Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЕАБИЛИТАЦИЯТА: ЗАКОНОДАТЕЛНАТА БЕЛИНА НА БЪЛГАРИНА

Проблемът с пияните шофьори, които превръщат пешеходните пътеки и тротоарите в ловни полета, не е от вчера. Но след като в края на септември 2005 г. пияният Радослав Димитров почти размаза насред София (на бул. Цар Освободител) с таксито си две 18-годишни момичета, на бял свят излезе още един проблем - реабилитацията. Оказа се, че въпросният таксиметров каубой има зад гърба не само опит в подобни каскадьорски номера, но дори е осъждан за блъскане и осакатяване на човек при шофиране в пияно състояние. Днес обаче той е с чисто съдебно минало, защото престъплението и наказанието са заличени от досието му напълно законно. Факт, който поставя на дневен ред един много сериозен въпрос.
От една страна, всички обвиняват българското правосъдие, че е бавно и неефективно, като по този начин не изпълнява основната си функция: чрез бърз процес и строги санкции да предпазва обществото от нови престъпни деяния. От друга страна обаче, в законодателството все още съществуват разпоредби, които дават възможност на закононарушителите периодично да изчистват досиетата си, като получават опрощение на всички свои стари грехове. И то не само за шофиране в пияно състояние или за някакво друго по-леко престъпление, но и за въоръжени грабежи, обири и т. н. (виж карето Черно на бяло).
Всъщност истинският въпрос е докъде държавата и обществото могат да разпрострат своите санкции над тези, които са извършили престъпления и са били наказани за тях? Проблемите на осъдения - и на теория, и на практика - не свършват, след като си е излежал присъдата, платил е глобата си или си е кротувал, докато му изтече условният срок. Наказателните системи (независимо от това, дали става дума за страни с развита демокрация, или за държави в преход) са си запазили правото да имат едно наум, когато даден гражданин, отлъчен временно заради някакво прегрешение, отново се върне в обществото. Затова не е пресилено твърдението, че третирането на едно лице като осъждано, въпреки че то е изтърпяло наказанието си, е... продължение на това наказание, но в по-смекчена форма.
Съгласно чл.85, ал.2 от Наказателния кодекс (НК), реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Иначе казано, след като е реабилитиран, всеки престъпник или закононарушител получава чисто свидетелство за съдимост и започва да се ползва с всички права, каквито имат честните и почтени граждани.
Ето защо по този казус възникват два въпроса. Първият от тях е: Какво става със старата присъда, след като настъпи реабилитацията на осъдения?
Според чл.1 от Наредба № 1 от 24 януари 2000 г. за организацията и работата на бюрата за съдимост, издадена от Министъра на правосъдието, при Министерството на правосъдието и при районните съдилища има бюро за съдимост, което събира и съхранява данните за лицата, осъдени от българските съдилища, и за лицата, на които българските съдилища са наложили мярка по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК), както и за българските граждани, осъдени от чуждестранни съдилища, чиито присъди са приети за изпълнение по реда на чл. 442-449 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Въз основа на тези данни бюрата за съдимост дават сведения за осъжданите и за неосъжданите лица (т. нар. - свидетелства за съдимост), които са родени на територията на съответния районен съд. А регистрирането в споменатите бюра се извършва чрез бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени мерки по чл. 78а НК (т. е. тогава, когато ефективният затвор, условната присъда или пробацията са заменени с административно наказание глоба). Като всеки осъден си има свой собствен бюлетин за съдимост.
Какво обаче се случва, след като някой бъде реабилитиран, съгласно цитирания вече чл.85 от Наказателния кодекс? Най-бързият отговор гласи, че бюрото за съдимост в съответния районен съд моментално трябва да унищожи неговия бюлетин. Нищо подобно.
Според чл.31, ал.2 от споменатата преди малко Наредба № 1, с настъпването на реабилитацията, държавата - в лицето на бюрата за съдимост - няма никакво право да съобщава, че еди кой си е бил осъждан. Това трябва да означава, че при поискване съдебните чиновници трябва да издадат свидетелство за съдимост, в което задължително НЕ СЕ ВПИСВА ОСЪЖДАНЕТО ЗА ДЕЯНИЕ, КОЕТО Е РЕАБИЛИТИРАНО (курсивът наш - бел. ред.).
Наистина, в ал.3 на същата разпоредба е уточнено, че осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон, указ или правилник не заличава последиците на осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се отбелязва датата на реабилитацията.
