Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Разширяват достъпа на службите до трафични данни

S 250 45b735f7 e2e8 47db 8450 2312b26c9151

Нов опит за разширяване на  достъпа на службите до трафични данни предприе кабинетът. Този път подходът е деликатен с оглед наложените в последните години съдебни рестрикции върху законовата уредба. Първо Съдът на Европейския съюз обяви за невалидна спорната Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за запазване на данни от обществено достъпни електронни съобщителни услуги или съобщителни мрежи. С Решение № 2/2015 г. пък Конституционният съд премахна от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) няколко разпоредби, атакувани от тогавашния омбудсман Константин Пенчев.

Именно с това решение и промените в закона от миналата година Министерският съвет мотивира предложената промяна. В сегашния си вид предприятията (операторите), предоставящи такива мрежи и услуги, са длъжни да съхраняват създадените или обработените в процеса на тяхната дейност данни за срок от шест месеца. Целта е да бъдат проследени и идентифицирани източникът, направлението, датата, часът, продължителността и типът на връзката, както и крайното електронно съобщително устройство на потребителя и идентификатора на ползваните клетки. Законът посочва, че данните се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, като е въведена изрична забрана други данни да бъдат съхранявани по този ред.

В мотивите към проектозакона е посочено, че извън приложното поле на закона остава съхраняването и ползването на трафични данни с цел издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление. Пояснението, че става въпрос за установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване, е последвано обаче от доводи, които може отново да възбудят съпротива. Вносителите подчертават, че справките от операторите може да предоставят както директна информация за времето и мястото на изчезване на издирваното лице, така и данни за трети лица - такива, с които издирваният е контактувал; които подават умишлено грешна информация или изобщо не подават такава; които имат информация за обстановката около изчезването; които са съпричастни към него и т. н. 

Приведените доводи са, разбира се, уважителни, но това "и т. н." ще породи съмнения в обхвата на изложените намерения. Вносителите са напълно прави, че засечените трафични данни са необходими за издирването на лица - предполагаеми жертви на тежки престъпления. Както и че конституционно гарантираната свобода и тайна на кореспонденцията може да бъде нарушавана със съдебно разрешение с цел защита на гражданите. Участниците в конституционното дело едва ли ще пропуснат обаче да изложат познатите контрасъображения за възможни злоупотреби. Заинтересовани страни по делото бяха Народното събрание, президентът, двете върховни съдилища, главният прокурор, Министерският съвет, министрите на правосъдието, на вътрешните работи и на информационните технологии, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Висшият адвокатски съвет и половин дузина сдружения.

От изразените писмени становища стана ясно, че съгласието е трудно постижимо. Подкрепящите искането на омбудсмана бяха на позицията, че законодателната уредба, с която е транспонирана Директива 2006/24/ЕО, не съдържа достатъчно надеждни и убедителни гаранции срещу злоупотреби - както от страна на търговците, предоставящи съответните услуги, така и от държавните органи, имащи достъп до генерираните трафични данни. МВР и Националното бюро за контрол на СРС обявиха обаче искането на омбудсмана за изцяло неоснователно с аргумента, че оспорваните разпоредби отговарят на изискванията на пропорционалност и съразмерност. Според тях тогавашният срок от 12 месеца за съхранение на трафичните данни е разумен и постигащ легитимната цел за защита на обществената сигурност. Както и че глобите в размер от 1000 до 10 000 лв. създават достатъчно гаранции срещу възможни злоупотреби от отделни органи и служби във връзка с достъпа им до данните за личния живот на гражданите.

На същата позиция беше и Съюзът на юристите в България, според който атакуваните текстове са извън обхвата на конституционната защита, тъй като не става дума за огласяване или създаване на каквато и да е публичност на данните, свързани с личния живот на гражданите. Съюзът на юристите беше категоричен, че в случая законодателят има право да прецени по целесъобразност доколко намесата в правата на гражданите е пропорционална и оправдана. Показателно е, че тогава Комисията за регулиране на съобщенията не представи становище с довода, че не е в позиция и с компетентност да даде оценка за съответствието на оспорените разпоредби с основния закон. От КРС обясниха, че тези въпроси не са свързани с дейността им на секторен регулатор, но беше ясно, че просто не искат да вземат страна по спора.         

Отмяната на Директива 2006/24/ЕО улесни значително конституционните съдии, които обявиха, че с последните промени в ЗЕС българският законодател съществено е разширил и надхвърлил дори заложените в нея силно критикувани изисквания. Директивата допускаше достъп до трафични данни във връзка със "сериозни престъпления" така, както те са определени в националното право на всяка държава членка. Легалното понятие у нас е "тежко престъпление”, но в закона бяха посочени изрично престъпни състави, които не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, тъй като са наказуеми с лишаване от свобода до пет години. Разширяване на приложното поле на директивата беше направено и относно кръга на субектите, които имат право да искат извършване на справка за събраните трафични данни - не всички от тях имаха законова компетентност по разкриване и разследване на тежки престъпления. Порицана беше и липсата на възможност за контрол на достъпа от страна на съда или друг независим орган.

 

Практиката в ЕС

КС беше вдъхновен и от практиката на колегите си в Европа, немалко от които се произнесоха срещу законовите промени в изпълнение на директивата, давайки основания за нейната отмяна.  В крайна сметка продължителният достъп до трафични данни от целия комуникационен трафик (фиксирана и мобилна телефония, интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония) беше обявен за конституционно нетърпим. А съдът прие, че не отделни текстове, а цялата оспорена уредба следва да бъде обявена за противоконституционна, тъй като частичната им отмяна би довела до нестабилност и несигурност в правната регулация. Приведена беше и практика на Европейския съд по правата на човека, според която неограничената намеса в човешките права чрез поставянето под наблюдение без адекватни и достатъчни мерки за безопасност може да разруши демокрацията под претекст, че я брани. След атентатите в Париж и Брюксел обаче ветровете в Европа станаха твърде разнопосочни и някои постановки може да бъдат преосмислени. Въпросът е дали покрай издирването на престъпниците и техните жертви не се крие старата като света идея да следиш всички, за да ги контролираш в своя полза. 

Четете още

Параграф22 Daily

Юрист постави на място разгащил се частен съд, надул стар дълг осем пъти

Колекторска фирма не успяла да ощави длъжник, само защото е действащ юрист Още »
Параграф22 Daily

Автоджамбазите купували кола от оказион в Италия за 500 евро, у нас я продавали за 15 бона

Вместо да плащат данъци, вкарвали возилата в автокъщи като "наем за паркоместа". Още »
Параграф22 Weekly

Нов удар срещу адвокатските пари

Районен съдия изпрати по незначинелен повод преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз нарушават ли свободната конкуренция минималните размери на адвокатските... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във