Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Разстрел на знакови дела

Подсъдимите за злоупотребата с парите от САПАРД ще отърват кожата

Отчайващият доклад на Европейската комисия за петте години безвремие в българската съдебна система вече дава плодове. Окрилени от неочаквания бонус на Брюксел (да излезе със следващ доклад едва в края на 2013 г.), родните магистрати подеха ударно хуманитарна мисия в полза на знакови подсъдими.


nbsp;


Малко преди да пристигнат съдиите и прокурорите от чужбина, които ще анализират провалите по делата с висок обществен интерес (както обяви правосъдният министър Диана Ковачева), Софийският апелативен съд (САС) върна на прокуратурата единственото дело, в което се стигна до налагане на сериозни присъди - срещу групата на Марио Николов за източването на 7.5 млн. евро по програма САПАРД.


Николов беше най-тежко осъденият досега в знаковите процеси. Освен десетгодишна присъда за пране на пари той отнесе още 12 години за източване на средства по САПАРД. Солидни ефективни присъди бяха прочетени и за неколцина от неговите съучастници, включително и за жена му. Остана обаче съмнението, че това беше направено месец преди да излезе летният доклад на Еврокомисията през 2010 г., за да ни похвалят в него. Срещу Людмил Стойков, сочен за основен съучастник в схемата и съдружник на Николов, обвинение по това дело изобщо не беше повдигнато. А преди това той беше оправдан в процес за пране на пари. А в Германия присъдите на неколцината задгранични участници в схемата за източване на средства от европрограмата не само влязоха в сила - някои от тях дори ги излежаха.


Както и в други подобни случаи, делото се връща в досъдебната фаза заради допуснати съществени процесуални нарушения и заради необходимостта да бъдат изяснени още факти. Точно на обратното мнение беше тогавашният председател на Софийския градски съд (СГС) Георги Колев, който издаде присъдата преди повече от две години. Той не само наложи най-тежка присъда на Марио Николов в качеството му на ръководител на организираната престъпна група, но и постанови тя да бъде изтърпяна при първоначален строг режим. А тя беше допълнена и с конфискация на половината от имуществото на Николов, както и с лишаването му от право да заема държавен пост и да кандидатства за пари по европейски програми за срок от три години.


Повечето от наказанията на останалите осем подсъдими, включително и срещу жената на Николов Мариана (пет години затвор и конфискация на половината й имущество), също бяха ефективни, за разлика от


обичайната практика на отказ от правосъдие

в случаите на големи кражби и далавери. Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева и Иван Иванов бяха осъдени на по 10 години затвор, на конфискация на половината им имущество, лишаване от правото да заемат държавни постове и да кандидатстват по европейски програми в продължение на три години. Тригодишна условна присъда с петгодишен изпитателен срок и конфискация на половината имущество получи Григор Главев, а двама от подсъдимите бяха оправдани. Всички обвиняеми бяха осъдени да поделят разноските по делото в размер на повече от 16 000 лв., а Николов, Шаркова и Главев трябваше още и да удовлетворят гражданския иск на фонд Земеделие за близо 3 млн. лева. Върху него бяха начислени и 1 млн. лв. лихва, а също и държавната такса.


На практика с отмяната на присъдите цялата тази строгост отива на вятъра, а прокуратурата тепърва трябва да доразследва, да пренаписва мотиви и да доизпипва обвинителния акт, преди да го внесе повторно в съда. Държавното обвинение, ако изобщо му пука, можеше да отнесе и по-силен шамар - едно от двете искания на защитата бе всички от групата да бъдат оправдани. Твърди се не само че липсват мотиви и че не са обсъдени доказателства в полза на защитата, но и че изобщо не е ясно кой от групата какво е вършил. Сега, изглежда, е намерен компромис, но от него Николов и компания имат повече полза, въпреки че управляващите уредиха свои хора в ръководството на СГС.


Не е за пренебрегване още един детайл: критиката на апелативния състав към акта на първата инстанция е толкова яростна, че няма как да не сложи отпечатък върху целия процес.


Заключенията на тричленния състав на САС са изключително съзвучни с исканията, които защитата отправи още на първата инстанция - делото да бъде прекратено и върнато на прокуратурата. Апелативните съдии сочат като най-съществено нарушение неизлагането на съображения в мотивите на присъдата, по отношение на всички съществени елементи на престъпните състави, в осъществяването на които са обвинени подсъдимите, обстоятелствата и фактите, свързани с обективната и субективната страна на деянията, наложените наказания и гражданските искове. Според въззивната инстанция


мотивите са изключително скромни

противоречиви и изобщо отсъстват при обсъждане на доказателствените източници. Липсвал анализ на фактите по повод на противоречията в доказателствените средства, нямало и доводи, мотивиращи съответните наказания и уважени граждански искове.


САС напомня, че документните измами са едни от най-трудните за установяване и доказаване престъпления, а от обосновката на присъдата не ставало ясно по какъв начин е осъществено това деяние. Друг упрек към Колев е, че вместо да анализира доказателствата, е преписал обвинителния акт. Такъв анализ изобщо липсва в мотивите на присъдата. Нещо повече, не са посочени документите (по вид, време и място на издаване, съдържание и автор), които са били използвани при осъществяване на документната измама. Част от тях са посочени само в уводната част на мотивното изложение, където първостепенният съд е възпроизвел обвиненията, повдигнати с обвинителния акт. По отношение на вида на използваните документи е налице и противоречие в присъдата, което е налице и в обвинителния акт.


