Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗСТРЕЛЪТ НА КЮЛЕВ ЗАКОПА ЕВРОИЛЮЗИИТЕ

Ако човек внимателно е слушал и чел всичко изприказвано и изписано от вторник (26 октомври) насам, едва ли ще се затрудни да открие отвратителната истина: за да тръгнат на кръстоносен поход срещу мафията, българските управници са чакали някой да разстреля банкера Емил Кюлев като по... каталог: посред бял ден, пред очите на десетки свидетели, с пистолет без заглушител, от човек, на когото изобщо не му пука дали някой може да го познае и донесе в полицията.
Освен това хладнокръвната екзекуция на Емил Кюлев се случи във възможно най-подходящия момент - само 16 часа след като в понеделник (25 октомври), точно в пет следобед, Европейската комисия огласи поредния унищожителен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС.
Другото, което позволи на управниците с лекота да нарекат екзекуцията на Емил Кюлев политическо убийство, е, че за неговото ликвидиране няма никаква видима ил невидима причина, а от смъртта му не печели абсолютно никой от познатите ни строители на съвременна България.
Нещо повече - човекът, поръчал на монголоида (ако се съди по разпространения от МВР фоторобот, килърът би трябвало да има някаква по-дебела азиатска жилка) да натисне спусъка, ясно си е давал сметка какво ще последва, след като един от най-влиятелните бизнесмени в Централна и Източна Европа бъде отстрелян като най-обикновена мутра. Не само защото Емил Кюлев е потомствено ченге от кариерата и контактите му в спецслужите са неизброими, а защото той от години разполага с елитен апарат от бивши и действащи МВР-офицери и мозъци, чиито основни задачи са две: да анализират ходовете на конкурентите му и да отстраняват евентуалните опасности още в зародиш.
Поне засега не е известно дали в периода 1990-2001 г. срещу Емил Кюлев са отправяни някакви заплахи. Факт обаче е, че по време на жълтото управление и през първите два месеца от мандата на триумвирата БСП - НДСВ - ДПС той се държеше така, сякаш е обграден само от роднини по права линия - ходеше без охрана, не се гушеше в бронирано МПС и почти никога не се колебаеше да разпусне в по-тесен или в по-широк кръг.
Тепърва полицията, специалните служби, следствието и прокуратурата трябва да умуват върху въпроса: Кой и защо поръча Емил Кюлев да бъде разстрелян по този брутален начин? В интерес на истината имената на екзекутора и на неговия работодател едва ли някога ще станат публично достояние. За статистиката не е толкова важно дали неразкритите показни убийства, извършени през последните 12 години, са 500 или петстотин и едно. Онова обаче, което никой няма право да подминава, е начинът, по който управляващите и ръководството на държавното обвинение посрещнаха вестта за разстрела на Емил Кюлев.
Сигурно ще прозвучи неблагопристойно, но реакцията им може да бъде описана само с няколко думи: паника, преминала по-късно в
управленска агресия
а накрая избуяла в... призиви за въвеждането на извънредно положение.
Спор няма, цялата тази трансформация бе проведена толкова блестящо, сякаш управниците са репетирали поне един месец по предварително написан сценарии:
- във вторник (25 октомври) сутринта те демонстрираха завидно хладнокръвие в очакване на разгромния доклад на Европейската комисия и през час-два омаловажават видимия напредък на Румъния в преговорния процес;
- във вторник привечер отговорниците за реформата - с каменни изражения на лицата, обясниха как унищожителните критики за хода и качеството на съдебната реформа и за провала в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, идващи от Брюксел, са сериозни, но на практика дружелюбни потупвания по рамото;
- във вторник вечерта (около 22 часа) в столичното публично пространство бавно, но сигурно си проби път слухът, че един от малцината оцелели основатели на СИК - Младен Михалев-Маджо, е гръмнат (май завинаги) в Цюрих, Швейцария;
- в сряда (26 октомври) сутринта - към 8. 30 часа - мистерията около здравословното състояние на Маджо стана съвършено неразгадаема. МВР не само отрече да знае дали сикаджията е пострадал, ами изобщо нямаше никаква представа (или поне така излезе), че той от една година е зад граница. Според някои бизнес партньори той бил в Швейцария, според други - в Лондон. А според посолството ни в Швейцария наш сънародник на име Младен Михалев не е постъпвал в болница с огнестрелни рани;
- към девет и половина (на 26 октомври) вътрешният министър Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов тъкмо да оборят констатациите в доклада на Европейската комисия, научиха вестта за убийството на Кюлев и на бегом се изнесоха при премиера Сергей Станишев. И... лавината тръгна.
В МВР бе проведено спешно заседание с всички шефове на служби, на което присъства и главният прокурор Никола Филчев. На заседанието бе взето решение да бъде сформиран кризисен щаб, който да работи по разкриването на убийството на Емил Кюлев. Два-три часа по-късно вътрешният министър Румен Петков докладва пред парламента (по изричното настояване на Иван Костов) какво е научило МВР до момента. Петков обяви, че се работи
по четири версии
за покушението над банкера - една политическа и три, свързани с бизнеса на Кюлев, и заяви, че ще поиска въвеждането на извънредни мерки за борбата с организираната престъпност.
