Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РОДНИЯТ ШЕРЛОК ХОЛМС, ИЛИ ЩО Е ТО ДЕТЕКТИВ

На мъгливия Албион дължим легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса. Оттам тръгва и още един рицар - на дедукцията, който ще покори света под името Шерлок Холмс. Детективът с познатата лула ще положи началото на обособен дял в световната литература, в който главни герои са хората на задълбочения анализ, изправили се срещу изобретателни престъпници.
Частната детективска дейност съществува от ХIХ век, като първите си крачки тази професия прави в Шотландия и Англия. В началото детективите били набедени за шпиони и доносници. До техните услуги прибягвали само хора, болни от ревност, но впоследствие се оказало, че частният детектив може да свърши по-бързо и по-ефективно работа от обикновен полицай. Така този бизнес лека полека взел да се разширява, а търсенето нараснало драстично.

В България частните детективи се появиха през 90-те години. Години, в които на власт бяха най-различни групировки, а хората смятаха, че детективите са част от тях и не смееха да използват техните услуги. С времето обаче нещата се промениха и бизнесът почна да процъфтява. От разкриване на обикновени изневери се стигна до издирване на безследно изчезнали, набиране на биографични данни, фирмени проучвания, психологически профили на възрастови кризи и други.
Услугите се увеличават, търсенето също нараства. През последните няколко години българските детективи вече смело могат да се похвалят с доста и добре платена работа. Сред клиентите им са големи български и чуждестранни фирми, консорциуми, депутати, хора от най-различно естество. Поръчките също са от различен характер.
Хора от бранша споделят, че най-добре се работи с чужденци. Според нашите детективи това се дължи на някои чисто нашенски черти на характера. Чужденците например с чиста съвест и без притеснение описват ситуацията около тях и защо са стигнали до услугите на частно ченге. Докато българите се притесняват да разказват детайлно случая си и смятат, че вършат нещо нередно, посочват запознати. А детективската практика изисква, когато се стигне до услуги на частен следовател, да се даде яснота за случая, да не се спестява информация, за да може проучването да върви гладко и в по-кратък срок.
Въпреки че професията вече е позната и се радва на все по-голяма популярност, българският еквивалент на Шерлок Холмс се изправя пред някои спънки. Липсата на нормативен текст в българското законодателство за извършване на частна детективска дейност е най-сериозната сред тях.
Детективите у нас са се обединили в Асоциация на частните детективи, което е сдружение на професионалисти, работещи в областта на частните разследвания със собствен устав, етичен кодекс и правилник за дейността. Асоциацията е юридическо лице с нестопанска цел, създадена с цел да гарантира равноправните взаимоотношения между работещите в бранша, да оформя и прилага правила, осигуряващи по-голяма сигурност на извършващите дейността и на техните доверители, да насърчава просперитета и общественото признание на частните детективи в България, както и да взема дейно участие в изготвянето и прилагането на ефективен и справедлив закон за частната проучвателна дейност в страната.
В момента обединените детективи работят по проектозакон и очакват към края на септември да бъде внесен в Народно събрание и евентуално да бъде разгледан. В проектозакона е необходимо да се опишат изискванията за дейността, какво трябва да се направи, за да се извършват наблюдения и разследвания, в частност какви лицензи трябва да получат, как да се регистрира една такава агенция. В страни като САЩ например детективът, работил за някого, може дори да бъде призован като свидетел по образувано впоследствие дело. Това може да се случи само ако детективът се съгласи да излезе от прикритие, за да бъде разпитван. Разбира се, клиентът от своя страна заплаща за неудобствата на частника. Любопитното е, че в САЩ във всеки щат има някакви допълнителни изисквания към разследващото лице, а в някои щатове дори няма закон за дейността им.
За да получи агенцията лиценз за извършване на този тип работа в страни като Испания, Гърция, САЩ, Индонезия, където действат сходни нормативни текстове, например са необходими няколко неща: първото условие е шефът на агенцията да има поне две години стаж като детектив в някоя детективска агенция. След което минава на шестмесечна самостоятелна практика, със собствен екип и регистрирана фирма. След изтичане на този срок се явява пред комисия (обикновено тя се сформира от председателите на няколко асоциации), където трябва да представи архив от изработени случаи и да обясни как точно са приключени. На следващия етап комисията задава казус, който теоретично, а след това и на практика трябва да бъде разигран.
