Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗСТРЕЛЪТ Е УБИЙСТВО, А НЕ ЕКЗЕКУЦИЯ

НОВАТА ФОРМУЛА ЗА БОРБА С МАФИЯТА
Подобно заглавие изглежда като нелепа игра на думи, защото, както и да бъде наречено умишленото отнемане на човешкия живот с огнестрелно оръжие - разстрел, екзекуция или убийство, все става дума за едно и също нещо. От друга страна обаче, ситуацията не е толкова елементарна, тъй като професионалният жаргон на ченгетата и магистратите е толкова гъвкав, че всяка поръчкова екзекуция, осъществена след дълго и внимателно планиране, с лекота може да бъде сведена до най-обикновено убийство от ревност или за отмъщение. След което никой да не пита шефовете на МВР и на полицията докъде са стигнали с разследването.
Пръв прозря тази възможност вътрешният министър Румен Петков. На 8 ноември, по случай професионалния празник на полицията (Архангелов ден), той обяви в ефира на БНР, че докато не бъдат разкрити поръчителите и физическите екзекутори на Емил Кюлев, Георги Илиев и Илия Павлов, за тези покушения не може да се говори, че са поръчкови, и затова трябва да ги наричаме публични.
Ако съдебно-криминалните репортери имаха време за семантични спорове, българската общественост най-вероятно щеше да научи, че вътрешният министър леко замазва истината, защото поръчковото убийство винаги си е... поръчково убийство. Без да има някакво значение кой е платил музиката (както се казва по друг повод) и защо. Голямата разлика е, че когато става дума за ревност или отмъщение, полицията, следствието (до неотдавна) и прокуратурата се справят със случая сравнително бързо. Но стане ли дума за разчистване на сметки или пък за преразпределение на подземен бизнес, делата се точат с години и... с десетилетия.
Но, понеже репортерите нямат свободно време, а администраторите не се интересуват от онова, което те пишат или говорят, подобен дебат не се състоя. И поради тази причина през следващите две седмици идеята на вътрешния министър Румен Петков - за качествената разлика между поръчковото и публичното покушение - бе страстно прегърната не от друг, а от прокуратурата. С любезното съдействие на МВР, разбира се, чиято официална и неофициална информация за инцидента направи разногледи както криминалните репортери, така и тяхната аудитория.
Във вторник вечерта (21 ноември), пред столичното заведение Вини (бул. Цар Борис Трети № 205), бе разстрелян бившият волейболист Красимир Ангелов Димитров, носещ екзотичния прякор Къро Дебелия.
По информация на Столичната дирекция на полицията (СДП), разпространена около половин час след покушението, Къро Дебелия е убит с два изстрела в главата, като килърът е използвал пистолет със заглушител. В сряда сутринта обаче стана известно, че бившият волейболист е екзекутиран с пет куршума, които са попаднали в тила и в гърба му, а източници на Параграф 22 споделиха, че пистолетът не е бил със заглушител, но хората ги било страх да говорят.
Отначало медиите съобщиха, че Красимир Димитров е открит мъртъв в джип, паркиран пред ресторанта в локалното платно на бул. Цар Борис Трети. След това стана ясно, че на 21 ноември, около 20 часа, Къро Дебелия и негов приятел са слезли от джип и са тръгнали към заведението. В този момент обаче мобилният телефон на волейболиста иззвънял, той останал навън, за да проведе разговора си и... да бъде застрелян. Около 22.30 часа се чу, че Къро Дебелия е пристигнал в заведението пеша, защото живеел наблизо. Накрая, в сряда сутринта (22 ноември), в публичното пространство се завъртя и версията, че Димитров вече е бил в ресторанта, когато телефонът му е иззвънял и той е излязъл навън да поговори на спокойствие.
Не по-различно се оказа и осведомяването на широката общественост за житието и битието на жертвата.
Най-сензационната вест в тази посока е, че приживе Къро Дебелия е работил хем за Иван Тодоров-Доктора, който бе разстрелян на 22 февруари 2006 г., хем за бившата СИК, хем за бившата ВИС - отначало за Методи Методиев-Мето Илиенски, а след неговото изчезване на 30 ноември 2003 г. - за Георги Илиев, който пък бе убит на 25 август 2005 година.
