Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РИВИНГЕЙТ - КОШМАРЪТ НА ПОЛША

На 26 април полският министър-председател Лешек Милер се изправи пред специална парламентарна комисия, за да осветли ролята си в най-големия корупционен скандал, разгорял се в най-новата история на Полша. Премиерът беше разпитан само месец и половина преди референдума (на 8 юни), на който поляците казват Да или Не на присъединяването си към Европейския съюз. Аферата нашумя под името Ривингейт и не е изключено в хода на парламентарната анкета да бъде препитан и президентът на Полша Александър Квашневски. ПредисториятаПрез пролетта на 2002 г., когато контролираният от полското правителство Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) тръгва да променя действащия закон за медиите, едва ли някой е подозирал какво ще се случи. С мотива, че иска да регулира медийния пазар, съветът предложил да бъде забранено на собствениците на национални вестници и списания да купуват телевизии с национален обхват. Второто радикално предложение било нито една полска компания да не може да притежава повече от една радиостанция в един град. Според официалното съобщение на полския НСРТ тези мерки щели да пресекат мераците за създаването на медиен монопол, но истината се оказала съвсем друга. Медийният консорциум Агора (собственик на най-многотиражния национален всекидневник Газета виборча) бил на път да купи единствения сателитен тв канал Полсат, противно на твърденията на НСРТ, че точно това не бива да се допуска. Защото освен Газета виборча Агора притежава още 20 местни радиостанции и 11 списания... В отговор на задаващата се нормативна тесла собствениците на Агора започнали масирана кампания срещу проектозакона, обявявайки ситуацията за правителствена PR-катастрофа. Тяхното становище било, че подобен закон ще бетонира монопола на държавната телевизия и ще превърне полските медии в лесна плячка за чуждестранните компании.Скандалътизбухнал на 27 декември 2002 година. Тогава Газета виборча публикува стенограмата на тайно записан разговор между главния редактор на Газета виборча Адам Михник и известния полски продуцент и медиен предприемач Лев Ривин. Той е председател на надзорния съвет на телевизията Канал+ полска и е собственик на компанията Херитидж филмс. Името на тази компания стана световноизвестно в средата на 90-те години на миналия век, защото тя е съпродуцент на кинохитовете Списъкът на Шиндлер (на режисьора Стивън Спилбърг) и Пианистът (на Роман Полански). От декеврийската публикация на Газета виборча става ясно, че в средата на юли 2002 г. Лев Ривин е предложил на Ванда Рапачински, президент на медийната групировка Агора, да лобира пред полското правителство за промяна в медийния закон. С други думи - ще уреди клаузата, която пречи на Агора да купи Полсат и да монополизира медийния пазар в страната. В хода на разговора Ривин е определил и размера на комисионата си за услугата - 5% от цената на сателитния тв канал, закована на 350 млн. щ. долара. Казано директно - Ривин си е поискал... 17.5 млн. щ. долара. А, за да не го помисли събеседничката му за луд, той й намекнал, че действията му са координирани с полския министър-председател Лешек Милер. След като научил за случая, на 18 юли 2002 г. главният редактор на Газета виборча Адам Михник уведомил министър-председателя Милер за офертата на Лев Ривин. Пред известния полски дисидент премиерът категорично заявил, че не е упълномощавал Ривин да говори със собствениците на Агора за каквото и да било, още по-малко пък да иска комисиона. Четири дни по-късно (на 22 юли) Адам Михник си уговорил среща с Ривин в своя офис и записал 30-минутния разговор помежду им, в който продуцентът потвърдил и искането на подкупа, и неговия размер. Двамата се разбрали да се срещнат отново в края на месеца, но се видели още същия ден. По простата причина, че Адам Михник уредил очна ставка на продуцента Ривин с... полския премиер Лешек Милер. В края на скандалната среща премиерът обобщил поведението на продуцента като патологично, докато самият Ривин успял само да каже: Застреляйте ме, убийте ме... Ще се самоубия...ЗавръзкатаСлед декемврийската публикация на Газета виборча полският министър на правосъдието Гжегож Курчук наредил по случая да започне разследване, но общественият мир вече бил взривен. А най-невинният въпрос, задаван от полските медии, звучал така: Защо, след като е бил уведомен от Адам Михник за предложението на Лев Ривин, именно премиерът Лешек Милер не е поискал от министъра на правосъдието да започне разследване, въпреки че е бил длъжен да стори това? Според Йежи Урбан (главен редактор на таблоида Ние, за когото се смята, че прекрасно познава задкулисния живот на политическия елит в страната) първоначално Милер, Ривин и Михник са се договорили да потулят скандала. Малко по-късно обаче на Михник му дошло друго наум и той нарушил уговорката, за да събори правителството на Милер. Основният конкурент на Газета виборча - не по-малко авторитетният всекидневник Жечпосполита, излезе с друга версия. Според нея Ривингейт е доказателство за конфликт в Демократичния ляв съюз (партията на Лешек Милер, която управлява в коалиция със Съюза на труда). В основата на този конфликт били страховете