Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реакциите след доклада на Европейската комисия: ОДА НА РАДОСТТА ИЛИ ОПЕРА ЗА ТРИ ГРОША*

Някак странно изглеждат т. нар. високи етажи на властта през последните няколко дни. Всички врати и прозорци са толкова широко отворени, че от време на време става течение и из въздуха се носят купища бели листа, изписани със стари отчети и нови обещания. Щорите и тежките плюшени завеси са вдигнати и дръпнати в крайно задно положение, ведомствените фикуси, папрати и кактуси с изненада установяват, че и в България греело слънце, а от всеки ъгъл в коридорите и кабинетите, от всяка стереоуредба във ведомствените леки коли и от всеки служебен мобилен телефон се носят бодрите трели на Одата на радостта - химна на Обединена Европа.
Не по-малко странно изглеждат и обитателите на споменатите високи етажи на властта. За разлика от друг път, напоследък от лицата им, огрени от лъчезарни усмивки тип 32 карата, струи онази дълбока вътрешна красота и одухотвореност, присъща на хуманисти от ранга на Махатма Ганди, Далай Лама и Майка Тереза. А всички - заедно или по отделно, на висок глас или под мустак - припяват новия хит в България - химна Обединена Европа.
Колкото и внезапна да е трансформацията на нашите държавни мъже и жени, тя никак не е случайна. Във вторник (26 септември) Европейската комисия се смили и в последния си (уж) доклад за готовността на страната за пълноправно членство обяви, че България трябва да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., и то без да й бъдат налагани предпазни клаузи.
Точно на отсрещния полюс се намират т. нар. обикновени данъкоплатци. Въпреки че всичко се прави в тяхно име и за светлото бъдеще на децата и внуците им, емоционалното състояние на 90% от българския народ изобщо не може да бъде наречено приповдигнато.
Тъкмо обратното. Въпреки че политическата просвета за ползите от еврочленството започна преди пет години и до момента е глътнала около 20-25 млн. лв., днес само малцина знаят какво точно ги очаква след 1 януари 2007-а. И сред тези малцина изобщо не фигурират фермерите, занаятчиите, дребните и средните търговци и производители, лекарите, учителите, учените, инженерите, хората на наемния труд и т. н.
Според официалните резултати от социологическите проучвания страхът от неизвестното (наричан още с елегантната дума евроскептицизъм), което очаква българина след 1 януари 2007 г., е свързан с няколко задължителни обстоятелства: масови фалити на дребните и средните бизнесмени, срив на българското селско стопанство, поскъпване на стоките и услугите, неистово изкупуване на българска земя от чужденци и т. н.
Според резултатите от всекидневната журналистическа работа обаче т. нар. обикновен данъкоплатец се страхува не толкова от Обединена Европа като такава, а от... българските политици, магистрати и предприемачи, от които зависят хлябът и животът му. И които, от едно десетилетие и половина, си играят със съдбата му така, както на тях им е изгодно.
Тук едва ли е необходимо да се връщаме чак толкова назад във времето, за да установим, че две трети от българското население наистина живее (с всички уговорки, разбира се) според основното послание в пиесата на Бертолд Брехт Опера за три гроша. А именно: Няма бъдеще онова общество, което е изградено върху кръв, насилие и престъпно богатство.
Все пак кратко пътуване назад във времето е необходимо. Във вторник (26 септември) президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев обявиха приемането на България в ЕС за свършен факт и размахаха един лозунг: България трябва да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г., защото народът е изтърпял огромни лишения и трудности в процеса на присъединяване.
Нищо подобно. През последните 15 години българският народ не е изтърпял нито едно лишение и не е понесъл нито една тежест заради Европейския съюз. Напротив - българският народ бе ограбен, унижен и смазан духовно от собствения си политически и бизнес елит, въпреки огромните пари, интелектуалната помощ и... протестите на Европейския съюз и САЩ. Срещу системното нарушаване на човешките права, срещу отвратителната финансова дисциплина на държавата и на честния частен бизнес, срещу нескопосаното и поръчково законодателство, срещу корупцията в държавната администрация и магистратурата, срещу мафиотизирането на изпълнителната власт и съдебната система, срещу... какво ли не.