Не били изяснени и връзките между подсъдимите - кога, къде и как са комуникирали помежду си, какви функции е изпълнявал всеки от тях, какво е било мястото му в структурата на организираната престъпна група и какви са особените технически средства на комуникация, които те са използвали, както се твърди в обвинителния акт. Липсвала каквато и да било конкретика за това, кога, къде, кой и по какъв начин е превел сумите, получени от отделните дружества като субсидии, кога, къде и по какъв начин подсъдимите като физически лица са получили парите, отпуснати като субсидии и преведени по сметка на съответните фирми, за да се твърди, че става дума за документна измама.


Обратно на Колев апелативният състав възприема изцяло доводите на защитата, чийто анализ е окачествен като задълбочен (за разлика от прокуратурата и съда). Направените от адвокатите възражения не били обсъдени от първоинстанционния съд, който не изложил и собствено становище относно фактите и елементите от състава на престъпленията. Цитиран е един от адвокатите, Менко Менков, според когото 95% от мотивите представляват пресъздаване на обвинителния акт чрез използване на компютърна техника (вероятно има предвид копиране). За капак буквалното възпроизвеждане довело до пропуск да бъде отбелязано дали съдът признава подсъдимите за виновни по всички повдигнати обвинения.


Посочени са и дванадесет свидетели, чиито показания първоинстанционният съд не е взел под внимание. Сред тях са бившият шеф на ДФ Земеделие Асен Друмев, заместникът му Владимир Карамишев, Екатерина Драганова - началник на Европейско финансиране в Агенция САПАРД и Карамфила Гюрова - началник на Европейски схеми в агенцията. Отхвърлени са и показанията на хората, извършили проверките за съответствието на посочените в писмените документи машини и реално закупените и монтирани. Не било ясно дори на кое място подсъдимите трябва да изтърпяват наложените им наказания лишаване от свобода. В присъдата е посочено, че това следва да бъде затвор или затворническо общежитие, но не е споменато кое точно.


За капак е направен изводът, че


присъдата на Колев е направо неразгадаема

- въззивният съд не е в състояние да провери каква е била действителната воля на първостепенния съд да постанови присъдата си. Апелативният състав направо вдига ръце, отбелязвайки, че е безпредметно да отговаря на многобройните възражения, направени от защитата, относно обосноваността и доказаността на обвиненията, тъй като при липса на мотиви за проверяващия съд не е ясно какво е приел за установено първоинстанционният. Това поставило въззивната инстанция в изначална невъзможност да проследи логичността, последователността, обосноваността и законосъобразността на правните съображения на първостепенния съд.


В резултат единствената присъда, която можеше да послужи за умиване на очите ни пред Европа, е вече минало. А за да бъде отменен мониторингът, за да влезем в Шенген и за прочее блянове такива присъди би трябвало да има стотици. Апелативният съд вероятно е прав в критиките си към акта на градския, но връщането на делото в никой случай не може да бъде възприето еднозначно като тържество на правосъдието. Ако заключенията му са верни, прокуратурата и съдът, чийто акт е отменен, трябва да понесат своята отговорност. У нас обаче инстанционният контрол е идеалният механизъм магистратите да се изплъзнат от отговорност. Каквото им е вътрешното убеждение - такова, никой няма право да се намесва. След пет години мониторинг Брюксел не постигна на практика нищо и основната причина е една - еврокомисарите така и не разбраха, че независимостта на съда у нас няма нищо общо с независимостта на евросъдилищата. Затова ни оставиха сами вкъщи за година и половина. После ще е излишно да ни навестяват.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


За пореден път същината на проблема е в оценката на доказателствата. Коронният номер на съдиите, обслужващи поръчка, е да кредитират единствено доказателствата в полза на поръчителя, без изобщо да обясняват защо не кредитират другите. Липсата на мотиви и на пълно обсъждане и съпоставка на доказателствата са ключовите инструменти за опорочаване на правораздаването. Срещу тях никой не е в състояние да направи нищо, тъй като всеки опит в тази насока ще бъде приет като намеса в независимостта на съда. Дежурното оправдание е, че горната инстанция ще прецени, но това означава удължаване на процеса и отлагане на правосъдието с една-единствена цел - пълното му избягване.


Как да повярва например човек на свидетел като Асен Друмев, чието началстване в ДФ Земеделие доведе до поредица от съдебни дела?! И може ли да се разчита на показанията на ексдиректори в агенция Сапард, станала пословична с роднинските и партийно-номенклатурните си назначения?! По делото срещу групата на Марио Николов показанията на тези хора противоречат на изложеното от свидетелите Улрих Райзахер, Михаел Енгелхард, Корнел Хьогер, Надя Хаген, Томас Фритше и Елмар Гезер. Дали пък германският съд, който произнесе отдавна присъди срещу своите сънародници в схемата, е объркал всичко - кой би повярвал в това?! Съмнително е дори впечатлението, затвърдило се в последните месеци - че Софийският апелативен съд е червен бастион, който проваля редките успехи на Софийския градски съд, оглавен от хора на изпълнителната власт. Това схващане е твърде наивно. Провалянето на знаковите дела става с дружни усилия и съвместен принос, а изпълнители има навсякъде. Да му мислят евроекспертите, които ще опитат да разгадаят заслугите на всеки един!

Facebook logo
Бъдете с нас и във