Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЕЗИЛЪТ ЛУКАНОВ

Ударно и боево започна седмицата за всички, които имат нещо общо с делото Луканов. На 22 юли (понеделник) сутринта двама от обвиняемите - Александър Русов и Алексей Кичатов, се появиха в съдебната зала в такъв окаян вид, сякаш ги е газил бърз влак или са изкарали 20-30 рунда (без боксови ръкавици) срещу тандема Майк Тайсън и Ленъкс Люис. Кой какво мисли по случая вече знаем и едва ли е необходимо да предъвкваме всичко отначало. Тепърва военните прокурори и следователи ще дирят кой е прав и кой е крив в този, уникален за най-новата история на българското правосъдие, скандал. Тъжната истина обаче е, че каквото и да докажат военните прокурори и следователи - все няма да са прави. Ситуацията, в която те са изправени днес, два месеца преди да се навършат шест години от разстрела на бившия премиер (той беше убит на 2 октомври 1996 г.), е изключително деликатна. В шахмата тя се нарича цугцванг и означава, че всеки следващ ход на играча, попаднал в нея, е... грешен.Ако приемем, че Русов и Кичатов наистина са посегнали на охраняващите ги ченгета, веднага изниква логичният въпрос: Защо? Най-малко вероятно е, че през главите им е минала налудничавата мисъл за бягство. Подобна идея е обречена на пълен провал дори и в най-благоприятния й вариант - те успяват да се докопат не до един, а до три пистолета и вземат за заложници конвоиращите ги полицаи. Остават другите два варианта, заради които един затворник би предприел такъв отчаян ход. Първият е, че двамата са искали да насочат общественото внимание към себе си. И с цел да се окажат като невинни жертви в грандиозно скалъпен процес, умишлено провокират полицейското насилие. Тази хипотеза обаче отпада моментално, тъй като адвокатът им Марин Марковски изобщо не страда от липса на медийно внимание. И винаги, когато е искал, е намирал и трибуна, и достатъчно време и място, за да си изприказва приказката. Освен това той е достатъчно ловък адвокат, който показа, че познава и законите, и вратичките в тях. Почти сигурно е, че Марковски отдавна е посъветвал клиентите си да си налягат парцалите, защото обвинението не разполага с нито едно категорично доказателство за участието им в покушението срещу Луканов. Пък после, като всичко свърши и двамата бъдат оправдани - ще врътнат едно дълго и мазно дело срещу България в Страсбург, което със сигурност ще спечелят. Другият вариант изглежда малко по-правдоподобен, но и той не звучи достатъчно сериозно - след две години и нещо зад решетките (Кичатов е вътре от 1999 г., а Русов от пролетта на 2000 г.), в понеделник двамата съвсем са превъртели и изобщо не са осъзнали какви ще ги надробят и какво точно може да им се случи.От другата страна, на юмрука нещата също не изглеждат кой знае колко розови. Колкото и да ни се иска в тясната арестантска стаичка всичко да се е развило според думите им, едва ли нападнатите полицаи и техните началници биха могли смислено да отговорят поне на няколко въпроса: - Полицаите от конвойна рота не тренират ли обезвреждане на развилнели се бандити и ако не се обучават - защо?- По какви причини, след като са озаптени украинците, те са отведени в съдебната зала така, както са си - с окървавените дрехи и размазаните физиономии?- Защо председателят на съдебния състав, дежурният прокурор в Съдебната палата и защитата на двамата не са били уведомени моментално за случилото се, а са поставени в изключително конфузна ситуация? Бил ли е сезиран и кога председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, който е фактическият стопанин на храма на Темида?- Русов и Кичатов са задържани, като изключително опасни килъри - и защо тогава не е поискано от съдебния състав разрешение те да бъдат непрекъснато с белезници извън затвора? Едва ли световната правозащитна общност би имала нещо против (ако това се беше случило по официален път), след като в развитите демокрации подобни субекти ги затварят в клетки, в прозрачни кубове от бронирано стъкло или ги разпитват чрез двупосочна видеовръзка между съответните килии и съдебните зали?Всъщност най-деликатното за военните магистрати, които тепърва ще нищят понеделнишкия скандал, идва от факта, че всички досегашни резултати от оперативно-следствената и прокурорската работа по делото Луканов отдавна са компрометирани непоправимо. С какво ли не се сблъскахме в хода на шестгодишното разследване на екзекуцията на бившия премиер, на какво ли не се нагледахме и наслушахме. Незаконни арести, побоища на свидетели, манипулиране на общественото мнение, умишлено и тенденциозно изтичане на следствена информация. Много са бисерите, които блестят неотразимо в огърлицата, но някои от тях направо са неотразими.Заради войната с директора на тогавашната Национална следствена служба Бойко Рашков (водена от тогавашното правителство на СДС и оглавена от Богомил Бонев и Йордан Соколов и активно подпомагани от топдуета Богдан Карайотов - Ботьо Ботев) набеденият за зърнотърговец Райко Петров преседя в ареста цели 22 месеца. Макар че беше арестуван за използване на документ с невярно съдържание (фалшив паспорт), на Петров му беше повдигнато обвинение за съучастничество в убийството на Луканов и му беше лепнат етикетът резервен поръчител. По-късно се разбра, че целта на това занятие е компрометирането на Бойко Рашков и свалянето му от директорския пост. Днес Райко Петров не фигурира в обвинителния акт по делото дори като свидетел. Според експерти, ако се осмели да съди България в Страсбург, със сигурност би заработил поне 20 000-30 000 евро. Стигна се дори до абсурд, останал някак извън полезрението на медиите. През лятото на 2000 г. Олег Янев - един от следователите по делото Луканов, разпорежда на Шесто РПУ да доведе принудително (т.е. - с белезници на ръцете) на разпит в спецследствието свидетеля Бойко Рашков. Защото не е могъл да го открие в кабинета му, а защото двамата не си... говорели. И не искали да имат нищо общо помежду си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във