Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реформата е в главите на съдиите!

Стюърт Уолдрип е бивш съдия от окръжния съд в Ориндж Каунти, щат Калифорния. Съдът е първоинстанционен, с обща юрисдикция и в него работят 1015 съдии.
Започва юридическата си кариера като адвокат и практикува тази професия 29 години, след което е назначен за съдия. Гледал е първоначално наказателни дела по тежки престъпления. По-късно участва в създаването на специално отделение за гледане на сложните граждански дела. Работил е в съдебната администрация за утвърждаване на комисии на щатско равнище, занимаващи със законодателни и етични въпроси, както и с администрирането на съдебната система. Участвал е в разработването на актове, утвърждаващи прословутата американска система за управление на делата, която се смята за водещ модел на ефективно правораздаване.

Съдия Уолдрип, каква е вашата мисия в България?
- Тук съм за шест месеца по покана на Държавния департамент и Департамента по правосъдие на САЩ заедно със съпругата ми. Пристигнахме на 7 януари и намерението ни е да останем до началото на юни. Мисията ми е да направя една програма, която е логично продължение на усилията, които са положени досега в България за усъвършенстване на правораздаването и за утвърждаване на върховенството на закона. Основната ми задача е в сътрудничество със съдии от Софийския районен съд (СРС) и Софийския градски съд (СГС) да разработим методи, които са съвместими с българската съдебна култура. Да се облекчи правораздаването по граждански и наказателни дела и те да се разглеждат ефикасно, без да се накърняват безпристрастността, справедливостта или друго конституционно право.
Попадате в поредния вихър от криминални събития у нас. Имате ли впечатление, че те дотолкова са изпълнили всекидневието на страната, че дори кризата остава на заден план?
- Във всички случаи това е едно много интересно време. Чувствам се голям късметлия, че точно в момента съм тук, когато всички тези неща като че ли се случват едновременно. Струва ми се, че има много сериозна воля у българите да видят, че се случва някаква промяна в съдебната система. Това намира съответното отражение в пресата. Вие обръщате огромно внимание на въпросите, които се отнасят до съдилищата, и мога да кажа, че българските журналисти са много смели. Огромно е и вниманието, което отделят на случващото се и на европейските институции. Налице е и сериозна политическа воля на управляващите да атакуват организираната престъпност, корупцията, злоупотребите в усвояването на европейските фондове. По този начин те оказват натиск и за подходяща реформа в съдебната система.
Какви са впечатленията ви от материалната база, натовареността и ефективността на българските съдии?
- Имах възможността да се запозная с много съдии както в районния, така и в градския съд. Противно на това, което доста хора говорят тук, смятам, че българските съдии са във висока степен компетентни, работоспособни и се отнасят сериозно към работата си. Мисля, че сърцата на голямата част от тях са отдадени и те имат огромното желание да видят как нещата се подобряват. Натовареността им с дела е голяма и те работят упорито. Тези именно неща са предмет на концепцията за управление на делата от съда. Част от съдиите вече са възприели в индивидуалната си работа някои от техниките на тази концепция и дори могат да отбележат добри резултати. Един от съдиите, с които работим, е облекчил работата си за период около една година, като е намалил рязко гледаните от него дела - 40% от тях се решават със споразумение.
Системата за управление на делата в някои среди звучи като магическа пръчка. В какво е същността й?
- Тази концепция всъщност е много проста. Основният принцип е да се приближи управлението на делата от адвокатите към съдиите. Когато българските съдии чуят това, естествената им реакция е, че за целта трябва да има законодателна промяна. Но истинската сила на управлението на делата е в нагласите на съдиите. Аз съм тук от два месеца и съм убеден, че едни законодателни промени в подходящ момент действително биха били полезни. Но необходимите инструменти вече са налице и ако съдиите имат необходимата воля, биха могли да използват и сега съществуващите лостове без съществени промени в законодателството. Това е и същността на работата ни с тях - да ги убедим, че тези лостове съществуват и с тях може да се работи ефективно в рамките на българските дадености.
Допускате ли, че съдебната реформа е възможна в условията на - нека така да го наречем - политически разврат?
- Възможна е, ако промяната се случи в главите и в сърцата на съдиите. Мисля, че това явление може да се осъществи независимо от всички политически обстоятелства. Усещам промяна в резултат на работата ми с някои от вашите съдии и намеренията ми са да работя индивидуално с всеки от утвърдената група от осем граждански съдии в СРС и пет наказателни съдии в СГС. Надявам се те да са хора, способни да мислят извън традиционното. Да са склонни да се провокират сами с мисълта как да се осъществи идеята, вместо да си налагат капак, казвайки си: не, не може да стане.
От едрите риби ли е редно да се започне, или от битовата престъпност?