Ако издържиш тази проверка на уменията, в срок от 60 дни те уведомяват, връчват ти лиценз, заверена и регистрирана служебна карта и към нея значка. Комисията е длъжна два пъти в годината да прави проверка на съответния агент. Проверката не е шега работа - тя включва наблюдение върху работния процес, дали изтича информация и пълна проверка на архива. Ако бъдат открити нарушения, комисията отнема разрешителните и служебната му карта. При липса на конфиденциалност от страна на детектива той може да бъде осъден.
В България, тъй като все още няма закон, практикуващите или тепърва прохождащите детективи показват своите умения пред членовете на асоциацията, в която членуват. Тези асоциации в България за момента са само две. Тънкият момент у нас е, че фирмите се регистрират с друг предмет на дейност, в противен случай носят наказателна отговорност. Тези спънки са сериозни за бизнеса, твърдят хора от бранша. Според тях дори само да се взаимства от законите на чужди държави и да се приеме някаква нормативна уредба, пак ще се работи по-гладко. Законът би регламентирал как и кога например един детектив може да бъде задължен да сътрудничи на полицията. Най-често това се налага, когато агент е нает за извършване на наблюдение над обект, който в същото време интересува и полицията. Според практиката досега подобни съвпадения на интереси стават при престъпления от различен характер.
Всяка една асоциация, намираща се в която и да е точка на света, задължително има Етичен кодекс на частния детектив. В него се приканва към етичност, лоялност, колегиалност между действащите. Те са длъжни да спазват кодекса, устава и всички закони на съответната държава.
Малобройната засега дружинка от български последователи на Шерлок Холмс има доста планове за развиване на дейността, дори се обмисля възможността за откриване на център за обучение на млади кадри. Това води неминуемо до въпроса какви са изискванията за практикуване на този вид специфична работа? Ако се направи един преглед на сега действащите агенции, ще се установи, че агентите основно са бивши служители на МВР, докато по-младите наши детективи не са били част от системата, а са обучавани от старите кучета.
Според вътрешна информация в момента основна част от действащите детективи са на възраст между 25 и 35 години. Сред изискванията са задължителен индивидуален курс-обучение (трае близо година и половина), техническа грамотност, екстремни шофьорски умения, владеене на чужди езици, наблюдателност и други.
Всички сме чували за Шерлок Холмс и Филип Марлоу, за техните приключения и невероятни случаи, които винаги по един или друг начин са разгадавани. В действителност тази професия е доста по-трудна, отколкото изглежда в романите. Разкриването на измама, прелюбодеяние или престъпление не става само с лупа и фотоапарат. Необходими са ловкост, стратегия и добре сработен екип. При едно евентуално наблюдение екипите трябва да работят в синхрон, да могат да се разбират, както се казва, само с едно движение.
Според информация от кухнята най-добре сработен екип се получава между мъж и жена, които в живота имат интимни взаимоотношения. Практиката обаче сочи, че това е нож с две остриета, защото ако в семейството има криза, тя ще се отрази и на работата.
Хората, запознати отблизо с тази професия, твърдят, че работата е много интересна, завладяваща, опасна, понякога и комична. Не са редки случаите, когато клиентът се оказва с психически проблеми и задачата, която е поставил на детектива, няма нищо общо с истината. Широко разпространени са случаите, когато мъж си е харесал някоя дама и поставя задача да бъде следена изкъсо: къде и с кого ходи любимата му без него. В по-сериозните и тежки случаи на фирмено разузнаване детективите трябва да разкрият кой служител на фирмата поръчител снася информация на конкурентите срещу заплащане.
В момента в страната действат около 14 детективски фирми. Останалите са фантоми или самостоятелно развиващи се агенти. Сред тях се срещат и някои известни фигури от бившите МВР-среди или подземието, които се смятат за основоположници на професията у нас. Според популярните вече агенции обаче самотните играчи не се ползват с добро име и подбиват бизнеса на сериозните фирми, предлагащи такива услуги.
Така че, ако някъде в някое заведение ви направи впечатление умислен мъж, с пура в ръка, замислен над чаша уиски, не бързайте с дедукцията. Животът винаги предлага много повече възможности, отколкото литературата, колкото и да е добра...

Facebook logo
Бъдете с нас и във