Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Реституция сред вълци

Възстановяването на собствеността у нас очаквано се оказа един от ключовите процеси на прехода и доведе до скъсване с отчайващата народофилософия на безстопанственост и апатия. И все пак мнозина у нас възприемат реституцията като мръсна дума - било от завист към рязката промяна в имотния статус възстановилите правата си собственици, било от носталгия по бившите държавни индустриални и земеделски структури.
След двайсет години преход и действие на реституционните закони може да се направи категоричният извод, че лошата слава на реституцията донесоха не реститутите, а държавата, която трябваше да гарантира безпроблемния ход на процеса. Не само с конституционна и законова защита на собствеността, но и със законосъобразни действия на администрацията и съда. Истината е, че в повечето случаи, когато представител на някоя от двете власти дава вид, че брани държавна и общинска собственост от реституционни претенции, важи поговорката Крадецът вика: Дръжте крадеца!

Софиянецът Георги Янков би получил в наследство доста имоти в столицата, ако те не бяха одържавени от народната власт. Късметът му обаче не е по-голям и когато започна обратният процес. Близо две десетилетия след като влезе в действие Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), Янков владее само част от наследството си. Останалото е безкраен низ от дела, едно от които е вече в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И печален опит в отношенията с общинската и държавната администрация и със съда.
Последната капка в преливащата чаша на търпението за Янков и семейството му е решение на Върховния административен съд (ВАС) от 19 октомври. Решават да се обърнат към Параграф 22 с дълбокото убеждение, че съдът ги вкарва умишлено в поредна безизходна ситуация, слугувайки на частна фирма. Вярно - не коя да е, а тази, от чиито сметки е пропищяла половин България - ЧЕЗ Разпределение България АД. А в която 33% от акциите принадлежат все още на българската държава. Дали за съда водеща е любовта към държавата, или към чешките акционери, той си знае. Но че е потъпкано гарантираното от конституцията право на собственост, говорят обстоятелствата около делото.
Ето и фактите. Преди да се сблъска с ЧЕЗ и да бъде овъртян в спор за един от своите имоти - 2943 кв. м в кв. Хладилника, Георги Янков дори не подозира, че електроразпределителното дружество има основание за такива претенции. През 2001 г. Янков подава молба въпросният имот да бъде нанесен в кадастъра. Правата му върху този терен са възстановени по силата на ЗВСОНИ още през 1992 година. Искането си до кадастралната служба той подкрепя и със съдебно решение на Софийския градски съд (СГС) от 1998 г., което потвърждава безусловно собствеността му върху имота. А със заповед от 2005 г. тогавашният кмет на район Лозенец одобрява включването му в кадастралната карта.
В края на 2004 г. влязлата у нас чрез приватизацията на Електроразпределение-Столично ЕАД ЧЕЗ предявява претенции върху имота като правоприемник на активите на държавното дружество. След одържавяването на имота в Хладилника той бил предоставен на българската електрокомпания, но акт за държавна собственост върху него е издаден едва през 1996 година. Няма и месец след подписването на приватизационния договор, току преди Коледа, тогавашният заместник областен управител Люсиен Ковачев издава спешно нов акт за държавна собственост, но този път частна. И в двата документа като бивш собственик е вписана НЕК, а в новия е добавено, че имотът е включен в капитала на Електроразпределение-Столично ЕАД съгласно заповед на тогавашната Държавна агенция за енергетика и енергийни ресурси. Според някои юристи чрез това преактуване статутът на имота явно се нагажда към приватизационния договор. Оказва се, че продължилият четири години мълчалив отказ на районната администрация да включи имота в кадастъра и светкавичното му актуване като частна държавна собственост дават възможност на ЧЕЗ не само да пречи на собственика му да упражнява правата си, но и да ги оспорва.
Като начало електроразпределителното дружество подава възражение срещу т. нар. акт за непълноти и грешки като част от административната процедура. Когато кметът все пак издава заповедта за нанасяне на имота в кадастъра, ЧЕЗ я оспорва в съда с аргумента, че не е взето съгласието на компанията като заинтересована страна. Чешкото дружество твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ 7660 кв. м, в чиито граници попада имотът на Янков. Той не е бил деактуван от областния управител и е вписан в капитала на дружеството. В кметската заповед липсвали мотиви, а посоченото решение на СГС от 1998 г., с което той е признал собственическите права на Янков, изобщо не обвързвало ЧЕЗ. Янков възразява в съда, че жалбата на дружеството е недопустима, тъй като той е собственик на имот на основание реституция, потвърдена и по съдебен ред, с участието на общината и на държавата.