Убийството цели дестабилизация на страната и цели удар по държавата и държавността. Очевидно кръговете, които стоят зад това убийство, не приемат европейската ориентация на България и искат да възпрепятстват пътя на България към ЕС, заяви още министър Петков и призова чрез медиите органите на МВР, на прокуратурата, на финансовото министерство и цялото общество да обявят война на престъпността. Накрая той сподели, че са предложили на правителството (явно той, екипът му и главният прокурор) да бъде приет Закон за борба с организираната престъпност и... не изключи възможността за нови покушения.
Премиерът Сергей Станишев удари мощно рамо на своя министър и декларира, че правителството има воля и ще вземе всички мерки, за да бъде пресечена организираната престъпност, която е реална заплаха за развитието на България и за членството ни в Европейския съюз.
Президентът Георги Първанов също не остана по-назад, защото след едночасовата му среща с Румен Петков стана ясно, че държавният глава безрезервно подкрепя всички предприети мерки за борба с организираната престъпност. Убийството на Емил Кюлев е целенасочена провокация срещу усилията за постигане на европейско членство на България, наля още малко масло в огъня президентът Георги Първанов, и положението наистина стана неспасяемо (от гледна точка на демокрацията и т. нар. правов ред в държавата).
След срещата си с депутатите от Комисията по вътрешна сигурност главният прокурор Никола Филчев заяви, че екзекуцията на Емил Кюлев не се вписва в досегашните обяснения за
труповете по улиците
изградени върху твърденията за преразпределение на наркопазара, война между конкурентни групировки, вътрешни междуособици и т. н. Освен това, ръководителят на държавното обвинение обяви, че приветства намеренията на управляващите да разширят правомощията на прокуратурата, и призова за възстановяване на отменения през 2003 г. чл.185 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Според тази разпоредба, прокурорът и следователят са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението. На практика обаче през годините подобни неща се случваха толкова рядко, че накрая законодателят се видя принуден да изхвърли този текст от НПК като мъртъв и неефективен.
Късно вечерта във вторник вътрешният министър Румен Петков уведоми зрителите на Би Ти Ви и на БНТ, че срещу организираната престъпност у нас ще бъдат взети извънредни мерки, включително чрез изкарване на полицията на улицата и чрез вкарването на жандармерията в градовете. За да докаже, че този път шега няма, министър Петков обяви още, че е издал заповед за прекъсването на всички отпуски в МВР и че до три дни (т. е. - до 29 октомври) ще стане ясно дали този път държавата ще надделее над организираната престъпност.
Междувременно, дежурните анализатори и коментатори също не забравиха своя патриотичен и граждански дълг. През целия ден те обикаляха като цветарки из националните медии и наливаха масло в огъня. В крайна сметка народът проумя, че екзекуцията на Емил Кюлев е разстрел на държавността, а, ако се наложи, президентът и премиерът няма да се поколебаят и ще обявят
извънредно положение
Един от най-активните сторонници на въпросните извънредни мерки се оказа бившият заместник-шеф на Шесто управление на бившата Държавна сигурност и бивш секретар на МВР по времето на Жан Виденов (1994-1997) Цветко Цветков. В момента той се изживява като съветник на БСП по въпросите на националната сигурност и през последните четири жълти години не е минало нито едно убийство, след което той да не е захапал бившия вече главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов, че само вдига пушилка около себе си и не върши никаква работа.
Та, според г-н Цветков, убийството на Емил Кюлев било... опит за пренареждане на статуквото. И по-точно - опит за унищожаването на едно нормално икономическо и финансово статукво, което в една нормална европейска държава създава условия за развитието на тази страна. В подкрепа на този фундаментален по своя характер извод Цветко Цветков обяви, че има сили, които нямат търпение да пренаредят статуквото по силов начин и свърза убийствата на Илия Павлов (7 март 2003 г.), на Георги Илиев (25 август 2005 г.) и на Емил Кюлев (26 октомври) с... бившия премиер Иван Костов: Хората, които много добре знаят какво представлява Костов, каква роля е играл в създаването и разместването на това статукво - Илия Павлов, Георги Илиев, Емил Кюлев - изведнъж взеха да си отиват, съши с бели конци гигантската конспирация бившия секретар на МВР Цветко Цветков. Явно... засегнат от думите на Иван Костов, че откакто БСП е на власт (17 август), в страната са извършени цели 8 поръчкови екзекуции.
Другият активист, естествено, е бъдещият (според елита на българската социология) столичен градоначалник и бивш главсек на МВР - о. з. ген. Бойко Борисов. Откъде той намери време в предпоследния ден на предизборната си кампания да отдели толкова време на покушението над Емил Кюлев, не е тайна. Генералът неведнъж е доказал, че за него не е проблем да демонстрира компетентност по няколко теми едновременно, независимо от това, че доста често тези теми нямат нищо общо помежду си.
