Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ремонтът на ГПК - разумът надделя

Изненадващото разумен резултат след куп популистки залитания постигна парламентът по най-сериозния пакет от промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), откакто бе приет преди десетилетие. Драмата в дните преди и по време на окончателното гласуване в Народното събрание приключи, без да наруши опасно  баланса между интересите на кредиторите и длъжниците, а  в същото време беше ограничен размерът на таксите, начислявани от частните съдебни изпълнители. Особено добра новина е разширяването на възможностите за касационно обжалване на второинстанционните съдебни решения, след като ограниченията в тази насока доведоха до произвол и отказ от правосъдие.  

Предложенията бяха оформени в  четири законопроекта - на ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти" и "Воля". Кампанията премина основно под лозунга за защита на длъжника, като до последно засегнатите бизнес групи и отделните правни гилдии защитаваха интересите си с всички средства. В крайна сметка разумът надделя над лобирането, макар че недоволни пак ще има. Особено силна беше съпротивата на частните съдебни изпълнители, с които по думите на председателя на парламентарната правна комисия са водени "гладиаторски боеве".

Като цяло заповедното производство, при което кредиторът може да се снабди бързо с изпълнителен лист, без да води дело по общия ред, се запазва. Срещу злоупотребите с уведомяването и връчването на книжа бе въведено  изискването ответникът по граждански претенции да бъде търсен най-малко три пъти на адреса си в рамките на един месец, с интервал от една седмица между всяко от тях, а  едно от посещенията да е в неработен или в неприсъствен ден. Съдът пък е задължен да извършва служебно проверка за местоработата на ответника и може да разпореди връчване на призовки или документи чрез работодателя.

Ако длъжникът не бъде намерен на всички посочени от него адреси и не му бъде връчено уведомлението за издадената заповед за изпълнение, делото ще тръгва по общия исков ред и без да е подал възражение. Тази мярка е обаче и една от най-спорните, тъй като ще натовари допълнително както районните съдилища с дела, така и длъжниците с разноски. При издаване на заповед за изпълнение кредиторът ще трябва да посочва в заявлението си до съда и своя банкова сметка, по която длъжникът да преведе претендираната сума, ако няма възражения.

Отбита беше поредната атака срещу привилегията на банките да получават заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги. Депутатите  от БСП и от партията на "Обединени патриоти" натискаха до последно за премахване на тази привилегия, но съпротивата им рухна след рязка промяна в позицията на омбудсмана Мая Манолова, чийто проект левицата внесе от свое име. Манолова обяви, че предложенията за редакция на чл.417 "не са достатъчно добри, защото финално, като се удари чертата, натоварват длъжника".

 "Той ще бъде потърпевш, ако се тръгне към съдебен процес, в който ще има 4% такса, отделно разноски за вещи лица, адвокати, юрисконсулти, при това на няколко инстанции. Банките няма да могат своевременно да си съберат задълженията и сметката ще я платят длъжниците", аргументира се Манолова. Всъщност този ефект се наблюдава във всички случаи на заповедно производство, при което длъжникът възразява неоснователно и принуждава кредитора да води дело по общия исков ред. Към тези аргументи Данаил Кирилов добави с пълно основание риска за ликвидността на банковия сектор и оскъпяването на кредитирането.

"Банката е най-регулираният търговски субект и изпълнява формални, финансови и икономически изисквания. Банките предоставят финансов ресурс и пазят парите на вложителите си, т.е. банката пази нашите пари. Ако тази възможност за незабавна заповед за изпълнение отпадне, това ще доведе до увеличаване на цената на кредитите и ще натежи в портфейла на кредитополучателите", заяви Данаил Кирилов.

Независимо от яростната съпротива на частните съдебни изпълнители беше сложен таван на таксите, които те начисляват за принудителното събиране на дълга. Въведено беше правилото, че сборът на всички такси по изпълнението не може да надвишава размера на задължението в определени пропорции. С цел намаляване на разноските се ограничават и максималните размери на адвокатските хонорари. Високата 4-процентна такса върху цената на иска по граждански дела обаче оцеля, макар че се искаше намаляването й наполовина. Това стана под натиска на съдилищата, които пазят ревностно приходите си по това перо.

В полза на длъжниците е правото им да оспорват оценките на недвижимите имоти, когато се изнасят на публична продан. Въвежда се изрична забрана за допускане на обезпечение по иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания в рамките на т. нар. несеквестируем доход. За предявените с една молба искове в защита на един интерес ще се събира една държавна такса, независимо от броя на ответниците. Ако с една молба са предявени искове в защита на различни интереси, ще се събира държавна такса  върху всеки от тях. Облекчава се и режимът за плащане на дълга без допълнителни разноски след издаването на заповед за изпълнение.

В хода на предварителните дебати отпадна предложението на ГЕРБ за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност, което да сложи края на явлението "вечни длъжници". "Ходи се скрий някъде по света и ще се върнеш без дълг след 10 години", обясни логиката на отказа Данаил Кирилов. Абсолютната давност може да е както паралелна мярка, така и  алтернатива на частния фалит, при който физически лица може да влязат в производство по несъстоятелност. След предишните неуспели опити за приемане на закон за частния фалит "Обединени патриоти" внесоха през юли изцяло нов проект с мотива, че България е една от трите европейски държави без такава уредба. Кирилов се обяви обаче против въвеждането й с аргумента, че в това състояние на икономиката такива експерименти са "свръхопасни".

Макар че остана в сянката на спора за баланса между интересите на кредиторите и длъжниците, най-сериозната промяна в ГПК е разширяването на възможностите за касационно обжалване. Стесняването им с действащия кодекс беше атакувано веднага след приемането му в  Конституционния съд по инициатива на адвокатурата, но ограниченията останаха. Сегашната стъпка назад беше направена по инициатива на "Обединени патриоти", срещу която скочиха съдийската общност и БСП.   

Досегашните критерии за допускане на касационни жалби за разглеждане позволяваха на Върховния касационен съд да отхвърля огромната част от тях, независимо дали долната инстанция е взела правилно решение. За да бъде допусната за разглеждане жалбата, касаторите трябваше да доказват предварително, че то е в разрез със съдебната практика или че поставя въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В резултат върховните съдии започнаха да отхвърлят масово и немотивирано жалби срещу откровено порочни решения.

Със сегашните промени в ГПК се въвеждат нови основания за касационно обжалване - ако решението на втората инстанция противоречи на актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, както и при вероятната им нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. Аргументите на левицата са, че тази промяна връщала нещата с десет години назад и че не само се открехвала, а направо събаряла стената пред жалбоподателите, Данаил Кирилов посрещна с довода: "Хората вярват на Върховния съд" и той няма да се пренатовари. Другата страна на медала е недоверието във второинстанционните граждански съдилища, които трябва да оправят евентуални грешки на първата инстанция.

 


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във