Днес е много модно и актуално лидерите на управляващата коалиция и техните по-първи партийни другарки и другари да се хвалят, че за някакви си пет години (2002-2006-а) правителствата на НДСВ-ДПС и на БСП-НДСВ-ДПС са свършили толкова много работа, колкото не са успели да свършат всички техни предшественици, взети заедно. А основният аргумент, с който жълтите, лилавите и червените си насиниха гърдите от тупане, звучи повече от внушително: успешно са затворени всички - 31 на брой - преговорни глави, а забележките на Европейската комисия - макар и строги, се вписвали в народната поговорка Вържи попа, за да е мирно селото.
За съжаление, през последните пет години нито един експерт на Брюксел май не е обикалял из дълбоката и глуха българска провинция и не е разговарял с други нашенци, освен със съответните министри или с техните съветници и експерти.
Ето поради тази простичка причина Брюксел най-вероятно не знае, че:
- реформата в здравеопазването не го прави по-смислено, а го съсипва;
- поне половината от земеделската земя е открадната чрез фалшифицирани документи и с помощта на чиновниците от бившите ликвидационни съвети и сегашните поземлени комисии;
- все по-често из храната на българските бойци плуват сварени или изпържени червеи и хлебарки;
- съдебната система е опасана от перфектно действащи схеми за прекратяване на дела срещу пари и за образуване на наказателни производства по поръчка;
- полицията не е в състояние да изпълнява задълженията си, защото с новия Наказателнопроцесуален кодекс следствието бе ликвидирано, но апарат на полицейското дознание така и не бе създаден. А новият Закон за МВР превърна вътрешното ведомство от тежка и тромава машина с раздут щат и с много началници в... още по-тежка и още по-тромава машина с раздут щат и с много началници. Особено в сферата на т. нар. политическо ръководство на министерството;
- поне две трети от строителния бизнес (като се започне от покупката на терените и се свърши с вноса на дограмата и крановете за чешми) е чиста проба сива и черна икономика, в която се въртят колосални количества мръсни пари от дрога, проституция, контрабанда, финансови измами и т.н.
Дето е казал народът, няма място в българския обществено-политически и икономически живот, в което да не забучиш пръчка и да не бликне... по-добре да не уточняваме какво точно бликва, защото не е възпитано.
За съжаление обаче и това не е всичко.
От 2002 г. в Наказателния кодекс (НК) съществува текст - чл.202, ал.2, т.3, който гласи: За длъжностно присвояване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Около три години по-късно 39-ото Народно събрание добави в НК още една разпоредба - чл.254б, забраняваща на българските чиновници и на обществениците с будна гражданска съвест да отклоняват парите на Европа за лични нужди: Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години.
За никого не е тайна, че преди десетина години тайно и полека започна изграждането на няколко паралелни схеми от фондации, неправителствени организации и консултантски компании. Тяхната цел е да контролират европейските и американските пари, подарени на България в името на прехода, така че случайни хора или партийно независими бизнесмени да не получат и стотинка от тях.
Резултатите от съществуването на тези паралелни структури на властта са повече от видими. От 1997-1998 г. досега в страната са влезли най-малко 1.5 млрд. долара и евро (по най-различни проекти, програми и инициативи), от които поне 70% бяха... откраднати. И то по най-баналния начин - чрез документи с невярно съдържание, чрез водене на счетоводство с двойно дъно и т. н.
Съдени и осъдени за злоупотреби с парите на Европейския съюз и САЩ обаче няма. И това никак не е случайно, защото... държавното обвинение също успя - поне на два пъти - яко да натопи човка, както се казва по друг повод.
На 20 юни 2006 г. Сметната палата на Европейския съюз внесе в Комисията по бюджет и бюджетен контрол на Европейския парламент доклад, в който между другото се казва: България е похарчила нецелесъобразно голяма част от 511-те милиона евро, отпуснати по програма ФАР на ЕС през периода 2000-2004 година...
