Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЕФОРМАТА ИЗЛЕЗЕ НА МАГИСТРАЛАТА

Конституционният съд се включи, макар и индиректно в осъществяването на съдебната реформа. В четвъртък (1 септември) излезе едно дълго чакано тълкувателно решение на съда, според което частта в основния закон, третираща структурата на прокуратурата и на следствието, може да бъде променена от обикновено Народно събрание. Вече няма мърдане и депутатите ще трябва да запретнат ръкави и да се захванат здраво за работа. На 15 юни тази година пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отправи пет питания до Конституционния съд (КС). Още тогава председателят на ВКС Иван Григоров обяви, че отговорите на тези въпроси ще дадат ясна насока на политиците откъде и как да подхванат съдебната реформа. На 17 юни Конституционният съд образува дело, а само след месец го и разглежда.Първото питане на ВКС е свързано с отдавнашната мечта на Григоров съдилищата да бъдат обявени за основен носител на съдебната власт и за единствените органи, които могат да осъществяват държавно правосъдие. КС влезе в ролята на добрата фея и сбъдна мечтата на шефа на ВКС. Съдилищата са в основата на съдебната власт, тяхната дейност е най-същественото и решаващо нейно проявление. Няма система, основана на разделението на властите и върховенството на правото, в която изтъкнатото да не е вярно. Във всички конституционни модели съдилищата са основен (в някои и единствен) носител на съдебната власт. Второто питане на върховните магистрати е посветено на необходимостта от преструктуриране на прокуратурата. Те настояха изрично да се уточни, че в рамките на съдебната власт тя трябва има само едно-единствено правомощие - да поддържа обвинението пред съда. Идеята на Григоров е следната - държавното обвинение се разделя на две, като част от прокурорите остават в третата власт и са свързани само с поддържане на обвинението пред съда. Останалите минават в изпълнителната власт и започват - заедно с МВР и следствието - да се борят срещу престъпността. Конституционните съдии дадоха зелена светлина за тази промяна, но при едно условие: Ако под преструктуриране в искането се разбира усъвършенстване на прокуратурата чрез изграждането на по-целесъобразна и ефективна организация на прокурорските органи, като например създаването на специализирани подразделения с оглед по-доброто противодействие на отделни видове престъпления (тероризъм, корупция, трансгранична престъпност) или специализирани прокуратури към специализирани съдилища, то такава промяна, извършена вътре в рамките на съдебната власт, би могла да се извърши и от обикновено Народно събрание. Ако обаче се разбира разчленяване на прокуратурата и прехвърляне на една част от нея извън рамките на съдебната власт, свиване на нейните основни функции, то в този случай се касае до промяна, рефлектираща върху формата на държавно управление. Третият въпрос е свързан с преструктурирането на следствието. Пленумът на ВКС предложи следователите да бъдат трансформирани в съдии по разследването. Съдиите по разследвания ще изземат някои от функциите на сегашния съд, т. е. те ще се занимават основно с всички мерки и действия, които засягат гражданските и процесуалните права на българина. Съдиите по разследвания ще останат в съдебната система, но ще бъдат независими и над тях няма да има по-горна инстанция.Въвеждането в основния закон на текстове, които създават структура на следствените органи, не е промяна във формата на държавно управление. И сега този въпрос е от компетентността на Народното събрание. Проблемът е, че понятието съдии по разследването трябва да се запълни със съдържание чрез уточняване на правомощията на тази процесуална фигура, уредбата на мястото й в системата на съдебната власт и най-вече взаимоотношението й с останалите процесуални субекти, препоръча Конституционният съд. Четвъртото уравнение е с няколко неизвестни. Въпросът на ВКС е дали Народното събрание има право да следи дейността на следствието и прокуратурата, както и да оказва над техните шефове парламентарен контрол. Според председателя на ВКС Иван Григоров и хората му прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика за борба с престъпността и поради тази причина работата им трябва да се наблюдава от Народното събрание. Отговорът на Конституционния съд е повече от ясен - възможно е парламентът да наблюдава и анализира държавните органи, ангажирани в борбата срещу престъпността, може и да ги контролира, но не чрез парламентарен контрол (б.а. - подобен на този над министрите), а под друга форма. Каква, трябва да реши Народното събрание.Последният въпрос на върховните магистрати, който се смяташе за най-коварния на Иван Григоров, беше за преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Питането гласи: Ще има ли промяна във формата на държавното управление, ако в конституцията се променят структурата и начинът на избиране на Висшия съдебен съвет, в който да влизат по право председателите на ВКС и на ВАС, ръководителят на прокуратурата и ръководителят на съдиите по разследването (т. е. - шефът на сегашното следствие - бел. ред.), а останалите членове на ВСС от професионалната квота да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от всички съдии в България. В момента, според действащото законодателство, 11 от членовете на ВСС избира парламента, а другите 11 - съдиите, прокурорите и следователите. Шефовете на двете върховни съдилища и главният прокурор са членове на ВСС по право, а правосъдният министър председателства заседанията на съвета, но няма право да глас. Целта на Григоров беше хората му да имат решаващата роля при попълването на професионалната квота във ВСС. Но, както се казва, номерът му не успя да мине. Гласовете на конституционните съдии са се разделили поравно - шест в полза на идеята за разчленяване на ВСС и шест против. Само един от тях да беше отстъпил и везните на Темида щяха да се наклонят в полза на Иван Григоров. При тази патова ситуация обаче КС е отхвърлил искането като недопустимо. Всъщност това не е първото питане до Конституционния съд по повод на преструктурирането на отделни звена в съдебната власт. През октомври 2003 г. подобен въпрос зададе и главният прокурор Никола Филчев, а отговорът на Конституционния съд попречи на НДСВ още тогава да ликвидира като институция Националната следствена служба (НСлС). Решението му бе прието през април 2004 г. - с девет гласа за и два против и, според текста му, във формата на държавно управление се включва съдебната власт и всички нейни органи, изброени в конституцията: съд, прокуратура и следствие, Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, главен прокурор. Недопустимо е обикновен парламент да променя определените от конституцията организация, функции и статут на основните органи, които осъществяват държавното управление, както и да променя баланса между тях, определиха тогава конституционните съдии и на практика циментираха следствието в третата власт, защото политиците ги достраша да свикат Велико народно събрание. Но времената се менят, променят се и възгледите. Сега вече следствието ще престане да съществува (може би завинаги), а прокуратурата спокойно ще може да се раздели на две под предлог, че така ще се подобри нейната работа. Което е и истинската цел на конституционната гимнастика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във