Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реформата заби в девета глуха

Съдия Румен Ненков е съдия "от кариерата" - има над 30 годишен стаж като магистрат, който е започнал от Софийския районен съд, та да достигне до ВКС. Избран е в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2009 година. Напоследък той получи и друга известност: като баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.
S 250 efc6db4e 631c 4b7d 9ab3 42d74d983ae3

Съдебната реформа е политически въпрос. И политиците са тези, които трябва да поемат отговорността и да си свършат работата. А не да се опитват да прехвърлят "горещия картоф" на някой друг.

Това най-общо е посланието, което се подразбира от становището на Румен Ненков - съдията-докладчик по дело номер 7 от 2015 на Конституционния съд, с което той обявява, че е недопустимо питането на депутатите дали е възможно обикновено Народно събрание да раздели Висшия съдебен съвет на две отделни "камари": за прокурори и за съдии.

Да припомним, че в навечерието на дългата си лятна отпуска депутатите с един наистина "исторически" пазарлък на практика удушиха идеята за реформа в съдебната власт, предложена от правосъдния министър Христо Иванов. От пакета първоначално внесени предложения за промени в конституцията оцеляха само три: да се делне на две Висшият съдебен съвет, да се увеличат правомощията на Инспектората и да се даде възможност и на адвокатурата да сезира Конституционния съд. А като за капак по настояване на ДПС народните избраници поискаха КС да каже дали изобщо е допустима подобна промяна.

Сред трите оцелели след пазарлъците предложения за промени в конституцията безспорно най-деликатна от юридическа гледна точка е именно идеята ВСС да се раздели на две отделни колегии, които да решават кадровите въпроси в отделните съсловия. Основният проблем произлиза от схемата, по която заради това разделяне на ВСС трябваше да се "делне" и политическата квота в този висш орган на съдебната власт - общо 11 души, излъчени от парламента. А въпросът, който основателно се поставя, е как ще се гарантира независимостта на прокуратурата? Защото с предложението "нейният" висш кадрови орган да бъде съставен от шестима членове от политическата квота и шестима от професионалната държавното обвинение се поставя на практика изцяло под "политическа опека" - към шестимата представители във ВСС, излъчени от парламента, няма как да не прибавим и главния прокурор, който също е безспорно политически оцветена фигура. И няма как да не се зададе въпросът как ще противостоят на едно политическо назначение останалите  четирима "независими" от политиката прокурори и един следовател, които обаче са подчинени на главния прокурор?

Юристите се разделиха в мненията си допустима ли е такава промяна и дали с нея все пак не се посяга на формата на държавното устройство, в която промени може да прави само Великото народно събрание. Защото в прословутото решение номер 3 от 2003 г. КС вече е казал буквално следното: "Формата на държавно управление по смисъла на чл.158, т.3 от конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание  система от висши държавни институции - Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт."

Именно заради това решение (3/2003 г.) всички зачакаха със затаен дъх какво ще каже сега Конституционният съд. Докато в понеделник (24 август) обаче стана ясно, че докладчикът по това конституционно дело - съдия Румен Ненков, е внесъл в КС становище, че според него такова питане е недопустимо. Мотивите му (поне засега) са неизвестни, но запознати предполагат, че основните причини са две: че КС вече се е произнасял по този въпрос - точно в споменатото решение 3/2003 година. И че самото искане за тълкуване е твърде имагинерно и  на практика не изисква тълкуване на норма в конституцията, а възможна ли е евентуална нейна промяна.   

Да поясним, че Конституционният съд има правомощие не само да преценява конституционносъобразността на законите, но и да прави абстрактно тълкуване на конституционните норми - т.е. просто да изяснява смисъла  на един или друг текст на основния закон. Та искането, отправено сега от депутатите, е именно за абстрактно тълкуване: да се каже какво се има предвид в чл.153 и чл.158, т.3 от конституцията, когато се употребява изразът "промени във формата на държавно управление". И дали тази форма няма да бъде засегната от замисляните промени във ВСС?

Бедата обаче е, че според чл.21, ал.6 от Закона за Конституционния съд, когато той вече "се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания". А в споменатото решение 3 от 2003 г. такова тълкуване на чл.158 е дадено и е подробно разяснено какво означава форма на държавно управление - т.е. да се пита втори път за същото просто не може. Поне така се предполага, че е приел съдия Румен Ненков.

Дали това наистина е така, ще стане ясно от заседанието на Конституционния съд, което е свикано на 17 септември - от КС официално съобщиха, че казусът ще се дискутира тогава. Там ще се реши и ще бъде ли допуснат изобщо до разглеждане по същество депутатският въпрос относно замисляната реформа, или ще бъде "отсвирен" още на старта - като недопустим. И за двете възможни решения са нужни седем гласа на 12-те съдии в КС.

Засега обаче изглежда, че становището на Румен Ненков устройва всички. Безспорно е, че отказът да се допусне до разглеждане въпросът ще е най-лесното, а и най-безопасното решение за Конституционния съд, чийто имидж вече достатъчно много се оцапа покрай делата за статута на депутата Делян Пеевски след краткосрочното му пребиваване на върха на ДАНС. А ако се стигне до разглеждане на този казус по същество, каквото и решение да вземе КС -  все ще получи шамари отнякъде: я ще го сочат като гробокопач на независимата прокуратура, я като спирачка пред реформите.

Освен това е абсолютно ясно, че "големите" политически сили не желаят кардинални реформи в правосъдието, каквото и да приказват лидерите им пред телевизионните камери.  А точно тези партии са изпратили в Конституционния съд 2/3 от членовете му - чрез квотите, предвидени за Народното събрание и президентството. Така че надали някой би "натискал" конституционалистите да правят, да струват, но да пробутат реформата напред. Но пък всички биха били благодарни, ако тя бъде заметена в някой ъгъл.

Какво следва после? Ако становището на съдия Ненков бъде възприето от останалите му колеги, това ще означава просто край на филма с питането до КС, а вероятно - и с промените в конституцията. Защото депутатите вече ще имат необходимото оправдание за очевадното си нежелание да "разбутат" системата, която сега им служи толкова добре.

За най-големите ентусиасти остава надеждата, че реформа в съдебната власт ще може да се направи и на законодателното поле - с промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Но с уговорката, че голяма част от предвидените в този закон промени също най-вероятно ще кацнат в Конституционния съд  веднага след приемането им.

По всичко изглежда, че реформата отива към девета глуха. Въпреки че решението е много простичко: да се свика Велико народно събрание, което най-сетне да оправи кашата в глава "Съдебна власт" на конституцията. Нищо по-просто и лесно за организиране.

Така наречената "политическа класа" обаче бяга като дявол от тамян от подобна възможност. Първо, защото на следващи избори половината сегашни депутати ще гледат парламента през крив макарон. А освен това Великото народно събрание е единственото, което се състои от 400 души, 200 от които се избират мажоритарно и съответно - за тях много трудно може да се гарантира партийният контрол върху преценките, мисленето и действията. А такъв риск няма да бъде допуснат на никаква цена, поне не и от сегашните послушковци в парламента....

Facebook logo
Бъдете с нас и във