Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реформа на съдебната карта? Забравете!

И този състав на Висшия съдебен съвет очевидно няма да посегне към реформата на съдебната карта в страната. Всеки път, когато тази тема се промъкне по някакъв начин в дебатите в Съдийската колегия на ВСС, отношенията се изострят, а от изказванията ясно се вижда, че членовете на колегията имат коренно различни становища по въпроса. И по тази причина, едва набрал скорост, разговорът рязко прекъсва, "за да бъде запазен добрият тон".

Така се случи и във вторник (5 юни), когато в рамките само на час-два по време на редовното заседание на колегията лъсна  абсурдното  състояние  на съдилищата в страната. И невъзможността този абсурд да бъде преодолян с решения "на парче".

Повод за поредните дебати на тема "неравномерна натовареност" даде едно писмо на съдия Любомир Василев от Софийския градски съд. Съдията каза това, което всички знаят, при това от години: че проблемът със свръхнатовареността в СГС вече е нетърпим (дотолкова, че вече поражда сред магистратите дори да се започнат  стачки). Но въпреки това не се обявяват конкурси и не се назначават нови хора, защото сградният фонд на съда не го  позволява - новите съдии и "прилежащите" към тях деловодителки и секретарки просто няма да има къде да седнат, за да работят. А в същото време има съдилища в страната, в които съдиите - дори и да искат, няма с какво да уплътнят осемчасовия си работен ден и "надуват" отчетите си със 70-80% заповедни производства.

Само преди няколко месеца подобен "отчаян призив" до ВСС изпратиха други 80 съдии от СГС. Но и това не доведе до каквото и да било облекчение в работата им. Просто защото проблемът наистина е голям и изисква драстични решения, включително и чрез "преформатиране" на съдебните райони и съдебната карта, така че тя да съответства на демографската картина в страната, до които обаче във ВСС очевидно се страхуват да прибягват.

Въпросът е какво е правилното решение на задача, в която от едната страна на уравнението стои  глад за съдии (в столицата) и камари от дела за решаване, а от другата - съдилища, чието съществуване действително е "обезсмислено" (по израза на Олга Керелска), в които дела почти не постъпват,  в които работят по един-двама съдии и място за "случайно разпределение" и специализация по материя просто няма. А както стана ясно от думите на Красимир Шекерджиев - вече има и съд без дори един-единствен съдия.

Засега съдийската колегия не дава ясен отговор  накъде да се продължи. И все още  го "мисли", ама  на парче. Днес - за софийските съдилища, за другите - после.

Според кадровиците начините за справяне с напечената ситуация в София са два: назначаване на нови съдии и законодателни решения за промяна в подсъдността на делата.

Промяната в подсъдността се преценява като най-бърз начин за "разтоварване" на напрежението в София. Затова от ВСС се опитват да оказват натиск по всеки възможен начин да бъдат  приети  внесените от БСП поправки в ГПК, които ще задължат пострадалите от катастрофи да водят дела срещу застрахователите по своя постоянен адрес или пред съда,  в района на който е станало произшествието. Този вид дела представляват между 40 и 60% от исковите производства в София, защото досега те се водеха в съдилищата, където са седалищата на застрахователните компании. Предложението се подкрепя от съдиите в София, които всъщност го изведоха като идея. Само че то среща съпротива.

Според противниците на предложените изменения в ГПК  в тях има няколко основни проблема: първо, че към пострадалите от катастрофи незнайно защо и без никакви мотиви са "прикрепени" и потребителите, които занапред също ще трябва да водят потребителските си спорове задължително и само по постоянен адрес - а защо е нужно да им се отнема правото да сезират съда и по настоящия си адрес е напълно неясно. Освен това поправки в подсъдността на застрахователните дела вече бяха направени само преди няколко месеца, резултатът от тях тепърва щял да се отчита. Не се вземало предвид и че голяма част от делата са всъщност не за пострадали хора, а за потрошени скъпи автомобили, които в голямата си част са лизингови и се водят собственост на софийски компании, чиито седалища също са в София. Освен това чрез тези поправки в никакъв случай нямало да се постигне бързо "отпушване" и разтоварване на софийските съдилища, защото всички вече образувани производства ще продължат по досегашния си ред. И на практика ефектът от изменението в закона ще се усети след много месеци.

