Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗСЕКРЕТЯВАНЕТО НА СЕКРЕТИТЕ: ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ ИЛИ КРАЙ НА ПРИКАЗКИТЕ?

Мнозина сигурно си спомнят, че в ранните зори на българския преход (1990-1992 г.) лидерите на тогавашния челичен юмрук на демокрацията - СДС, печелеха любовта на народните маси с едно заклинание: Бивш негър, бивш комунист и бивше ченге (под това се разбираше бивш служител на ДС, а не на Народната милиция - бел. ред. ) няма.
За зла участ, точно по онова време метаморфозата на Майкъл Джексън вървеше с толкова ускорени темпове (тя започна две-три години по-рано след инцидент по време на снимки за видеоклип), че през 1994-1995 г. поп идолът стана първият... бивш негър в историята на човечеството. И то толкова бивш, че дори скандинавски албинос може да завиди на белотата му.
Нещо подобно се случи и с бившите комунисти. Още на втората година от югоембаргото (1994-а) партийните елити (тръгнали по пътя на демокрацията като червени, сини, зелени, лилави, оранжеви), както и техните спонсори, така си омешаха капите зад кулисите на голямата политика, че към края на 90-те години всички вкупом забравиха... всичко. Най вече кой е започнал политическата си кариера като бивш районен или окръжен секретар на БКП и кой - като автор на мракобеснически уводни статии в Работническо дело. Кой е влязъл в големия бизнес като партиен секретар на металургичен комбинат и кой - като комсомолски секретар на машиностроителен гигант. И тази амнезия никак не е случайна, защото точно тогава - в края на 90-те години на миналия век, за първи път стана известно, че Европейският съюз ни иска и е готов да похарчи за целта десетина-петнайсет милиарда евро.
Така че единствените, които все още се вписват в споменатата по-горе крилата фраза от зората на българската демокрация, останаха бившите ченгесари от Държавна сигурност.

Битката за досиетата на бившата Държавна сигурност навлезе в решителната си фаза. Тя започна още преди 17 години и бе водена по най-различни начини - с митинги, с проектозакони, с кръгли маси, с тайни срещи и явни компромати по медиите. Ефектът обаче си е все един и същ: наследниците на ДС - МВР, военното разузнаване, военното контраразузнаване и Националната разузнавателна служба - не приемат, а още по-малко предават (както се казва по друг повод).
Народните представители от дясната опозиция натискат за пълно разсекретяване на досиетата, въпреки че нито през 1991-1992 г. си мръднаха и пръста дори за да направят нещо по въпроса, нито като управляващи от 1997 до 2001 г., когато бяха сложили ръка на абсолютно всички възможни власти в държавата: законодателната, изпълнителната, съдебната и местната.
Управляващите в момента партньори БСП, НДСВ и ДПС уж продължават да се карат помежду си и да се замерят с разнопосочни проектозакони за архивите на ДС, но като цяло ситуацията в коалицията в този аспект напомня анотацията на филма Да спиш с врага си (1991 г., режисьор Джозеф Рубен, в главните роли с Джулия Робъртс и Патрик Бъргин): Лора и Мартин са семейна двойка от четири години. Една на пръв поглед съвършена, щастлива и много сполучлива двойка. Но в действителност истината за тяхното семейство е съвсем различна. Мартин е противен и груб. Лора живее в постоянен страх и очаква удобен момент, в който да избяга. Накрая тя решава да инсценира собствената си смърт, като променя самоличността и местожителството си. Но когато Мартин разкрива, че тя не е мъртва, решава на всяка цена да я убие и... не успява.
Е, в нашия случай не става дума за щастлива семейна двойка, а за щастлива (поне досега) политическа тройка, която се съеши само преди година и половина. За сметка на това обаче почти всичко останало е налице: единият от партньорите е едър, силен и груб. Другият е хитър, притворен и коварен. А третият партньор е инсценирал собствената си смърт, но не, за да се спаси от другите двама, а защото така му е най-удобно - хем дърпа конците в голямата игра, хем други да носят отговорност за решенията му.
За съжаление, генералното сражение на тема Кой кого за досиетата - куките или свободните граждани, което трябваше да започне в понеделник (4 декември) и да приключи в сряда (5 декември), се превърна във фарс. Който се оказа толкова блудкав, че остави далеч зад себе си епохалните напъни на историко-интелектуалната ни мисъл да събуди патриотизма у подрастващите чрез театрални възстановки на сраженията за връх Шипка през Руско-турската освободителна война или пък победата на цар Симеон в битката край Ахелой.
