Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЕМОНТЪТ НА КОНСТИТУЦИЯТА МОЖЕ И ДА СЕ РАЗМИНЕ

Преди петнайсетина дни, съвсем изненадващо и без никаква видима причина, пресслужбата на правителството обяви, че Съветът по европейска интеграция към Министерския съвет е одобрил доклад за необходимостта от промени в Конституцията на България, произтичащи от бъдещото пълноправно членство на страната в Европейския съюз. Повод за поредния публичен рапорт бе пресконференцията, която правосъдният министър Антон Станков, заместникът му Севдалин Божиков и председателят на парламентарната правна комисия Анелия Мингова дадоха навръх рождения ден на САЩ - 4 юли. Съветът по евроинтеграция се ръководи от премиера и в него влиза почти цялото правителство. На пресконференцията министър Станков обеща, че ремонтът на основния закон няма да се прави на тъмно и по въпроса ще се проведе широка обществена дискусия. Малко по-късно, непосредствено преди да отлети за Хърватска, президентът Георги Първанов заподозря, че кабинетът се опитва да натрупа евроточки преди него и определи правителствените намерения за ремонт на основния закон като прибързани. Държавният глава обяви още преди няколко месеца, че конституционната реформа е неизбежна, но какво трябва да се направи (според него) и кога - ще съобщи по време на честването на 11-ата годишнина от приемането на основния закон (12 юли). Междувременно (докато вървеше пресконференцията на министър Станков) в ситуацията буквално се намърда и СДС, откъдето обявиха 24 общотеоретични идеи за изменения в конституцията. За част от тях (като възможността чужденци да купуват земя и имунитета на народните представители и магистратите) синята партия води парламентарна битка повече от петилетка. Всички останали предложения обаче съвсем спокойно могат да бъдат включени в графата Революционен поврат. Не мина, разбира се, и без участието на главния прокурор Никола Филчев. Той изненадващо наруши обета си за мълчание и обяви идеите за изменения на основния закон (особено онези за съдебната власт и прокуратурата) за политически игрички. Нещо повече - той обобщи, че става дума за механизъм, целящ отклоняване на общественото внимание от най-актуалната тема в момента: постоянното обедняване на българина.В началото на миналата седмица обаче от първоначалната всеобща еуфория не остана и следа. Повечето отговорни фактори в държавата така започнаха да свирят отбой, че се получи някакво странно съешване на тези и постулати. Председателят на парламента Огнян Герджиков например обяви, че конституционните промени не са спешни и за тяхното евентуално приемане може да се говори едва през следващата година. Заместник-председателят на Народното събрания Благовест Сендов каза, че е дошло времето за свикване на Велико народно събрание. Димитър Абаджиев от СДС изведнъж удари рамо на червения математик и прогнозира, че промени в конституцията не могат да се очакват в този парламент. Накрая тежката си дума произнесе и премиерът Симеон Сакскобурготски: до промени в основния закон ще се стигне..., когато му дойде времето. Много са причините за всеобщия песимизъм, че в близко бъдеще изобщо ще има някакви промени в конституцията. Още по-масови са съмненията, че високопарно декларираните реформаторски амбиции са истински и искрени. Струва си да се споменат обаче само на някои от тях. От километри се вижда, че резултатите от широкия дебат за бъдещите промени в конституцията са силно съмнителни. Поради една-единствена причина: във въпросния дебат би трябвало да участва цялото общество, но засега провеждането на референдум по въпроса не се предвижда. Което означава, че който каквото и да каже (откъм обществото, естествено), дискусията ще си остане напълно имагинерна. А последната дума отново ще е в ръцете на 240-те депутати, които никак няма да се съобразят с онова, което народът ги посъветва да направят или да не направят. Съществува още една причина, която на пръв поглед прави широката обществена дискусия напълно безпредметна. Според официалните заклинания на политическия и управленския елит, за да станем пълноправен член на Европа, ремонтът на констититуцията е абсолютно задължителен. И без този ремонт ние ще гледаме Европейския съюз, а може би и НАТО, през крив макарон. Ето тук обаче се появява онова прословуто българско Но, което десетки пъти вече е обръщало историята ни с хастара навън: България може съвсем спокойно и безпроблемно да влезе в Европейския съюз и със сега действащата конституция. Защото в основния закон съществува например текст (чл.5, ал.4), според който международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Нещо повече. Въпросният текст продължава с думите, че тези актове имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Иначе казано, всички договорености от присъединяването ни към ЕС ще имат достатъчен ефект и надмощие над цялото българско законодателство (в това число и над конституцията), без основният закон да се пипа и с пръст.