- В Щатите има една добре разработена техника, която едва сега започва да се прилага в България - споразумението в наказателното производство. Доколкото знам, такава възможност у вас съществува, но само по отношение на престъпленията, за които са предвидени наказания до пет години лишаване от свобода. Споразумението е доста противоречив инструмент навсякъде по света, но има огромното предимство да позволява договаряне с престъпниците от по-дребен калибър, които да дадат информация за големите риби. Това предимство балансира аргумента на скептиците, които твърдят, че се накърнява правосъдието, тъй като се договарят леки наказания за дребните риби, както и че се създават условия за корупция.
Вероятно сте чули обаче, че у нас отношението към споразуменията е изцяло негативно, защото няма резултати в осъждането на престъпните босове?
- Ами ако инструментът се прилага в контекста, който обясних, трябва да проработи. Както знаете, през 20-те и 30-те години на миналия век в Щатите имахме огромни проблеми с организираната престъпност. И до днес не сме успели да я преборим напълно, но тя е ограничена в сериозна степен. Начинът, по който това стана, е именно предлагането на споразумения на рибите от дребен и среден калибър, а те помагаха да стигнем до голямата риба. Този механизъм е ценен инструмент и проработи толкова успешно в САЩ, че сега 95% от наказателните дела у нас се договарят и въобще не отиват към гледане в съдебно заседание. Това, което разбирам, е, че в България е точно обратното.
Знаете ли, че други две фигури, които имат съществен принос за съдебните успехи в Щатите - на защитения свидетел и на агента под прикритие, у нас системно се провалят? Ще помогнете ли на нашите правоохранителни органи и в тази насока?
- Това също е възможно, макар че засяга предимно дейността на правоприлагащите органи, а не толкова на съда. Доколкото разбирам, това не се дължи на негови слабости, а по-скоро на слабости в индивидуален план. Трябва да се обърне внимание на ефективността на институциите, които осигуряват сигурността на защитените свидетели.
Сегашното ни правителство обяви, че законите вече ще бъдат писани от прокурорите. Смятате ли, че прокуратурата и у нас трябва да премине към изпълнителната власт, както е в повечето страни по света?
- В България прокурорите имат статут на магистрати. Аз идвам от страна, в която прокуратурата е в изпълнителната власт. Честно казано, не мисля, че това има толкова голямо значение, стига съответните хора да си вършат работата. Но при нас се виждат ползите от това прокуратурата да бъде един обособен самостоятелен орган. Същевременно всички адвокати в Щатите са служители на съда и отговарят за поведението си пред съда. Тоест по отношение на поведението си адвокатите имат т. нар. двойна отговорност. Това означава, че съдът може да нареди на адвоката да извърши определени действия, които ще окажат ефект върху движението на делото. Ако адвокат не се появи на заседание в определената дата, в сериозните случаи съдът направо ще го изпрати в затвора. Това е инструмент, който кара адвокатите да са дисциплинирани и предотвратява злоупотребите от тяхна страна. Нещо, което не е рядко явление в България. Аз съм потресен колко болнави са всички участници в процеса в България - обвиняеми, адвокати, експерти...
Вероятно сте чули за заканите на кабинета да внесе съдии, експерти, да прибегне до износ на обвиняеми и на цели процеси?
- Моето мнение е, че България сама трябва да се погрижи за проблемите си. Разрешението категорично не е дела да се гледат в чужбина. Трябва да има начини България сама да се справи с престъпността, като търси сътрудничество с чужди правителства и съдилища. Мисля, че българската съдебна система има сили да се справи, затова и аз съм тук. Ако въпросът е само до намиране на чужди експерти, това е постижимо и не е необичайно, ако има нужда от компетентна помощ. В едно от последните ми дела участваха много външни експерти - освен американските се явиха експерти от Англия, Швеция, Германия и от още няколко държави.
Смятатате ли, че директният политически натиск върху съда от страните партньори има полезен ефект?
- Така мисля. Американският посланик не беше единственият, който демонстрира подкрепата си за смелостта и работата на полицията и прокуратурата срещу Октоподите. Предприемат се драматични стъпки и се вижда наличие на кураж. По отношение на администрирането на правосъдието всички участници в него трябва да си свършат добре работата. Сега съдебната власт в лицето на СГС трябва също да направи съответната смела стъпка и да гарантира делата да се разглеждат по един справедлив и бърз начин и обвиняемите да бъдат осъдени или да бъдат оправдани. Тези дела трябва да се разгледат в един адекватен период от време. Не може да се повтарят случаите от типа на казуса Борилски.
Смятате ли, че шумно задържаните неотдавна са главата на Октопода?
- Няма как да знам. Ако не е, надявам се тя да не е много далече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във