На по-предметно ниво Красимир Димитров се оказа крупен производител на спиртни напитки и контрабандист на цигари и алкохол, който имал толкова сериозно присъствие в хазарта, че дори притежавал две казина в курорта Слънчев бряг. Едновременно с това обаче основната версия за екзекуцията му (поне засега) гласи: смърт заради натрупани 2 млн. лв. дългове от обикновен хазарт, от залагане на Еврофутбол или от черно тото.
Откъдето и да погледне човек тази сложна амалгама от недоказани контакти, той няма как да не остане с впечатлението, че някой много иска да го вземе за мезе.
Първо, защото няма жив българин, който едновременно да е работил за Доктора, за СИК и за ВИС. И второ, защото дори най-големият наивник трудно би си представил, че собственик на две казина затъва в дългове от... хазарт (пък бил той и Еврофутбол), отказва да ги погасява, но се разхожда из София без охрана. А неговите кредитори са толкова глупави, че не му вземат казината, а го застрелват. За да останат с труп в леглото (както се казва по друг повод) и без никакви шансове да си възстановят някога двата милиона.
Не по-малко нелепо прозвуча и информацията, която говорителката на Столичната дирекция на полицията (СДП) огласи в нощта на разстрела: Убитият мъж не е криминално проявен, няма данни да е принадлежал към някоя от организираните престъпни групи, така че случаят е криминален.
По силата на каква логика тази новина видя бял свят е ясно. Месец и шест дни преди приемането ни в ЕС още един поръчков разстрел силно ще зацапа старателно лъскания предприсъединителен имидж на управляващата коалиция. Така че е по-добре да се говори за криминални убийства, а не за мафиотски екзекуции. Макар това да е почти толкова безумно, колкото и решението на депутатите, че строго трябва да се наказва единствено сводничеството с користна цел (чл.155, ал.3 от Наказателния кодекс). Сякаш някъде по света има сводничество с идеална или с хуманитарна цел...
Ситуацията е абсурдна и по друг показател. Оказва се, че мафиот в България може да бъде само онзи, който.... полицията или ръководството на МВР посочат. Тоест - който е регистриран за съответната престъпна дейност, разработван е по подозрение за съучастие в организирана престъпна структура или пък недвусмислено е доказал принадлежността си към някоя от бившите силови групировки (от типа на ВИС и СИК).
Сякаш по предварителна уговорка на 22 ноември сутринта (сряда) разликата между криминалното убийство и мафиотската екзекуция бе обяснена от главния прокурор Борис Велчев, защото вътрешният министър Румен Петков бе на четиридневно официално посещение в Либия. За целта шефът на държавното обвинение наруши един от свещените си принципи - да не се изказва неподготвен, и обобщи мотивите за разстрела на Красимир Димитров така: Убитият не е част от нито една активна престъпна група. В последните години не се е занимавал с престъпна дейност, която да е била регистрирана. Очевидно става въпрос за криминално убийство, което може да е свързано с битови, лични или финансови ангажименти.
Откъде главният прокурор е научил какъв е Къро Дебелия и какъв не е отдавна не е загадка. Борис Велчев е бил информиран от и. д. софийския градски прокурор Николай Кокинов, който (най-вероятно) е научил за какво става дума от ръководството на СДП. А откъде въпросното ръководство е наясно с живота на жертвата през последните години - това вече е пълна мистерия. Защото фактът, че един човек не е регистриран за извършени престъпления, не означава нищо. Както и обратното - не всяка регистрация в полицията е знак, че човек е мафиот от най-висока класа.
Според информационната система Дакси, името на Красимир Димитров фигурира в регистрациите на четири дружества: Крал Интертрейдинг (в ликвидация), където с Юротрейд ЕООД държат по 50% от дяловете; Крал ЕООД и Мидас Интертрейдинг ЕООД, в които Димитров е едноличен собственик; Мидас ООД, на което покойникът е бил мажоритарен собственик (с 54%), а съдружниците му са Руни Русев Шаранков (с 18 %) и Благой Иванов Тошев (с 28% от дяловете).
Официално нито едно от тези дружества не е в хазартния бизнес, с производство на алкохол се занимава само Мидас ООД, а с търговско посредничество на напитки и тютюневи изделия - Крал ЕООД. По-задълбоченото ровене в масивите на Дакси обаче показа, че приживе Красимир Димитров е бил съдружник със сериозни хора, които - на свой ред - са били (или са) съдружници с още по-сериозни хора.
