Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РИЦАРИТЕ НА ТЕМИДА

В Конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) пише, че: Висшият съдебен съвет се състои от двадесет и пет членове ­- юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право. Това означава, че кадровиците на Темида, независимо от това какви са те - действащи магистрати (съдии, прокурори и следователи), адвокати или университетски преподаватели, са хора силни и високо образовани. Хора, които в делник и празник не се подчиняват на никакви авторитети, а слугуват единствено на закона и професионалната етика.
На практика обаче членовете на Висшия съдебен съвет, отговарящи на тези характеристики, се броят на пръсти.
Със сигурност тези няколко реда ще обидят онези кадровици на Темида, които от години имат навика непрекъснато да се припознават в писанията ни.
Други с презрение ще процедят познатото: Тия пак са написали страхотни простотии и ще изхвърлят вестника в първата кофа за боклук, попаднала им пред очите.
А трети ще се усмихнат злорадо и ще започнат да звънят на близки и познати, за да им съобщят радостната вест: На колегата Хикс пак са му разгонили фамилията.
След което церемонията по прочитането на Параграф 22 ще приключи и... всичко ще продължи постарому.
Всъщност истината е много много тъжна. Но не за членовете на Висшия съдебен съвет, а за всички пациенти на българските магистрати, които от десетилетие и половина денонощно страдат от техния човешки страх, професионална алчност и маниакално самочувствие.
Стотици са примерите, с които бихме могли да онагледим казаното дотук. Като се започне от политическата чистка в съдебната система през 1991-1992 година. Мине се през поръчковите и роднинските назначения, заради които съдебната система е пълна с тотални профани (в професионално отношение) и тежко корумпирани индивиди. И се стигне до създаването на специални схеми за рекет, в които на равна нога участват полицаи, следователи, прокурори, съдии и адвокати.
Днес обаче ще се задоволим само с финала на една абсурдна постановка. Тя се разиграва от два месеца покрай т.нар. скандал Овчаров - Александров и в нея си има абсолютно всичко: коварство и любов, задкулисни сделки и престъпни завери, откровен началнически шантаж и деликатно завоалирани намеци.
В сряда (20 юни) директорът на Националната следствена служба Ангел Александров най-сетне депозира оставката си в деловодството на Висшия съдебен съвет (ВСС). С този свой акт той отговори (уж) на един въпрос, който от доста дълго време витае в публичното пространство: След като през месец май премиерът Сергей Станишев изхвърли двама заместник-министри, а в началото на юни прие оставката на един министър, по какъв начин съдебната система ще му върне жеста?
В типично негов стил след края на заседанието на ВСС в сряда все още директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров се изправи пред медиите и хладнокръвно им обясни, че:
- не е длъжен да огласява мотивите за оставката си пред медиите, преди ВСС да го е изслушал;
- си отива като шеф на НСлС, но остава в следствието и във Висшия съдебен съвет;
- подава оставка в името на службата;
- не се чувства виновен за нищо;
- истинското развитие на скандала предстои, защото той все още не е казал последната си дума.
Ако г-н Ангел Александров е искал да приложи духа и буквата на закона, още в края на март - началото на април 2007 г. той щеше да предложи на главния прокурор Борис Велчев да образува досъдебно производство срещу Татяна Шарланджиева и Корнелия Нинова за престъпление срещу правосъдието. А не да обикаля със СРС-тата от врата на врата, докато накрая - с оглед на перспективата да стане за смях (ако не и да изгърми като директор на следствието) - на 25 април да внесе във ВСС предложение за дисциплинарното уволнение на Шарланджиева.
Ако г-н Ангел Александров има самочувствието, че е бил добър и достоен ръководител на Националното следствие, и сега си тръгва, защото няма друг вариант за оцеляването на НСлС, защо не каже какво точно е направил от 2004 г. насам? Примерно, като отговори само на два въпроса: дали е успял да изгони всички некадърни и корумпирани следователи, или просто не му е стигнало времето за това начинание и какво направи лично той за оцеляването на следствието като институция: дали разработи модерна концепция за неговото преструктуриране, или организира лобистка кампания чрез работни обеди и вечери с този или онзи?
И накрая, за да приключим с тази тема, ще зададем на г-н Ангел Александров още два въпроса, пък той ако иска да ни отговаря, ако иска да... продължи да плаши гаргите с уличаването в нещо друго: По силата на каква логика след двумесечно активно участие в скандала подава оставка днес, но ще обясни по какви причини прави това чак след една седмица? И не беше ли по-редно, най-напред той да уведоми колегите си от ВСС какво и защо смята да прави, а после да подава каквото иска и където си поиска?
Всъщност за цялата тази срамна история голямата вина е единствено на Висшия съдебен съвет. Вярно е, че в сряда (20 юни) Ангел Александров съобщи на колегите си за оставката едва в края на заседанието. Също така обаче е вярно и друго: ако кадровиците на Темида искаха да си оцапат ръцете в името на истината, те щяха да гласуват и чрез вота си да принудят Александров да говори веднага, а не след една седмица.
Нещо повече. Ако членовете на ВСС искрено милееха за професионалната чистота на поверената им съдебна система, те отдавна щяха да гласуват решение, с което да задължат главния прокурор Борис Велчев да им предаде резултатите от проверката на скандала Р. Овч. - Ан. Ал.. А не в продължение на трийсетина дни да се ослушват като гърмени зайци и да тръпнат в очакване някой да благоволи и да ги сезира.
Но, както вече стана дума по-горе, кадровиците на Темида имат странната способност да са куражлии само тогава, когато им изнася или когато нищо не ги застрашава. Тъкмо поради тази причина и прословутото дисциплинарно производство срещу Татяна Шарланджиева ще приключи без никакви резултати. Доколкото Параграф 22 успя да научи, от 25 април насам тричленната комисия не е събрала нито едно доказателство за нейно дисциплинарно прегрешение, а по закон в подобни случаи използването на информация от специални разузнавателни средства е забранено.
Всичко това е било много добре известно както на Ангел Александров, така и на останалите членове на Висшия съдебен съвет. И докато причините за нежеланието му официално да сезира главния прокурор за престъпната дейност на Шарланджиева могат да бъдат изяснени в отделно наказателно дело, то пасивността и безразличието на Висшия съдебен съвет по случая е уникална.
Не за друго, а защото на 25 април шефът на националното следствие (в оставка) внесе във ВСС не друго, а само подбрани извадки от телефонните разговори между фронтиера Красимир Георгиев и бившия заместник-министър на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова. И поиска от ВСС да бръкне в помията заради него. Тоест да изгони Шарланджиева от съдебната система, без тя да е подслушвана и без да носи дисциплинарна отговорност за това, че двама души са си говорили по телефона по неин адрес.
А в това, както и в готовността на ВСС да удовлетвори искането му, няма нищо мъжко и нищо рицарско. Има само слугинаж, но и той не е посветен на Темида...

Facebook logo
Бъдете с нас и във