Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реформа по нашенски

Напук на обществените очаквания и натиска на Европейската комисия управляващите гласуваха скандални промени в Закона за съдебната власт. В четвъртък (7 юни)предизвикалият остри критики у нас и в чужбина законопроект беше гласуван на второ четене в Народното събрание. Този акт най-вероятно ще бъде изтълкуван като поредното доказателство за липса на политическа воля да се проведе решителна съдебна реформа.


Безпардонното упорство по ключови за устройството на съдебната система въпроси снижава ефекта от козметичните подобрения в процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). И като се добави оневиняването на знакови подсъдими, със сигурност всичко това ще предопредели критичния тон на предстоящия решителен мониторингов доклад през юли. Той трябва да отчете напредъка на България в правосъдието и вътрешния ред за петте години от присъединяването й към Евросъюза. От него ще зависят както пускането на страната в Шенгенското пространство, така и бъдещето на механизма за сътрудничество и оценка, по който Брюксел се мъчи да ни вкара в правия път.


Дали управляващите са пресметнали риска, или просто обслужват съдебната олигархия, за да настанят повече свои хора на ключови постове в съдебната система, ще стане ясно още другия месец. С отказа си да въведат пряк избор на членовете на съвета от магистратската квота обаче те демостративно се възпротивиха на Еврокомисията. Не бе дадено право на всеки магистрат да гласува лично на общо събрание, в сила остана досегашната система на делегатските събрания. Беше променена само нормата на представителство: един делегат ще гласува за петима свои колеги вместо за десет, както беше досега.


Беше утвърдена и вмъкнатата само преди седмица възможност сегашният ВСС да избере в последния месец на петгодишния си мандат следващия главен прокурор. Това стана с една чисто техническа промяна: срокът за избор беше удължен на шест месеца, началната му дата беше изтеглена и вече е малко повече от месец преди да изтече мандатът на съвета.


Приета беше и друга пръкнала се в последния момент поправка - членовете на действащия съвет и на сегашния инспекторат да се ползват от т. нар. кариерен бонус. Той им дава правото след края на мандата да заемат магистратски длъжности с една степен по-високи от тези, които са заемали до неговото начало. Аргументът е, че членовете на ВСС по закон не подлежат на атестиране, на основата на което да напредват в йерархията. Така че без този бонус кариерата им оставала в застой.


За разлика от денонощните заседания при гласуването на закона за гражданската конфискация, промените в съдебния закон бяха буквално претупани. Дебатът, доколкото изобщо го имаше, беше формален и съглашателски, доказвайки, че основните политически сили искат да се обслужват чрез съдебната система, а не да я реформират. В гласуването се включиха по-малко от стотина депутати, а някои текстове минаха със скромен брой гласове. Председателката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова обаче увери, че промените са принципни и целят повече публичност, прозрачност и обществен дебат в процедурата за избор на ВСС.


Малцина депутати изразиха несъгласие, но избраха най-незначителния проблем - с кариерния бонус. Любен Корнезов от БСП нарече идеята безпринципна, най-вече защото била половинчата. Понеже бонусът е само за съдии, за прокурори и следоветели, които са членове на ВСС, другите били пренебрегнати. Ако член на ВСС е доцент, дали няма да иска да стане професор, като напусне? На стола на министъра на правосъдието са седяли съдии - защо за тях да не е предвидена такава екстра, те също нямат право на атестиране? Защо и за конституционните съдии да не се предвиди такъв бонус в края на мандата им, те по-лоши ли са? Защо за едни да може, пък за други - не?, попита Корнезов. После червеният депутат заби гвоздея, като уточни, че по принцип не е против екстрата и... ще се въздържи от гласуване. Освен това, според него, да си член на ВСС не е кой знае какво - това е административна работа, по време на която магистратите губят квалификация.


Логиката на Христо Бисеров от ДПС бе подобна, но той отиде по-далеч. С аргумента, че не може да има автоматично атестиране ан блок, тъй като то предполага индивидуална оценка, Бисеров стигна до извода, че ако бонусът бъде въведен за членовете на ВСС, правилото би трябвало да се разпростре и върху народните представители.


Колегата им Михаил Миков пък заяви, че бонусът ще насочи към ВСС хора, които мислят предимно за кариерата си в съдебната власт. Миков даде пример с бившите членове на съдебния инспекторат, които са се върнали на по-ниски позиции в системата и коментира: Никак не е комфортно хора от инспектората да се върнат и да бъдат оценявани и кадрувани от тези, които довчера са инспектирали. Миков се съгласи с Фидосова, че преподавателите, които са членове на съвета, нямат нужда от кариерен бонус, понеже могат да се занимават с научна дейност и докато са на щат в него.


