Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЕЗИЛ, ПО-ГОЛЯМ ОТ ПАГОНА

Най-голямата антимафиотска гордост на НДСВ е, че откакто взе властта и поведе непримирима борба с организираната престъпност, международните наркотрафиканти започнали да заобикалят България. Оттук нататък същото ще трябва да правят и всички правителствени делегации, чиито ръководители искат да приберат в родината си толкова хора, колкото са извели. Яркият пример за това нерадостно бъдеще е скандалът със задържането на сръбския полковник Чедомир Бранкович, защото в продължение на две седмици българските т. нар. компетентни органи - МВР, прокуратурата, военното министерство, Генералният щаб и Министерството на външните работи, демонстрираха тотално непознаване както на международните конвенции и спогодби, така и на дипломатическия протокол. Както вече е известно, полк. Чедомир Бранкович пристигна в България на 25 април в състава на правителствена военна делегация на Сърбия и Черна гора. Двайсет часа по-късно (на 26 април вечерта) в ресторанта на хотела на МО той е арестуван и тикнат в предварителния арест на Шесто РПУ-София.Част от будното българско общество бе информирано за задържането на Бранкович още на 26 април по нощите, но истинският подвиг на меверейците стана публично достояние едва на 27 април. Както си му е редът, пръв на медийния рубеж залегна главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който от ефира на една национална телевизия съобщи, че полковникът е издирван от Интерпол с червена бюлетина, защото бил осъден на 20 години затвор за престъпление срещу мира и човечеството. Според официалната информация, през 1991 г. полк. Чедомир Бранкович е командвал батальон от 265-а моторизирана бригада на бившата Югославска армия. На 17 август 1991 г. той заповядал да бъдат атакувани 21 селища в хърватската община Носка и да бъдат вдигнати във въздуха всички католически църкви и административни сгради, както и много домове. В резултат на операцията са загинали 13 цивилни граждани.На 28 април 2005-а обаче съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд прецени, че полковникът се ползва с дипломатически имунитет и не може да бъде задържан, след което го пусна да си ходи. В хода на делото за екстрадицията на Бранкович стана ясно, че той наистина е издирван по искане на Интерпол - Загреб, но не защото има 20-годишна присъда, а заради следствено дело срещу него. Освен това съдебните репортери научиха, че заповедта за задържането му е издадена на 10 ноември 1999 г., той е обвинен по чл.120 ал.1 от хърватския Наказателен кодекс - за престъпления срещу човечеството, но е пуснат за международно издирване чрез Интерпол едва на на 6 февруари 2003 година. В определението си градският съдия Мирослава Тодорова се позова на Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 година. Бранкович е включен в официална военна делегация, която пристига у нас на конференция и военни учения. Като неин член срещу Бранкович не могат да се извършват никакви принудителни мерки. България е получила списъците с участниците три дни преди пристигането на делегацията и тя е трябвало предварително да уведоми Министерството на отбраната на Сърбия и Черна гора, че полковникът е персона нон-грата, категорична бе Мирослава Тодорова.Ефектът от решението на градската съдийка бе поразяващ. Говорителката на външното министерство Гергана Грънчарова побърза да защити ведомството си, заявявайки че Виенската конвенция не може да се прилага, когато има обвинения за престъпления срещу човечеството. За разлика от нея, ген. Бойко Борисов бе далеч по-директен. Като е с имунитет, къде му е дипломатическият паспорт, отсече той и тържествено се закани да доведе докрай поетия пред Интерпол ангажимент, т. е. - да предаде на всяка цена полковника на хърватските власти. За да не остане по-назад от шефа си, директорът на Гранична полиция ген. Валери Григоров обеща Бранкович да бъде арестуван, но на 3 май Софийският апелативен съд потвърди изцяло определението на Софийския градски съд и попари всички генералски надежди за европризнание.Единствената разлика бе, че вместо на Виенската конвенция апелативните магистрати се позоваха на Конвенцията за специални мисии. Разпоредбата на чл. 29 от този международен договор е категорична: Личността на представителите на изпращащата държава в специалната мисия и на членовете на нейния дипломатически персонал е неприкосновена. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма. Но за да няма никакво съмнение какво са искали да кажат, страните, подписали и ратифицирали Конвенцията за специалните мисии (сред които и България), в чл. 31 са записали следното: Представителите на изпращащата държава в специалната мисия и членовете на нейния дипломатически персонал се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава. Въз основа на тези два текста от Конвенцията за специални мисии апелативните съдии отсякоха, че няма никакво значение с какъв паспорт Чедомир Бранкович е влязъл в страната, защото имунитетът не се установява от документа, а от естеството на функциите на полковника. Факт, който т. нар. компетентни власти би трябвало да знаят, още преди да закопчаят полковника и да вкарат България в международен скандал с непредвидими последствия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във