Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ревизират мониторинга по знаковите дела

Голямото чудене на хората в съдебната власт - защо в Брюксел ги оценяват най-вече по хода и резултатите от т. нар. знакови дела, става все по-несъстоятелно. Пристигат, макар и със закъснение, обещани в края на март от правосъдния министър Диана Ковачева магистрати от чужбина, които да анализират провалите по знакови дела. На пресконференция тази седмица Ковачева обяви, че става въпрос за действащи съдии и прокурори от пет европейски държави - Германия, Холандия, Франция, Италия и Испания. Наблюдаваните от европейската комисия дела, по които ще работят, те също са пет: срещу Братя Галеви, срещу братя Маргини, срещу Марио Николов, Асен Друмев и по делата Софийски имоти.


Основно ще прегледат работата на прокуратурата, но ще провеждат срещи и със съдиите по тези пет дела (а би трябвало и с членовете на Висшия съдебен съвет в комисията за наблюдение на знаковите дела). Чуждестранните магистрати ще изготвят анализ на причините за забавянето им, както и за неуспехите на държавното обвинение в някои от тях. Проверката трябваше да започне в средата на юни. Забавянето означава, че тя ще тече и по време на съдебната ваканция. През септември проверяващите трябва да дадат препоръки как да бъдат решени проблемите, с които ще се сблъскат.


Експертна помощ ще получим и в законодателството. Освен магистратите, които ще проучват знаковите дела, ще дойдат и консултанти от Съвета на Европа. От тях се очаква да помогнат за изработването на новия Наказателен кодекс. Работна група към правосъдното министерство вече изготви проект за него, но той предизвика разнопосочни критики. От евроекспертите се очаква да помогнат и в създаването на методика за оценка на натовареността в съдебната система, която да наблегне на качествените критерии, отколкото на количествените.


nbsp;


nbsp;


(ПРЕНОС - 2 СТР)


Вносът на юристи от чужбина, които да посочат на място пороците в родното правораздаване и в законодателство, само по себе си е новина. Показателно е обаче очакването на Диана Ковачева за ефекта от тази ревизия. Правосъдният министър заяви в прав текст, че анализът на тези експерти, както и това, което ще прочетем в петгодишния доклад на Европейската комисия (той трябва да излезе идната седмица), ще послужат за изготвяне на становище за действието на механизма за сътрудничество и оценка. Несъмнено то ще се отрази и на преценката за приема ни в Шенгенското пространство, за което преди време Франция и Холандия ни хлопнаха вратата. Според Ковачева на този етап механизмът за сътрудничество и оценка има положителен ефект, но трябва да се прецени дали да остане в този вид. Това следвало да стане с отчитане на обстоятелството, че през следващата година се очаква въвеждане на общ мониторинг за борбата с корупция в целия Европейски съюз. Ако сегашният се запазел, България щяла да се окаже обект на два мониторинга.


Това, че може да ни наблюдават по една схема повече, отколкото останалите страни членки, едва ли ще смути някого. България си остава едноличен опашкар в областта на правосъдието и вътрешния ред, който въпреки действащия вече пет години мониторинг упорито отказва да проведе съдебна реформа. Същественото в случая е, че Брюксел не отстъпва от настояването си, че борбата срещу корупцията и организираната престъпност се оценява по хода и резултатите от знаковите процеси. А те от своя страна нямат нищо общо с масовите дела за кокошкарски и битови престъпления, които главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев дават за пример, когато твърдят, че сме държавата с най-много осъдителни присъди - 97% от всички произнесени.


