Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗСТРЕЛ И СЛЕД РАЗСТРЕЛА... НИЩО

Ако има човек, познал от първия път верния отговор на въпроса Какво ще се случи след бруталния разстрел на Илия Павлов, основател и президент на империята MG Корпорация (бивша Мултигруп), това е държавният глава Георги Първанов. На 11 март (вторник), пред обективите, микрофоните и химикалките на десетки медии той заяви - в прав текст: Не бих казал, че убийството на Илия Павлов ще промени нещо в България...Днес, точно седмица след покушението срещу човека-Мултигруп, на повърхността нещата изглеждат толкова спокойни, сякаш именно от президента Първанов зависи какво трябва да се случи по-нататък. И корпорацията още не е почнала да се разпада на съставните си части (както прогнозираха някои), и улиците на София не са покрити с трупове (в знак на отмъщение), и разединените (уж по вина на Илия Павлов) български масони не са се затичали един към друг с просълзени очи, за да се целуват и обединяват. Същото идилично спокойствие е налегнало и подземния свят, където бизнесът и купонът продължават да си вървят със страшна сила. И никой от оцелелите и преуспяващи в момента бивши съотборници и съратници на Илия Павлов, които твърдят, че му дължат толкова много, не разпрати момчетата си из страната да търсят килъра. Никой не направи официално изявление пред медиите (протоколните траурни венци на поклонението пред тленните останки на Илия Павлон не се броят) и не обеща награда за разкриването на физическия убиец или поръчителите на екзекуцията. Нищо. Само една тишина..., приличаща по-скоро на гузно мълчание.И докато всичко казано дотук се вписва (по един или друг начин) в общата характеристика на българския пейзаж след подобно тежко криминално престъпление, поведението на МВР и прокуратурата отново надхвърли всякакви граници на... професионалното благоприличие. Неизвестно защо, броени минути след разстрела на Илия Павлов миналия петък, шефовете на вътрешното министерство решиха да демонстрират не само разнопосочна активност, но и желязна ръка в овладяването на ситуацията. В името на тази цел министър Георги Петканов и ген. Бойко Борисов (учудващо безпроблемно) си разделиха медийното пространство и заговориха един през друг: работи се по всички възможни версии; целият личен състав на МВР е по работните си места; работим в сътрудничество с много спецслужби и полиции. Днес обаче внимателният прочит на всичко, изприказвано досега около случая Павлов, навява на мисълта, че щедро демонстрираната самоувереност на МВР-шефовете прикрива професионалната им несигурност, че вътрешното ведомство има сили да разреши кървавата загадка. Ето защо работните версии бързо-бързо намаляха от много (в неделя по обяд) и десетина поне (в понеделник привечер), до седем-осем (във вторник). А в сряда стана ясно, че е избистрена една основна хипотеза, по която полицията и службите здраво работят.Горе-долу в този порядък се сви и географията на възможните поръчители на екзекуцията на Илия Павлов: от апетитите на MG, разхвърляни на три континента (Северна Америка, Европа и Азия), през войната за контрол върху вноса на горива и износа на електроенергия и хазартно-туристическите му амбиции на Балканския полуостров (в това число и България) до дългове към задгранични бизнес-партньори и... българска силова групировка. В интерес на истината едва ли съществува официална структура в България, която да има и най-бегла представа какво всъщност представлява империята Мултигруп, къде и какви фирми има и в какви чуждестранни дружества притежава дялове (или контролни пакети) чрез подставени лица. Още по-плътна е мъглата и в другата посока, от която би могло да тръгне разнищването на убийството: имал ли е Илия Павлов страничен бизнес, за който е знаел само той (и най-много един или двама от най-доверените му люде) и който е нямал абсолютно нищо общо с корпорацията? Онова обаче, което кара мнозина да се съмняват, че убийците на Илия Павлов (става дума за поръчителите, а не за физическия килър, който отдавна вече е или зад граница, или е ликвидиран) ще бъдат разкрити някога, е... философията, с която МВР, прокуратурата и следствието тръгнаха да разплитат случая. Съвсем в духа на досегашната матрицапо която не е разкрито нито едно мафиотско убийство в България: - първоначален оглед на местопроизшествието;- формиране на специален екип в състав двама-трима следователи и двама-трима наблюдаващи прокурори;- изчакване на резултатите от съдебномедицинската експертиза;- назначаване на съдебно-счетоводни експертизи на тема Какво точно представлява MG Корпорация и платила ли си е тя данъците;- стриктно придържане към разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс и изчакване на законоустановените процесуални срокове и... толкоз. Следващата крачка е: взаимните обвинения и разправии кой не си е свършил работата; ожесточен медиен дебат за мястото на следствието и прокуратурата и, както е казал народът по друг повод - Кой откъде е! Вярно е, че още в неделя (9 март) ръководството на МВР съобщи, че в НСБОП е създаден специален оперативен щаб, който работи с всички сили по случая, но... какво от това? В понеделник главният прокурор не сметна, че делото за убийството на Илия Павлов е изключително сложно и е от голям обществен интерес и не го възложи на Националната следствена служба.По какъв начин обаче Столичната следствена служба ще събере процесуално годни доказателства от САЩ, Русия, Великобритания, Хърватска, Босна, Германия, Русия и Молдова (това са част от държавите, в които Илия Павлов е имал някакъв бизнес) - все още не е ясно.