Пренията по бонусите погълнаха далеч по-важните проблеми за прекия вот и избора на нов главен прокурор, тях почти ги забравиха. Янаки Стоилов предложи все пак срокът за избора да бъде удължен само с един месец, както предвиждаше първоначалният вариант на законопроекта. По думите на Стоилов този ВСС е по-удобен от следващия, който ще трябва тепърва да бъде обработван, докато намери правилните позиции по кадровите въпроси. При липса на интерес премина и гласуването на въведения вътрешноправен механизъм за обезщетяване на пострадалите от бавно правосъдие. Той бе утвърден, въпреки изказаните в правната комисия и в пленарната зала съображения, че мястото му не е в съдебния инспекторат и че е в разрез с конституцията.


nbsp;


Сделка или... да по съдебния закон

Криволиците, през които минаха промените в Закона за съдебната власт, показаха, че зад приказките за реформа стои познатият стремеж за запазване на статуквото. В продължение на няколко месеца управляващите обвиваха организирания си отпор с опаковка от добри намерения, но обясненията им бяха съшити с бели конци. Двете поредни заседания на парламентарната правна комисия в края на миналата седмица, по време на които поправките бяха гласувани, предизвикаха разнопосочни реакции. Стигна се дори до комичната ситуация министърът на правосъдието Диана Ковачева, чието ведомство изготви промените в съдебния закон, да се чуди какво целят депутатите от ГЕРБ с предложението за промяна на срока за избор на главен прокурор и на председатели на върховните съдилища. Министърката призна, че предложението е ново за нея, и припомни, че ведомството е записало в законопроекта този срок да бъде удължен само с един месец.


Опитът на Ковачева да излезе от неудобната ситуация показа само, че силните в ГЕРБ не са сметнали за нужно да я уведомяват за този ход. Според нея по принцип било добре да има повече време за обсъждане на кандидатурите, но шест месеца, каквото е приетото предложение, й се стрували малко дълъг срок, в интерес на истината. Ковачева коментира, че шестмесечният срок не задължава, тъй като не представлява ултимативен срок, в който трябва да се случи изборът на главния прокурор. Правосъдната министърка предполагала, че удължаването на срока за избор не предрешава кой състав на ВСС ще избере новия главен прокурор. Но пък твърде дълго щяло да има на практика двама главни прокурори - един с приключващ мандат и един с незапочнал.


И основният вносител на поправката депутатът Красимир Ципов се оплете. Той заяви, че тя не предвижда новият главен прокурор да бъде избран от досегашния ВСС и че тя дори е съзвучна с настояването на Европейската комисия за повече прозрачност при избора. За да е по-убедителен, Ципов направи разбор, от който стана ясно, че каквото и да приказва, зад предложението стоят тънки сметки. По логиката на Ципов дори то да бъде гласувано, сегашният ВСС нямал достатъчно време да избере следващия главен прокурор. Мандатът на сегашния изтичал на 23 февруари догодина, което означава, че процедурата по избор на приемника му следва да започне на 24 август тази година. При това положение сегашният ВСС ще има на разположение малко повече от месец да я приключи, понеже пък изтича неговият мандат. Ципов не виждал как това може да се случи, тъй като законът предвижда процедурата да протече в определен минимален брой заседания - едно за откриване, две за представяне на кандидатури и чак тогава да започне изслушването на кандидатите.


Депутатът обаче така и не каза твърдо, че сегашният ВСС няма да избере следващия главен прокурор. Ципов е прав, че внесената от него поправка не придвижда това да стане на всяка цена, но и не го забранява. Аргументът, че времето е малко, пък е напълно несъстоятелен, тъй като честотата и периодичността на заседанията на ВСС не са регламентирани нормативно. Съветът ги определя сам и като постоянно действащ орган може да заседава и всеки ден, стига да реши. В Правилника за организация на дейността на ВСС и на неговата администрация е казано само, че постоянните му комисии заседават веднъж седмично. Самият съвет има пълната свобода да заседава, когато си иска, а заседанията му се свикват от министъра на правосъдието или от председателстващия съвета. На практика няма забрана съветът да провежда не само по няколко заседания седмично или да го прави по няколко пъти на ден.


Изненадана от поправката се оказа и вицепрезидентката Маргарита Попова. Доскорошният правосъден министър коментира, че очаква да чуе мотиви за това предложение, които трябвало да са много сериозни. Такива не били представени. Според Попова удължаването на срока, теоретично погледнато, може да донесе и позитиви - предаването на поста да стане по-детайлно и хората да свикнат с новото лице. Не изглеждаше обаче особено убедена, че тези предимства стоят в основата на поправката.


