по въпроса, обаче никой не реагира. Помещенията, които съветът заема сега, са крайно недостатъчни и незадоволителни. И когато предложих да вземем отношение по въпроса с изгонването, както вие го определихте, имах предвид, че държавата в лицето на изпълнителната власт проявява безхаберно отношение към битовото устройване на съдебната власт. Това ми дойде малко в повече.
От думите ви не излиза, че сте съгласен с Асен Гагаузов.
- Имам предвид следното. Министерският съвет ни казва - ние си изпълнихме задълженията и ви дадохме сграда, но повече от две години ВСС не се нанася. Аз помня как в съвета си говорихме, че през март 2006 г. ние едва ли не ще режем лентата на новата сграда. Ще се разширим, ще има места за журналистите, които ще наблюдават нашите заседания, и какво ли не още. И в един момент се оказа, че ние не сме направили нищо.
Кой носи вина, че нищо не е направено със сградата на ул. Екзарх Йосиф?
- Вина носи първо ВСС, защото задейства процедура за обществена поръчка за ремонта на имота. И в един момент се оказа, че доникъде не се е стигнало с изпълнението на поръчката. После започна сагата: ще приеме ли министърът на правосъдието договорите, които ВСС вече е сключил за обществени поръчки, или не. При положение че конституцията казва кой управлява имуществото на съдебната власт.
Министърът на правосъдието...
- Да. И този спор беше абсолютно безсмислен. Има конституция, която има пряко действие, и няма искам или не искам. Тези скандали забавиха още повече нещата. В момента, доколкото разбирам, в сградата на ул. Екзарх Йосиф нищо не е направено, парите за капиталовите разходи вече са към Министерството на правосъдието...
А министърът не дава средства на съдебната власт...
- Не знам дали дава, или не дава, но нищо не се прави по въпроса. И заради това казвам, че Гагаузов е прав. От друга страна обаче, контрата отново се връща в изпълнителната власт, защото парите за съдебната власт са в правосъдното ведомство.
Сега какво ще стане? Ще продължи ли ВСС да бъде в сградата на ул. Съборна? Шалом може да ви наложи огромен наем...
- Искам да припомня, че Шалом ще наложи огромен наем на данъкоплатците, не на нас! Защото той ще се плаща от бюджета на съдебната власт. Ако Шалом пожелае, може да ни изгони от сградата със съд. И тогава може и на улицата да заседаваме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във