Най-напред във вторник (5 декември), в 12.00 часа, група журналисти и публицисти, имащи навика да говорят от името на цялата колегия, свикаха нарочна пресконференция в пресклуба на БТА. На т. нар. граждански форум бе поставен един ултиматум, бе формулиран един магистрален извод и бе отправен един апел, които ще цитираме в хронологичен ред:
- Парламентът трябва да разсекрети абсолютно всички досиета - както на бившите куки, агенти и доносници, така и на настоящите политици, дипломати, шефове в специалните служби, журналисти и т. н. В противен случай чий парламент ще бъде - на държавата на бившата ДС или на държавата, която представлява?
- Процесът в цяла Източна Европа бе - или отваряш всички досиета, или не отваряш нищо. Идеята за полуотварянето на досиетата е по-дискредитираща от политиката на някои партии - да държат всичко затворено. Тази политика е прагматично глупава.
- Всеки, който иска да участва в последната битка на медиите с Държавна сигурност - нека дойде пред сградата на Народното събрание в сряда сутринта и с присъствието си да помогне на депутатите да гласуват за пълното разсекретяване на досиетата.
Пак във вторник от вражеския окоп подадоха глави и част от елитните бойци на Държавна сигурност, подвизаващи се в публичното пространство като членове на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Националната асоциация Сигурност. (Мостовите фигури, поне тези, които вече са познати - агенти/журналисти или журналисти/агенти, като че ли в този момент останаха в сянка.)
Като добри професионалисти те организираха своята пресконференция на същото място, но... един час преди журналята. С интимната мисъл да докажат, че бивши разузнавачи няма, че всеки слуга на плаща и кинжала е бил готов да загине в името на отечеството и че въпросното отечество им дължи само едно: най-строго опазване на секретите от чужди очи и уши.
И го доказаха, защото на пресконференцията си те отново демонстрираха, че не са забравили какво да кажат, как да го кажат и кой трябва да ги послуша:
- След като отварят досиетата, коалиционните партньори ще останат учудени колко много хора са работили за службите!
- Трябва да има цедка, защото с новия закон се цели подмяна на политическия елит!
- Много журналисти получиха пари от чужбина, за да твърдят, че няма нужда от българско разузнаване. Основните опасения на Запада са българската агентура да не бъде предадена на Русия!
- Не могат да се огласяват българските агенти в чужбина, защото в момента имаме хора, които участват при взимането на решенията в политиката на други държави. Човек, който се готви да стане шеф на ЦРУ, е работил като резидент на американците в България.
Поне засега не е известно, кое от току-що цитираните предположения и предупреждения е стигнало най-бързо до ушите на съответните адресати. По-важното е друго. Във вторник (5 декември), само час и половина след пресконференцията на бившите куки, управляващото мнозинство се отказа от пълното разсекретяване на досиетата.
В сряда сутринта 140-150 журналисти, политолози и общественици на свободна практика виснаха пред парламента с надеждата, че някой ще им обърне внимание.
А в сряда по обед управляващото мнозинство гласува онова, което... трябваше да гласува:
- досиетата на лицата, заемали или заемащи длъжността началник на отдел или сектор в Служба Военна информация към министъра на отбраната (военното разузнаване) или в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., няма да се разсекретяват;
- досиетата на всички служители, агенти и информатори на бившата ДС (с изключение на цивилните и военните разузнавачи, започнали работа след 16 юли 1991 г.) се разсекретяват, но при... едно условие: това да не застрашава националната сигурност или живота на някого.
Оттук нататък никак не е трудно да си представи човек какво точно ще започне да разсекретява т. нар. надлежен орган (Държавната комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия) и докъде ще стигне в това разсекретяване.
Не за друго, а защото в новоприетия нормативен акт се казва следното:
Принадлежност към органите на Държавна сигурност (ДС) и Разузнавателното управление на Българската народна армия (РУ на БНА) се установява при наличието на следните обстоятелства:
1. дейност като щатен, нещатен и/или секретен (негласен) сътрудник на ДС и РУ на БНА;
2. облагодетелстване с образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на ДС и РУ на БНА;
3. осигуряване на защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействие от страна на ДС и РУ на БНА.