За нас обаче е по-интересна оценката в доклада на европейската Сметна палата, посветена на проекта Изграждане на единна информационна мрежа в българската прокуратура на централно и регионално ниво, финансиран по програма ФАР на ЕС.
Според авторите на четивото по този проект на България са отпуснати 1.8 млн. евро. Софтуерната програма е била доставена през 2003 г., но е била внедрена само в осем от прокуратурите, посетени от европейските одитори през първата половина на 2005 година. При това - тя изобщо не е внедрена изцяло, защото е показала изключително много грешки. Осемнайсет месеца след датата на приключване на проекта - пишат в доклада си европейските одитори - системата все още е във фаза на тестване и не може да се използва като важен инструмент за противодействие на организираната престъпност и корупцията....
Едновременно с реализирането на софтуерния проект българското държавно обвинение започва усвояването и на още няколко европейски милиона.
През май 2001 г. е подписано споразумение за двугодишно сътрудничество на стойност 3 млн. евро. Мероприятието е озаглавено Проект за институционално укрепване на българската прокуратура. Негов ръководител е д-р Хелмут Палдер от Баварското правосъдно министерство, а парите - 3 млн. евро - пристигат отново по програма ФАР на Евросъюза.
През май 2003 г. г-н Палдер и заместник главният прокурор Христо Манчев спазиха процедурата и отчетоха работата си на пищна церемония в резиденция Бояна. Оказа се, че по линия на т. нар. туининг проект - само срещу 1.2 млн. евро - българската прокуратура и баварското Министерство на правосъдието са написали 60 препоръки за укрепване на държавното обвинение (в общ обем около десетина машинописни страници) и са организирали... 26 семинара.
А за останалите 1.8 млн. евро (заложени като инвестиционни разходи по проекта) са купени 800 компютъра, 100 лазерни принтера, 100 модема, неизвестно количество мултимедийни проектори и са изградени локални компютърни мрежи в над 70 прокуратури в страната.
Дето има една приказка, имала Европа излишни пари, дала ги. Намерили се в България по-пъргави хора, похарчили ги. На тях да им е сладко, а на останалите - да ни е честито пълноправното европейско членство. И... яко ни дупце от догодина!

Иван Рачев

-----------------1`
* ОДА НА РАДОСТТА - поема, с която през 1785 г. Фридрих Шилер дава израз на идеалистичната си представа за хората като братя.
През 1823 г. Лудвиг ван Бетовен композира своята Девета симфония и в последната й част втъкава специално написана музика към поемата на Шилер.
Век и половина по-късно - през 1972 г., Съветът на Европа приема мелодията на Одата на радостта за свой химн, а световноизвестният диригент Херберт фон Караян композира три инструментални аранжимента: за соло пиано, за духов и за симфоничен оркестър.
През 1985 г. химнът е одобрен от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на Обединена Европа.Той не замества националните химни на държавите членки, а символизира ценностите, които те споделят, както и тяхното единство в многообразието

* ОПЕРА ЗА ТРИ ГРОША - пиеса на германския поет, драматург и писател Бертолд Брехт, написана през 1928 година. В основата на тази прочута творба е друга пиеса - Просяшка опера, излязла изпод перото на английския драматург Джон Гей още през... 1728 година.
Ако трябва да си послужим с изразните средства на съдебно-криминалната журналистика, в Опера за три гроша е описано житието и битието на една организирана престъпна група, занимаваща се просия и кражби. Според театроведите основното послание на автора гласи: Няма бъдеще онова общество, което е изградено върху кръв, насилие и престъпно богатство, а основната теза - Гангстерите са граждани.
Около четвърт век по-късно световноизвестният писател и драматург Фридрих Дюренмат взема назаем тезата на Бертолд Брехт в Опера за три гроша, преобръща я на 180 градуса - Гражданите са гангстери - и я интерпретира в някои от най-силите си литературни творби с криминален привкус: Съдията и неговият палач (1952 г.), Подозрението (1953), Обещанието (1958 г.) и т. н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във