В играта бе вкаран президентът Росен Плевнелиев. Той никога не е изразявал мнение по въпроса, но без колебание забрави категоричната позиция на Европейската комисия и внезапно подкрепи напълно отказа членовете на ВСС от магистратската квота да бъдат избирани пряко. След церемонията за полагането на клетва на новия конституционен съдия Кети Маркова в началото на седмицата държавният глава каза: Ако имате 2500 души, които са затворени в НДК и решат кандидатури, които някой им е спуснал в последния момент, аз като президент ще имам много по-голям проблем, отколкото 500 души, които седнат отново в НДК и вземат съзнателно решение на базата на публични, прозрачни и оповестени много по-рано кандидатури. Като за тези кандидатури се знае какви са мотивите, кой ги е предложил, какви знакови дела са гледали, какви решения са вземали. За мен това е най-важното - пълна публичност и прозрачност на процеса на номиниране. Така и не стана ясно защо той смята, че при прекия вот кандидатурите ще са спуснати в последния момент и магистратите няма да са запознати с тях, а при делегатския вот ще е обратното. На практика президентът привежда нов довод, при това крайно неубедителен, коренно различен от изказваните досега: че за електронен вот нямало време, а провеждането на общи събрания било невъзможно.


Изявленията продължиха буквално до деня на окончателното гласуване на промените в съдебния закон в Народното събрание. В четвъртък (7 юни) главният прокурор Борис Велчев продължи да успокоява топката пред медиите с коментара, че неговият приемник трябва да бъде избран от следващия ВСС, защото членовете му ще работят с него следващите пет години. Велчев донякъде подкрепи мнението на Ципов, че сегашният състав на съвета няма да има технологичната възможност да избере негов приемник. От друга страна, главният прокурор сподели мнението на Маргарита Попова, че по-ранният избор ще осигури по-добра приемственост, тъй като институцията е еднолична и централизирана, а ръководителят й трябва да се запознае с работата и с основните играчи.


В прокуратурата се планират два вида неща. Такива от ден за ден и стратегически. В края на мандата главният прокурор не иска да взима дългосрочни решения, защото приемникът му може да е на друго мнение. По-добрият вариант е да се даде време за осъществяване на приемственост. Велчев призна, че е имал сериозен проблем с приемствеността, тъй като бил външен за системата човек.


Въпреки че лично не е засегнат от въвеждането на кариерни бонуси за сегашния състав на ВСС, тъй като в прокуратурата няма по-висок пост, на който да се върне, Велчев подкрепи поправката, определяйки я като една добра идея. За баланс той изказа отново мнението си, че т. нар. трима големи в съдебната власт - главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища - не трябва да бъдат членове на съвета по право. Аргументът на Велчев е, че това било гаранция за независимостта на ВСС.


В петък президентът Плевнелиев излезе с коментар и по въпроса за избора на главен прокурор. Той каза, че следващият главен шеф на държавното обвинение трябва да бъде избран от новия ВСС, тъй като сегашният не се ползва с обществено доверие. От пресслужбата на държавния глава пък загатнаха, че е възможно той да наложи вето на някои от тях, след като правният съвет към президентството направи преценка. В добавка Плевнелиев отрече слуховете, че вицепрезидентът Маргарита Попова ще бъде номинирана за главен прокурор.


Драмата около промените в съдебния закон показва за пореден път, че личните и котерийните интереси в системата са непробиваеми. Дори беглата съпоставка на мотивите, с които се предлага удължаване на периода за избор на главен прокурор и с които се въвежда кариерен бонус за членовете на сегашния ВСС, буди недоумение. Членовете му се разсърдиха люто от опита да бъдат изключени от облагата, която да важи за следващия състав на съвета. Според тях това било дискриминация. Лишаването на техните приемници от възможността да изберат новия главен прокурор е обаче далеч по-съществена дискриминация, тъй като засяга не само личния, а и обществения интерес.


nbsp;


Отпор

Промените в съдебния закон предизвикаха реакцията на неправителствените организации, участвали в изготвянето на първоначалния му вариант. В открито писмо до народните предствители и медиите единайсет сдружения поискаха да не бъдат гласувани текстовете за кариерните бонуси за членовете на ВСС и за съдебните инспектори, както и за промяна на сроковете в процедурата за избор на главен прокурор и на председатели на върховните съдилища.


В писмото се казва, че с кариерните бонуси се заобикалят конкурсните и атестационните процедури, приложими за всички останали магистрати. Неправителствените организации предлагат бившите членове на ВСС и бившите съдебни инспектори да бъдат атестирани след края на мандата им, като се отчете естеството на работата им в тези органи и след това да се явяват на конкурс. Особено смущаващо за тях е решението бонусът да огрее и членовете на сегашния ВСС.


Неправителствените организации напомнят и другите си отхвърлени предложения - за разделяне на съвета на две колегии, които да разглеждат поотделно кариерните и дисциплинарните въпроси на съдиите и на прокурорите, и следователите; ВСС да заседава на сесии, вместо да е постоянно действащ съвет; а също за въвеждане на пряк избор на магистратската квота. Гражданските организации определят притесненията за провеждането на електронно гласуване или за провеждане на националните общи събрания като голословни, тъй като изобщо не е обсъждана възможността за гласуване по райони, както се провеждат - например изборите за професионалната квота на ВСС в Румъния. Там прекият избор е въведен отдавна, без да е въвеждана електронна система и без магистратите да се събират на едно място. Те гласуват по райони с обикновени хартиени бюлетини и урни и досега не се е чуло това да поражда проблеми.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във