В случая законодателят визира определени престъпления срещу държавата (по глава първа от Наказателния кодекс) за геноцид или за престъпления срещу мира и човечеството. Но в българската съдебна практика - поне от 17-18 години, такива няма, няма (дори по времето на социализма) - току що спомената разпоредба просто... потвърждава общото правило: търпението е майка на чистото досие.
Защото крайният ефект си заслужава: след реабилитацията във всички документи на съответния човек задължително се вписва неосъждан, което автоматично му дава право да работи каквото му хрумне и да расте в кариерата (включително и в системата на държавната администрация) дотам, докъдето му стигат възможностите или връзките.
Именно тук стигаме и до втория основен въпрос, заради който посегнахме към днешната тема: дали наистина реабилитираните и останалите граждани имат равни права?
Ако се съди по злощастния пример с пияния шофьор - отговорът на този въпрос би трябвало да е положителен. Не само защото органите на КАТ периодично хващат реабилитирани любители на чашката (по-скоро на бутилката или на дамаджаната), мъртво пияни зад волана на автобуси, таксиметрови коли, трактори или маршрутки. В много устройствени закони е записано, че кандидатите за съответните длъжности трябва да представят, освен стандартните документи - молби, автобиографии, дипломи за завършено образование, характеристики от предишния работодател и т. н. - и свидетелства за чисто съдебно минало. В същото време обаче в МВР, съда, следствието и прокуратурата, както и в специалните служби на Военното министерство за назначаване не могат да кандидатстват не само съдени и обвиняеми, но и реабилитирани.
На пръв поглед подобно ограничение изглежда правдоподобно, но на практика става дума за... своеобразен вид дискриминация, защото по закон реабилитираното лице трябва да бъде третирано като неосъждано и към него да няма специално отношение. Освен това по никакъв начин не звучи логично осъден и реабилитиран човек да влезе в парламента и да стане член на Комисията по вътрешна сигурност, а да не може да стане катаджия или охранителен полицай.
В крайна сметка, ако реабилитацията трябва да бъде оценена като възможност и шанс за осъдения, безспорно бележката ще е положителна. Било защото чрез нея съвременното общество спазва древния библейски завет Има грешка, но има и прошка. Било защото доста често човек попада зад решетките, без да е престъпник по душа (както се казва по друг повод), просто по силата на случайно стечение на обстоятелствата.
Но, така или иначе, голямата питанка - дали този цивилизован механизъм е приложим (при това - в пълния му блясък) в недотам цивилизованата българска действителност - продължава да човърка съзнанието на обикновения гражданин. И то само поради една-единствена причина: чрез опрощаващия законодателен институт, наречен реабилитация, в еуфорията на демократичните промени на 10 ноември 1989 г. стотици бели якички и криминални престъпници се преродиха в обикновени граждани. След което отвориха в трудовите си биографии по няколко нови страници и започнаха да ги попълват грижливо и... успешно.

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ

Реабилитацията не трябва да се бърка с амнистията, която заличава наказателната отговорност в нейната цялост. И то не само осъждането, но и задължението да се изтърпи съответното наказание. Другата разлика е, че амнистията не настъпва за всеки индивидуално, а по силата на специален закон. Ето защо, когато един осъден бъде амнистиран, няма смисъл той да иска реабилитация по съдебен път. По простата причина, че след амнистията от престъплението и неговите правни последици не остава нито следа. И на практика човекът няма за какво да бъде реабилитиран.

Из Наказателния кодекс

Глава десета РЕАБИЛИТАЦИЯ

* Чл. 85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
* Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:
1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;
2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;
3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и
4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.
* Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:
1. ако е имал добро поведение и
2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.
(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.
(3) Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

* Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

* Чл. 88а. Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82, ал.1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.
(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.
(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
(4) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
(5) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във