Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Разузнаването най-сетне по закон?

Премиерът Бойко Борисов, изглежда, ще изпълни обещанието си от началото на своя мандат да регламентира дейността на Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО), когато Георги Първанов приключи дните си на президент. Сядайки на премиерския стол, Борисов каза, че не би искал това намерение да бъде тълкувано като лична атака срещу Първанов, и затова ще изчака приключването на президентския му мандат. Явно времето за изчакване изтече, тъй като в сряда (4 януари) премиерът обяви в Бургас, че ще предложи два нови закона - за НСО и за НРС. Ако новият президент ги одобри, те ще бъдат предложени за гласуване в пленарната зала, каза още Борисов.


Министър-председателят коментира и бъдещата съдба на сегашния шеф на НРС ген. Кирчо Киров - той щял да се прехвърли на дипломатическия фронт като посланик. Той е работил дълги години за държавата, редно е човек от такъв висок ранг да продължи да работи за нея, заяви в интервю премиерът Бойко Борисов.


В коя точка на света ще замине генералът, засега не е известно. Миналото му на кадрови разузнавач обаче дава известна насока. Както е известно, Киров работи в системата за национална сигурност още от 1975 г., повечето стаж е натрупал зад граница. Шефът на НРС, който с президентски указ беше удостоен със звание генерал-лейтенант през май 2010 г., е действал в Албания и в бивша Югославия. От лаконичната му професионална визитка научаваме, че Киров говори свободно сърбохърватски, албански, английски и руски език.


По-любопитното е, че кадровият разузнавач е действал в региона, към който е имал интерес и все още действащият президент Георги Първанов в качеството си на сътрудник на Държавна сигурност. Както вече е известно от досието му, което до 2007 г. се съхраняваше в архива на НРС, Първанов е бил секретен сътрудник на ДС именно по македонска линия под псевдоним Гоце.


Коментираната смяна в НРС логично съвпада с предстоящата на 23 януари смяна на стопаните на Дондуков 2. Кой обаче ще стане титуляр на върха на разузнаването засега не е ясно. Според думите на премиера Борисов ген. Киров е предложил за свой наследник сегашния си заместник в НРС полк. Звездомир Пенков. Официално потвърждение за това липсва. Обяснението се крие във факта, че процедурата по смяната на ръководителите в НРС и НСО предвижда това да стане по предложение на Министерския съвет, но с указ на президента, който в момента все още е Първанов.


По-интересно е каква ще е съдбата на двете служби оттук нататък. В действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 12 май 2009 г., е записано, че в действията си Националната разузнавателна служба, нейният ръководител и служителите й се ръководят от неговите текстове и от правилника за прилагането му до приемането на закон за организацията и дейността на службата. Такъв отделен закон обаче все още няма.


Мнозинството на ГЕРБ не направи нищо, за да свали на твърда земя висящата в продължение на 20 години секретна служба, като регламентира нормативно дейността й. Дали по тази или друга причина, но около НРС периодично избухват скандали, които разкриваха нелицеприятни истини за работата там. През март 2010 г. , когато се разигра и поредният скандал около импийчмънта на президента Георги Първанов, се заговори за промяна на ситуацията и за прехвърляне на контрола върху НРС и НСО към изпълнителната власт. Тези слова обаче отлетяха и нищо не бе написано черно на бяло.


През есента на 2010 г. темата за контрола над НРС отново стана актуална, този път в парламента. На дневен ред дойде въпросът иде ли последният час на сегашната Национална разузнавателна служба, след като депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Димо Гяуров внесоха в парламента законопроект за създаване на Държавна агенция за разузнаване (ДАР). Идеята на вносителите беше агенцията да стане правоприемник на активите, пасивите, архива, личния състав, правата и задълженията на Националната разузнавателна служба и на Служба Военна информация, подчинена на министъра на отбраната. Законопроектът напълно съвпадаше с идеите на ГЕРБ службата да е пряко подчинена на министър-председателя, който да определя и задачите при осъществяване на дейността на ДАР. Вносителите бяха на едно мнение с управляващите и по отношение на идеята да се премахнат дублиращи структури в системата за сигурност. В мотивите на законопроекта беше подчертано, че в повечето случаи дейността на българските разузнавателни служби се дублира, което води до изразходване на огромни средства, без да се постига желаната ефективност.


Липсата на закони, които да регламентират работата на разузнавателните служби, води до слаб контрол върху тях, заявиха вносителите. Те подчертаха, че няма мерки за граждански контрол върху дейността им, които да гарантират върховенството на гражданското общество, а това е основно изискване за хармонизиране на българското с европейското законодателство.


Предлаганото решение за създаването на Държавна агенция за разузнаване, според някои експерти, предполага по-ефективното използване на ресурса на съществуващите две разузнавателни служби. Освен това едната разузнавателна агенция кореспондира и с вече действащата структура за контраразузнаване, каквато е ДАНС. Както е известно, в нея се вляха звена както от бившата НСС, така и от някогашното Военно контраразузнаване (ВКР).


ДАР-птицата обаче не успя да разтвори криле и да прехвръкне от архивите на парламента към действителността. В момента, както пише в нормативната база на НРС, все още не съществува единен законодателен акт, който да урежда правното положение, задачите и дейностите на Националната разузнавателна служба, както и да регламентира правното положение на нейните служители. За нас, данъкоплатците, обаче остава надеждата, че държавата най-сетне ще спре да хвърля пари за дейности извън закона. Първо, защото никой не знае за какво отиват. И най-вече, защото ни излизат през носа.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


От секретна грама на посланика на САЩ у нас Джон Байърли от януари 2007 г., публикувана в Wikileaks, разбираме, че оценката на контролираната от президента НРС е негативна, а директорът й Кирчо Киров е наречен подлизурко. Посочва се, че президентът Георги Първанов държи Киров на поста заради контрола му върху досиетата. Президентът Първанов, който призна по време на предизборната кампания миналата година за съществуването на досие за контактите му с комунистическата Държавна сигурност, може и да не поиска да уволни човек, който контролира архивите на разузнаването на страната. Но със запазването на подлизуркото Киров Първанов налива масло в огъня на хората в парламента, които биха искали да премахнат контрола му над НРС, посочва Байърли.



Президентът Първанов, който започна втория си петгодишен мандат на 22 януари, използва речта си по повод встъпване в длъжност да призове депутатите да приемат нова правна рамка за работата на тайните служби, насочена към засилване на гражданския контрол и осигуряване на по-голяма прозрачност. Стана ясно, че Първанов се противопоставя на консолидацията на разузнавателните служби в един орган, което би премахнало контрола му над НРС. Първанов отново подхвърли идеята си за създаване на независима служба за борба с корупцията по високите етажи. До този момент само главният прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на Първанов, е подкрепил президента, докато повечето политици от правителството мълчат, информира посланикът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във