на по-старите партийни активисти от влиянието на Адам Михник върху държавния глава Александър Квашневски. Те смятали, че Михник е убедил президента да създаде нова центристка партия след изтичането на мандата му през 2005 година. А покупката на Полсат от медийната групировка Агора не трябвало да се осъществява, защото Адам Михник щял да се сдобие с огромни възможности да влияе на плебейската част от електората, смятана за основен поддръжник на Демократичния ляв съюз. Освен това, твърди Жечпосполита, доста от членове на партията вече не вярвали на Александър Квашневски и не знаели дали още да го смятат за съюзник. РазплитанетоНа 10 януари 2003 г. в Сейма (долната камара на полския парламент) е създадена специална комисия за разнищване на аферата Ривингейт и участието на министър-председателя в нея. Петима от членовете на тази комисия са от управляващата коалиция, докато опозиционните партии са с по един представител в нея. В началото на февруари първи бяха разпитани главният редактор на Газета виборча Адам Михник и президентката на медийната групировка Агора Ванда Рапачински. Съдейки от публикациите в полските медии, макар че Михник е разпитван от комисията в продължение на три дни (общо 18 часа), той не казал пред депутатите нищо повече от онова, което вече е било описано в Газета виборча. Без конкретен отговор останал и основният въпрос, задаван му периодично от представителите на опозицията в комисията: какво е наложило стенограмата да бъде публикувана чак през декември 2002 г., след като скандалният запис на разговора между Михник и Ривин е направен шест месеца по-рано?Неизменният отговор на Михник гласял: Бяхме готови да пуснем стенограмата още през втората половина на октомври, но я задържахме, защото преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз не бяха приключили.... В отговор на депутатски въпрос каква е неговата интерпретация на скандала, Адам Михник казал: Ключът за разплитането на аферата е планът за приватизация на Канал 2 на полската държавна телевизия, към която апетити има настоящият директор на телевизията Роберт Квятковски. Чрез тази афера той искал да елиминира Агора като потенциален купувач на канала....Сякаш, за да докажат правотата на Адам Михник, на 18 февруари 2003 г. шефовете на в. Жечпосполита предоставят на парламентарната комисия разпечатки от телефонните разговори на процудента Лев Ривин, до които репортери на вестника успели да се доберат. От тези разпечатки става ясно, че в дните около срещите на Лев Ривин с Ванда Рапачински и Адам Михник продуцентът е провел тринайсет разговора с директора на полската държавна телевизия Роберт Квятковски. И още - в деня, когато Ривин е направил офертата си на Рапачински (тоест, когато си е поискал комисионата от 17.5 млн. щ. долара), Квятковски му се обаждал три пъти. Пред комисията Роберт Квятковски е признал тези факти, но се е измъкнал с думите: Имахме много теми за обсъждане....Най-високопоставеният свидетел, разпитван досега по аферата Лев Ривин, е полският министър-председател Лешек Милер. На въпроса защо не е уведомил органите на правосъдието за скандалната оферта на продуцента, премиерът отговорил, че не е взел предложението на Ривин насериозно и цялата история му изглеждала абсурдна. Скандалът цели да дискредитира мен и моята партия. Аз съм убеден, че нито един закон не може да бъде приет от полския парламент по поръчка, заявил Милер пред комисията на 26 април. Според повечето членове на парламентарната анкетна комисия, президентът на Полша Александър Квашневски също може да помогне за разплитането на аферата. Още повече че в интервю за в. Жечпосполита (публикувано непосредствено преди разпита на полския премиер) държавният глава отбелязва, че още през август миналата година, когато е разбрал за скандала, е убеждавал Лешек Милер и Адам Михник да уведомят компетентните органи.... По този повод Лешек Милер запита реторично депутатите от комисията: Защо, след като още на 28 юли 2002 г. президентът е научил за скандалното предложение на Ривин, сам не е сезирал прокуратурата? След което хвърли истинската бомба, заявявайки, че На 28 юли (бел. ред. - денят, в който Адам Михник е уведомил държавния глава за офертата на продуцента) Александър Квашневски е получил писмо от Лев Ривин, в което продуцентът е обяснил своята роля в скандала. В това писмо недвусмислено е посочено, че автор на идеята за подкупа е директорът на полската държавна телевизия Роберт Квятковски, който щял да осъществи връзката на Ривин с управляващата коалиция. Освен това още при срещата си с Адам Михник Лев Ривин е споменал, че Квятковски има голямо желание да приватизира един от каналите на държавната телевизия, но не разполага с необходимите пари.... След референдума за приемането на Полша в Европейския съюз (на 8 юни) премиерът Лешек Милер ще бъде привикан на разпит пред парламентарната комисия поне още веднъж. Според социологическите проучвания над 60% от поляците не вярват, че истината за аферата Ривин някога ще излезе на бял свят. Още по-голям е броят на хората, които не споделят оптимизма на президента Александър Квашневски, че полската демокрация ще изплува от този скандал още по-силна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във