С решение от 2008 г. тричленен състав на СГС прави дълбок реверанс на ЧЕЗ, отменяйки кметската заповед, и връща преписката на административния орган за спиране на производството до решаване на спора за собственост. Янков обжалва това решение пред Върховния административен съд и през 2009 г. касационната инстанция обезсилва решението на СГС и връща делото да го реши друг негов състав. Указанията са жалбоподателят ЧЕЗ да представи доказателства бил ли е записан по кадастъра като носител на вещно право върху засегнатия от изменението имот към момента, когато е подал жалбата си.
През 2009 г. идва ново решение на СГС, което потвърждава отмяната на заповедта с една твърде витиевата формулировка: че процедурата по попълване на имота в кадастъра се изключва само при наличие на влязло в сила решение, и то постановено по общия исков ред, в което производство участват и заинтересованите собственици. От това следва да се разбира, че съдът хем мълчи кой е собственик на имота, хем внушава, че ЧЕЗ е собственик и има правата на заинтересована страна. Изходът е ново гражданско дело, в което Янков да доказва собствеността си за... трети път.
Цитираното решение на СГС е потвърдено (на 19 октомври тази година) от пореден тричленен състав на ВАС, който повтаря изводите на долната инстанция. Основният е, че попълването на имота в кадастъра е недопустимо при спор за материално право, каквото е правото на собственост. А ВАС приема, че има такъв спор и той е абсолютна пречка за попълването и за съставянето на акт за непълноти и грешки.
Това решение е окончателно. То обаче води до истинско правно безумие, инициирайки абсурден спор за собственост между Георги Янков и ЧЕЗ. След като е признат от закон и съд за собственик на майчиния си имот, Янков трябва да води ново дело на три инстанции, за да доказва тепърва, че... има майка.
В каква степен съдът е клекнал в услуга на ЧЕЗ личи именно от двуличието на магистратите по въпроса за собственоста. Но не само от това. Оказва се, че самата жалба на електроразпределителното дружество срещу заповедта за нанасяне на имота е недопустима, а СГС не изпълнява задължителните указания на ВАС тази допустимост да се прецени от гледна точка на доказателствата има ли ЧЕЗ права над имота към момента, когато е подало жалбата си през 2005 година. От разписните книги става ясно, че срещу бившия имот с планоснимачен №1085 към момента на подаване на жалбата няма вписани нито собственици, нито носители на ограничени вещни права. А имотът на Янков, който получава планоснимачен №1833, попада именно върху 1085 и на свой ред е чист от тежести.
Недопустимо е и вписването на ЧЕЗ в разписния лист, направено незнайно как веднага след кметската заповед за нанасяне на имот №1833 в кадастъра. В бързината да се пише собственик и така да обоснове качеството си на заинтересовано лице, ЧЕЗ прави тотален гаф, който съдиите се правят, че не забелязват. Вместо да се впише като собственик на засегнатия от изменението имот под №1085 ЧЕЗ се вписва като владеец на нанесения в кадастъра с кметска заповед имот на Янков с №1833. Излиза, че дружеството се смята за собственик на имота, заповедта за вписването на който ЧЕЗ обжалва. Не остава съмнение, че чешката компания няма качеството на заинтересовано лице и съдът изобщо не е трябвало да образува дело по жалбата му.
В крайна сметка всички доказателства по делото сочат, че спор за собственост няма, и след като Янков е признат от ЗВСОНИ за собственик още през 1992 г., а съдът е потвърдил това през 1998 г., е пълен абсурд той да доказва правото си на собственост отново. И няма нито елементарен разум, нито норматив, който да допуска държавата в лицето на НЕК или на правоприемника й ЧЕЗ да оспорват нанасянето на имота, тъй като законът е върнал на Янков собствеността върху него, отнемайки го именно от тях. За капак е невярно и твърдението на ЧЕЗ, че владее имота, надявайки се явно да протака нещата, за да го придобие по давност. Янков представя не само всички възможни документи за собственост, но и протокол за въвод във владение от 2001 година.
Подобни съдебни безобразия водят до един-единствен извод - реституцията у нас е нетолкова субект, колкото обект на организиран грабеж от страна на администрацията и съда. На хората, получаващи имотите на своите деди и родители, се гледа като на незаслужено забогатели щастливци, които с право може да бъдат ограбени. Не само от частни лица, нямащи нищо общо с тези имоти, но и от държавните органи, без които грабежът не може да стане.
Дали ЧЕЗ ще ползва някога имота в район Лозенец, в който има един-единствен стълб и няколко фургона, по предназначение или целта е да се облажи от бизнес, нямащ нищо общо с електроразпределението, е технически въпрос. Но ако Янков осъди държавата в Страсбург за няколкостотин хиляди евро, те няма да бъдат платени нито от бюджета на ЧЕЗ, нито от този на съдебната власт. Ще плаща данъкоплатецът, който ненавижда и двете. И ще продължава да недоумява с равни права ли са държавата, частните дружества и гражданите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във