Предложението за тези промени в ГПК веднъж вече беше отхвърлено от работната група по законодателните изменения, сформирана в правосъдното министерство. След като въпреки това те бяха внесени в Народното събрание от група депутати на БСП, сега магистратите от София, а и ВСС търсят лостове, чрез които да лобират промените да бъдат подкрепени и да минат по най-бързия  начин. Само и само да се тушира напрежението в софийските съдилища, преди да е достигнало наистина взривоопасни размери. А освен това друго - по-кардинално и най-вече спешно решение, в съдийската колегия поне на този етап нямат.

Командироването е временна мярка, която ще породи нови проблеми, защото съдиите, които ще запълват дупките в София, ще оголват такива в съдилищата, от които идват. За обявяване на конкурси и назначаване на нови съдии на незаетите в софийските съдилища щатове ще трябва време. От друга страна, всеки опит да се "режат" щатове от провинцията и да се прехвърлят в София среща мощен отпор.

Сградният проблем също пречи за  разширяването на СГС - в Съдебната палата в центъра на София, в която съжителстват няколко съдебни институции, и сега няма достатъчно кабинети и зали. Една от идеите е някои от "малките" орани на съдебната власт да се преместят от "Алабин" в свободните помещения в бившето "военно НДК" на "Скобелев", където се оказва, че има 35 свбодни кабинета. Или в стария Нотариат. Но има една подробност - тези органи на съдебната власт все пак трябва да се съгласят да го направят, а ще трябват още и пари за ремонти, и време...

Другата полезна идея - да се промени съдебният район на Софийския окръжен съд и той да поеме част от работата на Софийския градски съд, също се препъва: оказва се, че никой не знае какви и колко дела ще бъдат прехвърлени по този начин, защото такава статистика просто не се води.

Всичкото това лутане сред множество "не може" и отлагането на принципните решения продължава вече от години и трупа все повече и повече напрежение в  системата. При това далеч не само в съдилищата в София.

Един пример: малко след като във вторник висшите съдебни кадровици се обединиха около тезата, че в София трябва да бъдат разкрити съдийски щатове заради безспорно нечовешката натовареност, с която работят магистратите в Софийския районен и Софийския градски съд. Но  отказаха на Районния съд в Ботевград (и на още шест районни съдилища) да разкрият в тях по една нова щатна бройка за съдия с мотива, че имало и по-натоварени магистрати от работещите там. Но пък при почти аналогични показатели отпуснаха такава бройка за съда в Несебър. За част от членовете на съвета така и не стана ясно защо за единия съд може, а за другия - не, и попитаха какъв е принципът, на които се взе това решение. Но отговор всъщност нямаше...

Смислено  обяснение липсва и за следващото кадрово решение на колегията - че не може да се съкрати една и без това незаета магистратска бройка в Силистра, където съдът е ниско натоварен, за да бъде прехвърлена тя в Апелативния специализиран наказателен съд и на нея да бъде назначена бившата председателка на АСНС Даниела Росенова. Наложи се тезата, че трябва да се разкрие нов съдийски щат.

Логика в това кадрово "тука има,тука нема" е трудно да бъде открита. Защото това са действия на парче. И е очевидно, че членовете на ВСС прекрасно съзнават това. Но принципно решение за това при какви условия "пъпкуването" на щатове е допустимо и при какви - не, няма. А основната причина за това "нямане" е, че всеки опит за извеждане на принцип неминуемо би довел и до онзи така недолюбван разговор за необходимостта от преформатиране на съдебната карта и вътрешно преразпределяне на ресурсите в системата, който все се избягва в името на "добрия тон".

Само че безкрайното раздуване на щата и съответно - на бюджета на съдебната власт, е просто невъзможно. И накрая винаги идва сметката: в случая чекът с масрафа на съдебната власт ще трябва да се приподпише от финансовия министър. Който днес е ларж, но  утре - може и да не е толкова, зависи от конюнктурата и от финансовото дередже на държавата. А то не е розово, колкото и да се твърди обратното в емисиите на  новините.

Facebook logo
Бъдете с нас и във