Ето защо неистовото желание на разни политици и управленци в конституцията на всяка цена да фигурират думите ЕС или НАТО изглеждат най-малкото... смешни. Най-съществената функция на една конституция е да определя националните граници, националния суверенитет и изобщо държавността. А не поредната каскада от интеграционни процеси.Другата основна причина, за да бъдат заподозрени родните политици в използване на конституционните промени за замазване на други проблеми, е, че те не се концентрираха само върху няколко текста от основния закон (т.нар. задължителни текстове), а изненадващо решиха да го променят почти изцяло.Естествено бе при този подход светкавично да се намерят както противници на начинанието, така и хора, които започнаха да предлагат промяна след промяна с цел разводняване на нещата. Ето защо, наред с абсолютно необходимите изменения, свързани с даването на възможност за индивидуални жалби пред Конституционния съд, с въвеждането на институцията народен защитник и с ограничаването на депутатския и магистратския имунитет, започна да се говори и за куп още други неща. Като започнем от ограничаване на президентските правомощия и намаляване броя на народните представители, минем през кардиналните промени в съдебната власт и свършим с признаването на малцинствата за отделни нации. Целият този конституционален миш-маш роди своята естествена, силна и категорична опозиция, която от своя страна обяви основния закон за свещена крава. Въпросната опозиция разполага с достатъчно съпротивителни сили и като нищо може да се стигне до шахматната ситуация цуг цванг, при която всеки ход е грешен. Независимо от това, кой играч колко е добър и колко висок му е рейтингът (шахматният).Да вземем например предложението за премахване на забраната чужденци да купуват българска земя. Още преди време председателят на Конституционния съд Христо Данов заяви, че категорично е против подобно нещо. Тихомълком позицията му бе споделена от няколко дузини политици и затова днешните отговорни фактори обявиха, че забраната ще падне след седемгодишен гратисен период от датата на конституционната промяна. Според графиците, чертани досега от сини и жълти, чужденци ще могат да купуват българска земя най-рано след 2010 г., за което сме имали съгласието на ЕС. И идва естественият въпрос - защо тази промяна не бъде направена през 2009 г. например? Или поне тогава, когато наистина е сигурно, че влизаме в съюза? Все в същия порядък са и питанките, свързани с дискриминацията (главно на хомосексуалистите), признаване върховенството на европейското право, ограничаване правата на БНБ за сметка на Европейската централна банка, възможността за частичен трансфер на национален суверенитет върху структурите на ЕС и тъй нататък.Друг основен аргумент за това, че промените в конституцията нито са толкова предстоящи, нито толкова желани е фактът, че те моментално станаха задължителен уред в политическата гимнастика. Защото още отсега е ясно, че всяка политическа сила има някакви свои идеи за промени в основния закон, от които няма да отстъпи, но и няма да сподели с останалите. След което започва чистата математика с гласовете на депутатите.Правото на инициатива за изменение и допълнение на конституцията принадлежи на 1/4 от депутатите (60 човека) и на президента. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един и не по-късно от три месеца след постъпването му. Според чл.155, ал.1 от основния закон, Народното събрание приема Закон за изменение или допълнение на конституцията с мнозинство от 3/4 от всички народни представители (180 депутати) на три гласувания в различни дни. Ако предложението събере между 180 и 160 гласа За - то се поставя за ново разглеждане, не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след първото гласуване. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували най-малко 2/3 от всички народни избраници. Или казано по-простичко: за бързата промяна на конституцията са необходими 180 народни представители, а за по-бавната - не по-малко от 160 човека. Какво е разположението на силите в момента? НДСВ разполага със 120 народни представители, СДС - с 51, БСП - с 48, а ДПС - с 21. С други думи, бързите промени в основния закон са възможни с обединените гласове на жълтите, сините и хората на Доган. Причината е, че Коалиция за България се обяви против много от идеите за изменения на основния закон. По-бавната процедура може да бъде задействана само с гласовете на НДСВ и на СДС, но ако ДПС се откаже изобщо от играта. Което е много малко вероятно. Всъщност Шекспир го е казал отдавна - много шум за нищо. Независимо за какво се вдига въпросният шум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във