Както вече е известно, Красимир Ангелов Димитров е роден на 25 май 1964 г., а върхът на спортната му кариера е Европейското първенство по волейбол през 1987 г., когато заедно със съотборниците си в националния тим - Любо Ганев, Борислав Кьосев, Петьо Петков, Асен Гълъбинов, Петко Драгиев и т. н. - класират България на 11-о място.
Според информационната система Дакси, Красимир Димитров влиза в бизнеса през 1991 г., когато с Николай Маринов Радулов и Живка Стоянова Сарачинова регистрират в Пернишкия окръжен съд ДФ КАД, която се занимава с всичко, което не е забранено със закон.
Година по-късно той регистрира в София второто си търговско дружество - ЕТ КАД - 92 - Красимир Маринов, а през 1993 г. с колегата си от националния отбор по волейбол - Петьо Петков, и със Славчо Георгиев Червенков, регистрират Рунитекс Интернационал ООД.
През 1994 г. Красимир Димитров прави първата си по-сериозна стъпка като предприемач. От една страна, той става собственик на Крал ЕООД и съакционер в Крапс АД, където компания му правят Петьо Петков, Славчо Червенков, Ростом Шейх Исмаил-Зада и Ахмед Моунла (етнически сириец, който в България се подвизава с два сирийски и два швейцарски паспорта). А от друга страна, става съдружник на Руни Русев Шаранков в споменатото по-горе Мидас ООД и започва да чертае втората сюжетна линия в своята бизнескариера.
Три години по-късно - през 1997-а, Красимир Димитров, Руни Шаранков и Георги Самуилов Василев регистрират в Софийския градски съд Глен Грант Турс ООД, което е с основен предмет на дейност ресторантьорство, хотелиерство и международен туризъм. А през 1998 г. Къро Дебелия регистрира Мидас Интертрейдинг ЕООД, с което фирмената му дейност приключва.
През 1998 г. Красимир Димитров и Петьо Петков официално прекратяват съвместния си бизнес, а това по странен начин кореспондира със съобщението, разпространено от пресцентъра на МВР ден след разстрела на Къро Дебелия, в което се казва: К. Д. е бивш спортист, който се занимава със собствен бизнес. През 1998 г. е проверяван по чл.242, ал.1, а през 2003 г.- по чл.212, ал.1 от НК.
В първия случай (чл.242, ал.1 от Наказателния кодекс) става дума за квалифицирана контрабанда, която се наказва с лишаване от свобода до десет години. А във втория случай (чл.212, ал.1 от НК) - за получаване на чуждо движимо имущество без правно основание, чрез използването на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, за което законът предвижда затвор до осем години.
За разлика от Петьо Петков, другият генерален съдружник на Красимир Димитров - Руни Шаранков, остава верен на партньора си докрай. Включително и след скандала с източването на Българската федерация по волейбол (БФВ), избухнал преди седем години и осем месеца.
... В края на март 1999 г., Красимир Димитров е вицепрезидент на БФВ и главен претендент за поста президент на федерацията. Точно по това време обаче Държавен финансов контрол приключва една ревизия във федерацията и огласява най-важното от ревизионния акт. А то, горе-долу, звучи така: във волейболната централа е открит сейф, чието съдържание не е описвано в касовите и счетоводните книги. От този сейф на неустановена дата Красимир Димитров е изтеглил 20 000 долара, които са изчезнали в неизвестна посока и по-късно не са възстановени. В крайна сметка наличието на безотчетна черна каса в Българската федерация по волейбол остава недоказано, а Къро Дебелия излиза от ситуацията с лек уплах и с поражение в кандидат президентската надпревара, която печели тогавашният земеделски министър Венцислав Върбанов...
Въпреки че подобно отклонение изглежда лирично, то е важно - Руни Шаранков е връзката на Красимир Димитров не само с големите пари, които той така щедро е раздавал, но и... с хазарта. А причината е банална: Шаранков е мажоритарен собственик (с 50%) на фирма Атлас Пропъртис ООД, която се занимава с хазарт и залагания и чието седалище се намира на бул. Цар Борис Трети № 215. Тоест - недалеч от лобното място на Димитров ресторант Вини.
