Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РАЗСТРЕЛЪТ НА РУСКАТА ЖЕЛЯЗНА ЛЕЙДИ

Четири години след убийството на известната депутатка от руския парламент Галина Старовойтова екзекуторите и мотивите им продължават да са неизвестни. Мъглата около мистериозното покушение започна леко да се вдига едва преди месец. На 6 ноември Федералната служба за безопасност на Русия (ФСБ) обяви, че във връзка с убийството са арестувани шестима заподозрени, срещу които са повдигнати обвинения.Вместо да разбулят мистерията обаче, арестите я задълбочиха. Какви конкретни обвинения са повдигнати, кои са имената на задържаните властите отказват да съобщят с мотива, че разследването все още продължава. Освен че се въздържат да обсъждат каквито и да било факти по делото, следователите са предупредили сестрата на убитата депутатка и нейния асистент, който оцеля при нападението, да не разкриват нищо от това, което знаят по случая.Фаталната развръзкаВечерта на 20 ноември 1998 г. с полет от Москва Старовойтова пристига в Санкт Петербург. Заедно със своя помощник Руслан Линков тя се отправя към апартамента си, разположен на крайбрежна улица в града. По-късно Линков разказва в интервю, че е видял две фигури да слизат надолу по стълбите пред къщата и да стрелят по спътницата му. След като е улучен във врата и главата, той губи съзнание. Галина Старовойтова е простреляна с три куршума в главата и умира на място.Научавайки за престъплението, президентът на Русия Борис Елцин се зарича да открие убийците. Той натоварва вътрешния министър на страната и тогавашния шеф на Федералната служба за безопасност (ФСБ) Владимир Путин лично да водят разследването. Заповедта му е отражение на политическата значимост на престъплението, но фактът, че разследването е поверено на ФСБ, подсказва, че то ще протече в пълна секретност. Полицията открива двете оръжия на престъплението, но въпреки това още от самото начало разследването върви трудно. Разработени са десетки версии за покушението, разпитани са общо около 850 свидетели, извършени са 34 обиска, 24 конфискации и 18 идентификации по снимка. Арестувани са група убийци, свързани с други престъпления. Въпреки всички тези акции обаче разследването не успява да разплете мистерията около убийството на Галина Старовойтова. Смъртта на депутатката нанася силен удар по зараждащата се демокрация в Русия, където убийствата са отличителна черта на политиката. Много от нас възприемат залавянето и наказването на убийците на Галина като един фундаментален тест за руската държава, пише в писмо по повод показното убийство бившата министър-председателка на Великобритания Маргарет Тачър. След арестите в началото на ноември 2002 г. се породиха надежди, че скоро може да има напредък в разбулването на загадъчната смърт. Съюзниците на Галина Старовойтова обаче остават скептично настроени. Те припомнят, че вече има задържани и заподозрени, но събраните доказателства не са достатъчни за разрешаването на случая.Винаги съм твърдял, че има две версии за убийството. Или следователите знаят кой я е убил, но нямат достатъчно доказателства, за да го арестуват, или следите на това престъпление водят прекалено нависоко и разследващите органи предпочитат да си затворят очите, казва Юри Шмит, адвокат, представлявал семейството на Галина Старовойтова. В Русия бяха извършени цяла серия политически убийства. Неотдавна посред бял ден на една от оживените улици в Москва бе прострелян и губернаторът на Магадан. Общото в случаите е това, че те рядко имат някаква развръзка. А повечето от тях са свързани с бизнесделата на жертвите. Това е руският евфемизъм за корупцията, от която боледуват политиците и висшите държавни чиновници в страната. Репутацията Случаят с разстрела на петдесет и две годишната Галина Старовойтова обаче е по-различен. Депутатката има необичайната за руските политици репутация на човек, който се мотивира от идеи, а не от интереси. Отношението й към корупцията е безпощадно враждебно. Специалистката по етнография се превръща в забележителен политик през осемдесетте години на миналия век. През 1989 г. тя е избрана за депутат в парламента на СССР като представител на Армения, въпреки че се състезава за този пост с четирима мъже. През 1990 г. Санкт Петербург я избира за свой представител в парламента на Русия. По този начин Старовойтова заема едновременно позиции в два парламента - нещо, което нито една рускиня не е постигала. Тя продължава политическата си кариера, побеждавайки 24 мъже в борбата за място в Думата - долната камара на руския парламент.