Ето по този начин между дебатите за софийските боклуци, помиярите и маршрутките о. з. ген. Бойко Борисов обяви, че ако депутатите го бяха послушали и бяха приели предложенията му за ограничаване на престъпността, проблемът днес щеше да е никакъв. А пък ако миналото лято идеята на МВР, прокуратурата и следствието - организираните престъпници да ги разследва военна прокуратура и да ги съди военен съд - е била одобрена, днес България отдавна щеше да е в ЕС.
Неведнъж Параграф 22 е писал, че генералските идеи - всички наказания да станат по 10-20 години затвор, полицията и прокуратурата да имат право да подслушват и да следят на воля, а предварителното задържане да не е 24 часа, а поне три-четири денонощия - миришат на
най-обикновен произвол
Не по-различно е и положението с титаничния абсурд цивилни граждани да бъдат разследвани и съдени от военни.
За сметка на това обаче още в четвъртък сутринта стана ясно, че... семенцата не само са намерили своята благоприятна почва, ами даже са покълнали и правителството вече е обсъдило идеята за пускане на... армията в битката срещу престъпността.
Този факт най-неочаквано бе поднесен на неразсънилите се още зрители на Би Ти Ви от заместник вътрешния министър Камен Пенков. В интерес на истината, неговият събеседник - шефът на парламентарната вътрешна комисия Владимир Дончев, цели пет минути се бори срещу бъдещото нарушение на конституцията и законите. Накрая обаче той омекна и обяви, че подобен вариант е напълно възможен, стига да бъде открита необходимата законова формулировка. Каквато по конституция няма.
Върхът на безпомощността обаче беше изкачен в четвъртък следобед (27 октомври), когато в 14.30 часа държавният глава Георги Първанов обяви началото на спешното заседание на Консултативния съвет за координация на борбата с престъпността. По професионална линия в него взеха участие главният прокурор Никола Филчев, неговите заместници Христо Манчев и Митьо Марков, софийският градски прокурор Бойко Найденов, министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на финансите - Румен Петков, Георги Петканов и Пламен Орешарски, шефът на Националното следствие Ангел Александров, главният секретар на МВР ген. Илия Илиев и председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност Стоян Кушлев. Своя патриотичен, политически и граждански дълг отбиха и партийните трибуни Иван Костов (ДСБ), Волен Сидеров (Атака), Анелия Мингова (НДСВ), Татяна Дончева (Коалиция за България) и Йордан Бакалов (ОДС).
Един час по-късно, когато
президентската седянка
беше разпусната, насъбралите се репортери научиха няколко изключително... банални неща. От рода на Държавата има воля и ресурс да се справи с организираната престъпност, Обществото трябва да се активизира и да демонстрира нетърпимост към престъпниците и към корумпираните чиновници, Убийството на Кюлев е знак, че престъпността няма да се спре пред нищо, за да попречи на България да влезе в ЕС, Организираната престъпност е свързана с корупцията в държавния апарат и т. н.
На пръв поглед изходът от тежката ситуация, очертан по време на президентската седянка, звучи не по-малко банално: приемане на закон за борба с организираната престъпност и създаване на специализирани звена в прокуратурата за разследване на организираната престъпна дейност. На второ четене обаче картината придобива съвсем друг вид, защото колкото и жестоки закони да бъдат приети, в България просто... няма кой да ги изпълнява. Нито качествено, нито добросъвестно.
Така че колкото и благородно да изглежда намерението на президента, на премиера, на шефа на МВР и на главния прокурор за въвеждането на извънредни мерки за борба с организираната престъпност, нека най-напред прочетат
какво повеляват законите
които те сами са писали и приемали през годините. Защото безконтролната власт в ръцете на хора, които не зачитат дори конституцията на страната си, е далеч по-опасна от куршумите на организираната престъпност.
Всъщност за какво пълноправно членство на България в Европейския съюз и за какви извънредни мерки изобщо може да става дума, след като едва в четвъртък (27 октомври) президентът на България Георги Първанов най-сетне се престраши и пред Консултативния съвет за координация на борбата с престъпността призна, че полицейското дознание трябва да бъде вкарано в конституцията, защото в този си вид то е съвършено незаконно?
Тъжно звучи, но управляващите, парламентарната опозиция и висшето ръководство на прокуратурата може да се сетят, че полицейското дознание е противоконституционно още от неговото въвеждане на 1 януари 2000 г., а разцветът на организираната престъпност не се дължи на калпавата нормативна уредба, а на държавните мъже и жени, които не знаят (или се правят, че не знаят) какво пише в конституцията и в наказателните закони.
За съжаление това е положението. И ако то беше осъзнато още преди три-четири години, днес и Емил Кюлев щеше да е жив, и Европейската комисия отдавна щеше да е благословила пълноправното ни членство в ЕС. Но не би...

Facebook logo
Бъдете с нас и във