И накрая, макар традицията да повелява, че за мъртвия се говори или добро, или нищо, ще си позволим лукса да изрецитираме още няколко имена. Част от тях отговарят на критериите за съпричастност към организираната престъпност, изброени от главния прокурор Борис Велчев на 22 ноември (сряда) сутринта и цитирани по-горе, а друга част изобщо не се вписват в тях. Така или иначе, обаче съдружниците на Красимир Димитров - Петьо Петков, Руни Шаранков и Ахмед Моунла, са имали (и имат) общ бизнес с тези хора или пък са решавали (и решават) други проблеми - от обществено-политически характер например.
Така че... никой не може да избяга от съдбата си. Те - защото няма как да останат анонимни след убийството на Красимир Димитров, а ние - защото няма как да не споделим с читателите си онова, което сме прочели в... Държавен вестник. А пък кой с кого е другарувал (и продължава да другарува), на т. нар. компетентни органи не би трябвало да им е трудно да установят. Особено след като имат в ръцете си и няколко джокера:
- Костадин Хаджииванов-Коце Маца - президент на ПФК Беласица, Петрич. За последно неговото име нашумя на 16 ноември, когато Варненската окръжна прокуратура започна предварителна проверка срещу варненския Черно море и Беласица по съмнения за уговорен мач.
- Мирчо Петков - бизнесмен, по-известен с екзотичния си прякор Мирчо Циганина. В момента срещу него се водят две-три досъдебни производства - за източването на Държавния резерв и за измама, плюс прокурорска проверка за покупката на Бета - Червен бряг АД с... фалшиви документи.
- Вълчо (Ветко) Арабаджиев - захарен и туристически бос. От години той периодично е погван от Икономическа полиция, бившата НСБОП (днес ГДБОП) и бившата Главна данъчна дирекция (днес Национална агенция за приходите) за укриване на данъци, ДДС-далавери и т. н., но никой досега не е успял да го догони дори на... една призовка разстояние.
- Стоян Ненчев-Цеко - бивш представител на СИК за Южна България и настоящ (по данни на МВР) собственик на част от пазарите на дрога и проститутки под тепетата и в курорта Пампорово. През 90-те години на миналия век срещу него имаше два-три бомбени атентата за сплашване и един неуспешен опит за убийство. През януари 2005 г. негови хора за малко не окървавиха Пампорово в схватка за територии с конкурентна групировка, а на 14 октомври някой зареди джипа му с коктейл Молотов и му драсна кибрита.
- Ревин Рамадан Аталай - син на Рамадан Аталай, депутат от ДПС в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. През март тази година името му беше замесено в скандал около две обществени поръчки за възстановяване на щетите от миналогодишните наводнения. Те са на обща стойност 1.6 млн. лв., а фирмата победител - разградската Антора ЕООД, е свързана с Аталай-младши.
- Пламен Галев и Ангел Христов-Геле от Дупница - бивши служители на НСБОП. Преди години те бяха известни като лидерите на офицерската банда и срещу тях бяха образувани най-малко 20 дела за рекет и изнудване. В периода лятото на 2001-ва - края на 2002-ра обаче всички дела срещу тях бяха прекратени и днес те са най-мощните бизнесмени в града. През пролетта обаче Дупница се разбунтува срещу тях и за малко не излезе отново на барикадите в знак на протест срещу мафията. Духовете се успокоиха след посещението на вътрешния министър Румен Петков в града.
- Георги Чопев - съсобственик на бизнес империята Сага и собственик на столичната дискотека Ескейп, когато на 7 ноември 2003 г. през нощта, в нея се биха и стреляха Красимир Маринов-Големия Маргин и Дмитрий Минев-Димата Руснака (по линия на СИК) и Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна (по линия на ВИС).
Пак ще повторим. Цитирайки тези имена, Параграф 22 по никакъв начин не свързва собствениците им с разстрела на Красимир Димитров. Тяхното присъствие в дописката обаче е задължително, защото никой в България не може да реши (просто така) и да направи от самостоятелен бизнес толкова много пари, че да ги раздава наляво и надясно като рекламни дипляни. По същия начин няма убийство, извършено след старателна подготовка и с пистолет със заглушител, което да не е поръчково. Всичко останало са приказки за наивници, каквито в България не останаха. Почти.

Четете още

Банкеръ Weekly

Закон връща у нас дълговото робство

Дава се възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във