И още:
Обстоятелствата се установяват на базата на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:
1. за установяване на дейност на щатен сътрудник - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен сътрудник - с данни от неговото кадрово дело, щатните разписания и/или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен (негласен) сътрудник - със собственоръчно написана и/или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; други материали, собственоръчно написани и/или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен (нещатен) сътрудник, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване и други информационни носители.
4. за облагодетелстване - с документи, установяващи образователни, професионални, административни или имуществени привилегии, предоставени чрез или със съдействието на органите на ДС и РУ на БНА.
5. за осигуряване на защита срещу наказателно преследване - с документи, удостоверяващи съдействие чрез или от страна на органите на ДС и РУБНА.
Сякаш нарочно десетина дни преди паметното гласуване на т. нар. Закон за досиетата, в редакцията на Параграф 22 попаднаха няколко официални документа от прословутото дело срещу бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева - началник на Отдел III - Държавна сигурност. То бе образувано през 1992 г. от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев въз основа на следните формални основания:
- 144 235 напълно унищожени дела, от които 130 978 дела от оперативните архивни фондове на Държавна сигурност;
- 13 257 напълно унищожени действащи дела (т.е. на активни оперативни агенти, нещатни сътрудници и доносници);
- 18 695 частично унищожени архивни и оперативни дела.
За това дело е писано толкова много, че едва ли е необходимо да се напомнят излишни подробности. По-важното е, че на 11 април 2002 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) осъжда на ген. Семерджиев на четири и половина години лишаване от свобода, а ген. Серкеджиева - на две години затвор, защото броят на унищожените дела и досиета се оказва доста (меко казано) по-голям от този, заради който е образувано делото.
След жалба на двамата подсъдими и 15-месечно изучаване на материалите на 13 август 2003 г. петчленен състав на ВКС, председателстван от Пламен Томов, връща делото на Софийската военноокръжна прокуратура за доразследване и с указания за отстраняване на конкретни процесуални нарушения. Тези указания обаче се оказват неизпълними (между другото по съвсем обективни причини) и затова през юли 2006 г. Софийската военноокръжна прокуратура прекратява наказателното преследване срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева поради изтичане на давностните срокове.
Та, в единия от документите, с които Параграф 22 разполага, пише, че докато ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева са отговаряли за прочистването на ДС-архивите (от 27 декември 1989 г. до 2 август 1990 г.), в нарушение на действащата нормативна и вътрешноведомствена уредба са унищожени:
- 63% от личните дела на служителите, агентите и нещатните сътрудници;
- 74% от работните дела на секретните сътрудници;
- 78% от оперативните дела на лицата (каквото и да означава това);
- 56% от литерните дела (става дума за материалите, събирани срещу конкретни лица по оперативен път, включително и чрез тогавашните аналози на съвременните специални разузнавателни средства: Пирин - подслушване на телефон, и Родопи - подслушване на помещение);
- неустановено количество дела от други фондове.
Освен това, в този документ се казва още:
Заедно с цялостното унищожаване на архивните оперативни дела са били микрофилмирани определен тип документи, като останалата част от делата са били унищожени - в повечето случаи без протокол. Унищожени са били също така архивни дела, които съгласно Закона за държавния архивен фонд са имали историческа стойност и не са подлежали на унищожаване. Напълно са унищожени 9000 действащи дела на лица, водени на оперативен отчет.
Аналогично е било постъпено и с ликвидирането на Шесто управление на ДС - всички действащи оперативни дела на секретни сътрудници и обекти, както и служебната документация от деловодството на това управление са били унищожени, което е грубо нарушение на Закона за държавния архивен фонд.
Край на цитата. Който иска - да разсекретява огризките от архива на бившата Държавна сигурност, останали след ген. Семерджиев и неговите наследници на поста министър на вътрешните работи. И нека се вълнува от съдържанието на т. нар. Закон за досиетата, и нека пише молба след молба до председателя на бъдещата Държавна комисия за разсекретяване и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.
А онзи, който иска да научи истината за сегашния политически и бизнес елит, трябва да постъпи доста по-прагматично: да открие правилния човек и да се потопи в сложния и богат свят на търговците с досиета. Свят, в който всеки продава всичко (и всекиго) и в който важи едно-единствено правило: истинските куки и кукловоди никога не заемат ръководни постове. Нито в структури на държавната власт, нито в частни фирми и корпорации.
Да ни е честито разсекретяването на секретите!

Facebook logo
Бъдете с нас и във