Старовойтова работи като съветничка на първия руски президент - Борис Елцин, помага в учредяването на партията Демократична Русия и защитава извършването на икономически, политически и юридически промени, с което се изправя срещу много противници едновременно - комунисти, националисти и други. Тя е избирана два пъти за депутат в новия руски парламент, в който представлява Санкт Петербург. Съмишлениците на убитата депутатка хвърлят вината за смъртта й върху комунистическото мнозинство в държавната Дума. Комунистите опонират с твърдения, че всъщност сподвижниците на Старовойтова са я убили, за да я превърнат в мъченица и да използват този образ за собствената си политическа кауза. Смъртта на депутатката настъпва в момент, когато срещу президента Елцин се надигат обвинения в корупция, в резултат на които се очаква искане за импийчмънт. Наред с това общественото пространство изобилства от слухове, че руската служба за сигурност е използвана за извършването на политически убийства като това на Галина. Смърт и политици Оцелелият след нападението помощник на Старовойтова твърди, че следователите никога не са разпитвали някой от политическите лидери, имали конфликти с убитата, а е известно, че тя е имала немалко врагове сред тях. Най-влиятелните от тях са Владимир Яковлев - губернатор на Санкт Петербург от 1996 г., Генади Селезньов - бивш комунистически лидер, който по-късно става говорител на парламента, и Алберт Макашов - пенсиониран генерал-майор и бивш депутат националист. Руската желязна лейди се впуска в разследване на предполагаемите връзки на губернатора Яковлев с организираната престъпност и попада на запис, който доказва контактите между тях. Обект на интереса на Старовойтова е и генералната прокуратура, която тя обвинява, че служи като политическо оръдие на комунистическата партия на Генади Зюганов. Депутатката успява да раздразни и Федералната служба за безопасност, демонстрирайки подкрепа към пенсионирания капитан от флота Александър Никитин, обвинен в шпионаж.Според полицията няколко дни преди убийството Старовойтова е отправила публични обвинения към един от лидерите на националистите - Алберт Макашов. В интервю на 4 ноември 1998 г. тя заявява, че знае кои са източниците, от които се финансира говорителят на комунистите в Думата Генади Селезньов. В същото интервю тя твърди още, че има информация за корупцията, белязала местните избори в Санкт Петербург, както и имената на политиците, замесени в получаването на подкупи от мафиотски групировки. По-нататък Старовойтова разкрива, че победата в местните избори в Санкт Петербург е била продадена на престъпна групировка срещу твърде скромната сума от 100 000 щ. долара.Федералната служба за безопасност не е склонна да говори докъде е стигнало разследването, въпреки съобщението за арестите от 6 ноември 2002 година. Не става ясно защо тя разкрива факта, че са извършени арести, а отказва да каже имената на заподозрените. Поддръжницте на убитата депутатка са убедени, че разследващите органи просто са били притиснати да демонстрират някакъв напредък по случая. Сестрата на Галина Старовойтова - Олга, разкрива, че следователите са й изяснили някои от доказателствата, но са поискали от нея да ги държи в тайна. Всичко, което й е позволено да казва, е, че заподозрените най-вероятно принадлежат към престъпна организация, известна като Групата на Тамбов. Смята се, че тази група упражнява голямо влияние върху икономиката и политиката на Санкт Петербург. Сред арестуваните има и една жена, бивш член на руското военно разузнаване. Според нейните показания убийците и техните съучастници са наели апартамент близо до този на Галина Старовойтова и в нощта на убийството й са проследили нейния автомобил от летището до дома й.Има единствено версии за мотивите, казва сестрата на убитата депутатка. Арестите са само първата крачка, но никой не знае дали ще има следваща, допълва тя.Черна хроникаУбитите депутати от държавната Дума на Руската федерация26 април 1994 г. - Андрей Айздердзис, депутат от Либерално-демократичната партия на Русия (ЛДПР). Убиецът - Дмитрий Михненко, се издирва от пет години.2 февруари 1995 г. - Сергей Скорочкин, депутат от ЛДПР. Съдът оправдава обвиняемите.3 декември 1996 г. - Юрий Поляков, член на Народовластие. Престъплението не е разкрито.3 юли 1998 г. - Лев Рохлин, депутат в държавната Дума. За убийството му е обвинена неговата съпруга, но процесът продължава.20 ноември 1998 г. - Галина Старовойтова, депутат в държавната Дума. Престъплението не е разкрито.21 август 2002 г. - Владимир Головльов, депутат от Съюза на десните сили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във