Не е ясно и друго - защо главният прокурор прати една от най-поръчковите екзекуции в най-новата история на България за разследване в службата, която през последните пет-шест (че и повече) години не е разкрила нито едно подобно престъпление? Реалността обаче се оказа още по-сурова. Според информация на Параграф 22 в екипа на Столична следствена службапризван да разкрие убийците на Илия Павлов, са включени само следователи, тясно специализирани в разследването на криминални престъпления. Което на практика означава, че всички ще разчитат МВР да залови физическия килър на Павлов и той да направи пълни самопризнания. А това, меко казано, е... демоде и няма да доведе до никъде. Причината е, че всички материали, събрани от НСБОП и останалите МВР-служби, трябва да бъдат анализирани изключително детайлно и ненужното да бъде отсято. Тоест - работа, която не е по силите нито на трима, нито на трийсет следователи, занимавали се досега само с грабежи и мутренско разчистване на сметки.Ето защо, ако трябваше да бъде създавана специална работна група за разкриване на поръчителите и килърите на Илия Павлов, тя трябваше да изглежда горе-долу така:- прокурор от Върховна касационна прокуратура (защото през ВКП минават международните поръчки за правна помощ от чужди полицейски и съдебни органи, а резултатите от тях могат да бъдат използвани като доказателства пред съда);- високопоставен служител от МВР, който единствен има право да възлага задачи и да координира работата между екипите от полицейските служби във вътрешното ведомство и регионалните дирекции, работещи по случая (носейки, естествено, и цялата отговорност за евентуалните издънки);- човек от Националната разузнавателна служба, който да впрегне действащата агентурна мрежа (доколкото тя съществува) в страните, за които се знае и за които се предполага, че Илия Павлов е имал някакъв бизнес;- човек от НСБОП, който да координира взаимодействието между оперативния щаб и съответните специални служби зад граница;- човек от Агенцията за финансово разузнаване, който да предостави цялата налична информация, събрана през последните четири-пет години за Мултигруп по най-различни поводи и който да поиска от съответните чужди финансови разузнавания допълнително материали;- човек от Националната следствена служба, където по закон пристигат за изпълнение всички международни съдебни поръчки по дела, образувани за престъпления, извършени от и срещу българи в чужбина.Към този оперативен щаб трябва да бъдат прикачени още няколко следователи и топченгета, доказали професионализма си през годините в разследването на криминални и икономически престъпления (банкови измами, незаконно източване на ДДС, контрабанда, наркотрафик, пране на пари и т.н.). Всичко това обаче няма почти никакви изгледи да се случи, защото... никога досега не се е случвало. Така че изходът от разследването на убийството на Илия Павловтръгнало по досегашния шаблон, е лесно предвидим (ако не стане някакво чудо, разбира се). Още повече че пред очите на всички е един изключително показателен пример: случката с втория труп от края на миналата седмица - молдовеца Степан Рибаков, разстрелян с автомат в събота (8 март) до столичния хотел Амбасадор.Според МВР-справка, разпространена в сряда (12 март), Рибаков е пристигнал в България през 1999 г., подал документи за българско гражданство през август 2001 г. и година по-късно го е получил от вицепрезидента Ангел Марин. В МВР-съобщението се казва още, че в преписката за българско гражданство на Рибаков е приложено удостоверение за съдимост, издадено от вътрешното министерство на Молдова, според което тамошните власти не разполагат с информация за водени наказателни дела спрямо Рибаков и понастоящем същият не се издирва на територията на страната. Освен това Рибаков бил проучен допълнително от българското МВР, което не открило никакви основания Рибаков да не получи българското си гражданство.В средата на седмицата стана ясно, че убитият е бил дясна ръка на друг известен молдовец - Георгий Карамалак, който пък въртял далавери със застреляния на 8 август 2002 г. великотърновец Румен Николаев (Руснака). По-известните им удари са два - завличането на сухиндолската изба с близо 1.5 млн. щ. долара от алкохол, изнесен и продаден в Молдова, и 700 000 лв. кредит, взет от фонд Земеделие и похарчен за други цели. Ден след разстрела във Велико Търново лично пристига топкриминалистът Ботьо Ботев, за да окаже съдействие на колегите си. Седмица по-късно (на 16 август) Димитър Джамов се разминава на косъм със смъртта след неуспешен опит за атентат пред хотел Хемус в столицата. В началото на февруари 2003 г. в Студентския град в столицата е разстрелян с картечница (погрешка) съдията по борба Тодор Матов. Според полицейската информация, убийците са сбъркали мерцедеса на Янчо Костадинов (в който се е возил Матов) с лимузината на Димитър Джамов (който по същото време е бил в Зимния дворец). А онзи ден (в четвъртък) се оказа, че молдовското бюро на Интерпол издирва Степан Рибаков от 2001 г. за няколко убийства, извършени в истинската му родина. Нито едно от тези престъпления не е разкрито. По простата причина, че по тях е работено по стандартната процедура, за която стана дума преди малко. Чудно какво ли ще кажат на близките, приятелите и партньорите на покойния Илия Павлов ген. Борисов, съветникът му по въпросите на тежките криминални престъпления Ботьо Ботев, шефът на ДНСП ген. Васил Василев и главният прокурор Никола Филчев (който по закон единствен решава кое дело е важно и кое не), ако молдовската връзка в екзекуцията на Павлов се окаже... вярна?

Facebook logo
Бъдете с нас и във