Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Режат пари на прокурор, ако спъва дела

След като Висшият съдебен съвет (ВСС) започна да се отърсва от кошмара Красьо, на дневен ред дойде и обичайната за висшите магистрати дейност - кадруването. Тя временно бе спряна, докато се разнасяха шамари около телефонните им връзки с човека с ланците.
Миналата седмица шефът на етичната комисия към ВСС Цони Цонев обяви случая около тайнствения брокер за окончателно приключен, поне що се отнася до бройката на магистратите, фигуриращи в неговия телефонарник. Това развърза ръцете на магистратите за назначенията. И ето в четвъртък (26 ноември) и в петък те ударно се заеха да избират съдебни началници из цялата страна. За да се навакса изоставането, сколасаха да назначат цели тридесет бройки - съдии, прокурори, че и следователи. Кадровиците дори възстановиха на магистратските им постове Бойко Рашков и Нестор Несторов, които до неотдавна се подвизаваха в закритото вече Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Несторов бе върнат като прокурор във Върховната административна прокуратура, а Бойко Рашков - като следовател в Националната следствена служба, където преди години беше шеф.
Висшите магистрати решиха също да бъде увеличен щатът на Окръжния съд в Сливен, за да може там да се върне на работа напусналият член на ВСС Иван Димов. Той подаде оставка, след като името му изскочи от телефонните разпечатки на разговорите на бизнесмена Красимир Георгиев заедно с това на колегата му Стойко Стоев.
Любопитен момент в работата на съвета в първия ден на подновеното му кадруване внесе кандидатирането на варненския следовател Михаил Желев. Оказа се, че той е подал молба да бъде избран на седем различни длъжности. Сред тези, които се готвеше да заеме, бяха председател на районните съдилища в Мадан, Пещера, Генерал Тошево и на други места. Неговият рекорд обаче беше през лятната кампания по назначенията, когато се бе кандидатирал за цели 11 места, но нито тогава, нито сега бе избран. Този път ентусиастът не получи дори един глас от членовете на съвета, а и въобще не присъстваше на обсъждането...
В петък (27 ноември) ВСС успя да приеме и Доклад на Комисията по изпълнение мерките за организацията на работата по делата с обществен интерес в органите на съдебната власт. Или по-накратко - по знаковите дела. Тази комисия, оглавявана от члена на ВСС и бивш следовател Пламен Стоилов, бе създадена след последния убийствен доклад на Брюксел, за да контролира въпросните дела. С решение от края на март 2009-а Висшият съдебен съвет препоръча редица мерки, за да се преодолеят проблемите, свързани с тяхното прекратяване и връщане в съдебна фаза. Една от мерките бе да се правят съвместни съвещания на МВР, съда и прокуратурата, на които да се обсъждат причините за затлачването на делата. В доклада сега са събрани данни от шефовете на апелативните прокуратури и съдилища в България, от които излиза, че броят на върнатите дела като цяло е намалял.
Отличник е морската столица Варна - през 2008-а там са върнати за доразследване 8.23% дела от всички постъпили, а за деветте месеца на тази година те са само 3.18 на сто. Като най-често срещани причини за връщането се определят съществените процесуални нарушения - констатирани и в предишни проверявани периоди. Например нарушаване на правото на защита на пострадалия, наличие на противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, липса на конкретизация на извършените от обвиняемите действия при усложнена престъпна дейност и др. Тези нарушения, които спъват знаковите процеси, са допускани предимно от разследващите органи и прокуратурата, което личи и от предишни доклади.
Наред с това в своите анализи шефовете на магистратурите посочват и редица слабости на законодателството, които затрудняват работата по наказателните дела. Проблем е големият формализъм. Например често се случва само заради сбъркана буква в името или адреса на обвиняем или свидетел, липса на подпис и пр. делото да се върне за допълнително разследване. Въпросът с отстраняването на техническите грешки трябва да се реши законодателно, като всяко допуснато нарушение в досъдебната фаза на процеса да се отстранява от прокурора в рамките на съдебното производство в указан от съда кратък срок, след което да продължи гледането на делото по същество.
В Пловдив вече е въведена практика за всяко върнато дело да се съставя досие и то да се разглежда от комисия, която да дава становище по основателността на връщането му.
В заключение Комисията по делата с обществен интерес препоръчва по апелативни райони да се провеждат съвещания с МВР и прокуратурата най-малко веднъж на три месеца. Остава да видим дали от тази дейност ще има някакъв видим резултат. Засега, що се отнася до най-нашумелите дела - те продължават да се точат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във