Но истинската картина е всъщност точно обратната. По наблюдаваните от Еврокомисията 92 знакови дела са влезли в сила едва 13 присъди, от които ефективни са само осем. Отделно, че малко от тях са със срокове, адекватни на извършените престъпления. В тази бройка са и братя Галеви, които изчезнаха веднага след като узнаха за необичайната развръзка на делото. В списъка има едва две дела за поръчкови убийства, които прокуратурата е внесла в съда - Килърите и това за ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Изгледите по второто да се стигне да осъдителна присъда са на практика илюзорни.


nbsp;


Каре:


Изборът на петте дела, които европейските магистрати ще анализират, показва и друго. Наред с липсата на окончателни присъди и с факта, че не влизат в съда, проблем е и тежестта на произнесените осъдителни присъди. Бившият директор на държавен фонд Земеделие Асен Друмев бе оправдан по две дела и осъден по едно, но условно. Ексшефът на Софийски имоти Тошко Добрев получи две четиригодишни ефективни присъди на първа инстанция, но са със смешна продължителност с оглед на ролята му в разграбването на имоти в София. Петгодишните ефективни присъди на братя Галеви също бледнеят пред величието на мрачната им слава в района на Дупница. А братята Маргини бяха напълно оправдани по обвинение в заговор за убийство на три не по-малко знакови фигури на прехода - Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора. Можем да си представим как евромагистратите ще намерят логика в това четирима членове на организираната и ръководена от тях престъпна група да получат присъди, а те - не. Защото вината им не можела да се доказва със слухове и предположения. Маргините и сега са разследвани, Красимир Маринов - като наркобос, а Николай -като поръчител на убийството на Боби Цанков, но прокуратурата не може да се похвали с напредък.


На пръв поглед донякъде може да ни отстрами единствено делото срещу червения бизнесмен Марио Николов. Освен десетгодишна присъда за пране на пари той отнесе 12-годишна присъда за източване на средства по програма САПАРД. Солидни ефективни присъди бяха прочетени и за неколцина негови съучастници, включително и за жена му. Остана обаче съмнението, че това беше направено месец преди да излезе летният доклад на Еврокомисията през 2010 г., за да ни похвалят в него. На втора инстанция делото зацикли, а Софийският апелативен съд, който го разглежда, оправдава безогледно знакови подсъдими. Срещу сочения за основен съучастник в схемата и съдружник на Николов - Людмил Стойков, пък изобщо не беше повдигнато обвинение по това дело. А преди това беше оправдан по другото - за пране на пари.


nbsp;


( продължение на основния текст)


Добре е евромагистратите да погледнат и друго знаково дело в списъка на Еврокомисията - срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев за осемте договора за обществени поръчки, които е сключил и са на стойност 120 млн. лева. С тях той е облагодетелствал фирми на братята си Бойко и Емил. Аферата от 2008 г. стана популярна с наименованието Батко и Братко и доведе до това, че бе спряно финансиране за страната ни за 115 млн. евро по програма ИСПА и 50 млн. евро по програма ФАР. Преди дни стана ясно, че процесът тръгва за трети пореден път на първа инстанция при нов съдия, също със знаково име - председателката на наказателното отделение на Софийския градски съд (СГС) Петя Крънчева. Преди това съдия Весела Дончева върна делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Тя пък беше върната в Софийския районен съд, откъдето я бяха командировали. През ноември миналата година прокуратурата внесе отново поправеното обвинение, но едва сега стана ясно, че делото е разпределено на Крънчева и първото заседание е насрочено за 17 юли. Първоначално делото беше при бившия председател на съда Георги Колев, който не успя да го довърши, защото бе избран за председател на Върховния административен съд. Това, че делото бе разпределено на Крънчева , породи незабавно подозрения, че Дончева е откомандирована , за да попадне то у правилния съдия.


Като председател на наказателното отделение на СГС самата Крънчева отговаря за случайното разпределение на делата. Изборът й за заместник-председател на съда пък стана след разправия във ВСС по повод на факти от професионалното й минало. Оказа се, че съветът е разпънал чадър над Крънчева и тя не е наказана нито веднъж въпреки нарушенията, констатирани при две проверки на инспектората срещу нея и въпреки няколкото предложения на административните ръководители на съда тя да бъде наказана. След поредната оправдателна присъда, произнесена от Крънчева - по влачещото се десет години дело срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов, шефът на инспектората Ана Караиванова обяви че започва цялостна проверка на процеса. Крънчева оправда Върбанов по всички обвинения, а при произнасянето на присъдата дръпна и политическа реч в негова възхвала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във