Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РОКАДИТЕ В МВР: ПРИЩЯВКА ИЛИ ПАРТИЙНА ПОВЕЛЯ?

На какво се дължат кадровите промени в МВР? Това е въпросът, който, поради естествената за редица български правителства склонност да крият в тайна подобни действия, отново разтревожи обществеността. И то така, че вместо отдавна да е излязла на улицата и постоянно да гори чучелата на топлофикационните, електрическите и водните шефове от най-различен мащаб, тя продължава да рови из задния двор на МВР и да се чуди с какво да задоволи вечния си глад откъм теории на конспирацията.

Според някои слухове, подхранващи тези теории, зад рокадите в явните структури на вътрешното министерство стои не някой друг, а шефът на Националната служба Полиция - главен комисар Валентин Петров. Поради липса на официална и достоверна информация мълвата окичи шефа на полицията с ореола на сив кардинал. Който е обладан не само от болезнената амбиция да види на отговорните постове в професионалната структура на МВР все свои хора, но и има реални възможности да я удовлетвори, защото под негово командване са жандармерията, антимафиотите, граничарите, обикновените полицаи, дознанието, регионалните структури на МВР и т.н. Докато над него, както се казва, са само главният секретар на МВР и министърът, защото Бог от кадруването в МВР не се интересува.
В услуга на тоз тип теоретици на конспирацията сме длъжни да припомним кои точно шефове на национални служби например вече не са такива. След което да теглим чертата и да познаем един от двата възможни верни отговора:
а) да, тези заменки укрепват едноличната задкулисна власт на главен комисар Валентин Петров;
б) не, тези заменки обслужват единствено теснопартийните интереси на вътрешния министър Румен Петков, а мълвата за сивия кардинал Петров е най-обикновена димна завеса.
Първи с поста си се прости Вечната Амбър
на българската пожарна - главен комисар Кирил Войнов.
Не може да се каже, че бившият шеф на Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението попадаше в окото на журналистическите камери от немай къде. Тъкмо обратното - независимо от манталитета и характера на неговите политически и професионални началници, Кирил Войнов успешно изкачи заветната стълбичка полковник - генерал-майор - главен комисар, бе избран единодушно за Мъж на 1999 година и съхрани репортерската любов от 9 юни 1994 г., когато бе назначен за шеф на пожарната, до наши дни.
Около името на огнеборец №1 се вдигна шум през април 2006 г., когато негов подчинен подаде сигнал за нарушения в Инспектората на вътрешното министерство. Със заповед на главния секретар на МВР Илия Илиев веднага бе сформирана изумително мастита комисия, в която влязоха служители от четири дирекции на МВР - Инспекторат, Човешки ресурси, Ревизионна и Правно-нормативно обслужване, ченгета от Национална служба Полиция и спецове (чудно защо ли?) от... Академията на МВР.
Докато вървеше проверката, в края на май 2006 г. в дирекция Инспекторат на МВР бяха получени още два анонимни сигнала срещу Кирил Войнов: че е дал разрешение дискотека Индиго да заработи отново; че пожарникари са ремонтирали апартамента на дъщеря му в столичния ж. к. Младост и вилата на семейството в с. Дръмша, а алуминиевата дограма там била близнак на алуминиевата дограма в дирекцията на пожарната; че бургаски пожарникари (при това - в работно време) са вдигнали ограда около парцела на Войнов в Приморско, който той получил чрез бартерна сделка с кмета - терен срещу участък на пожарната в курортното градче; че е получавал от бизнесмени дарения срещу издаването на разрешителни за работа, като парите са били превеждани в две сметки - на Националната служба Противопожарна и аварийна безопасност и на Балканската федерация за пожароприложен спорт, чийто шеф е именно Войнов...
Оттук нататък събитията около Кирил Войнов се развиха относително бързо.
На 2 юни министърът на вътрешните работи Румен Петков го отстрани временно от длъжност. На 21 август Софийската военна прокуратура повдигна срещу него обвинение по чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс - за злоупотреба с власт и служебно положение. А на 17 ноември, когато делото срещу огнеборец №1 бе внесено в съда, тъжната истина за поредния крупен успех на МВР и прокуратурата в борбата с корупцията по високите етажи на властта лъсна на бял свят по най-безпощадния начин. Според обвинителния акт за периода 21 юли 2001 г. - 30 април 2006 г. Кирил Войнов е превишил властта си, като е нарушил заповед на министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на служебни мобилни телефони и е набавил за свои подчинени облага, в резултат на което е било ощетено вътрешното министерство. Иначе казано, бившият главен комисар Кирил Войнов ще бъде съден само за двата мобилни телефона, които дал на секретарката и на шофьора си.
Вторият шеф на национална служба, който си тръгна с весел блясък, който се появява в очите на всеки ловец, заминаващ на
дълго сафари в Африка
е директорът на Национална служба Сигурност - главен комисар Иван Чобанов. Всъщност тази метафора май е съвършено излишна, защото бившият вече шеф на контраразузнаването наистина заминава за Африка, и то по една от най-атрактивните ловно-дипломатически дестинации София - Хараре.
За разлика от колегата си Кирил Войнов, на 11 януари 2007 г. Иван Чобанов бе освободен от поста му с такива почести и бурни овации, че никой нямаше да се изненада, ако в негова чест бяха произведени и 21 топовни салюта.
Мнителни по природа обаче, феновете на теорията на конспирацията моментално забелязаха няколко нестандартни отклонения от стандартната процедура, по която един директор на национална служба в МВР може да бъде освободен по негово желание: той пише молба до министъра, министърът внася предложение в Министерския съвет, Министерският съвет приема решение и предлага на президента да издаде указ, държавният глава издава съответния указ. (С изключение на молбата, назначаването на директорите на национални служби в МВР става по същия начин.)
Доколкото е жива народната памет, след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. и разбиването на тоталитарното МВР досега няма нито една началническа рокада във вътрешното ведомство, която докрай да е била опазена от медиите. В случая Иван Чобанов обаче се случи точно това: на 11 януари (четвъртък), в края на редовното си заседание (около 12.00 часа), Министерският съвет реши Иван Чобанов да бъде освободен от поста директор на Националната служба за сигурност по негова молба. А президентът Георги Първанов, сякаш само това е чакал цял предиобед, веднага издаде съответния указ.
Меко казано, правителствените, президентските и криминалните репортери останаха като гръмнати, защото новината се стовари върху тях като гръм от ясно небе. И понеже, както вече стана дума, от тези постове никой никога не е освобождаван по негова молба, версията за искреното желание на Чобанов да бъде назначен на друга работа просто... отшумя като приказка (както се пее в един хит на Щурците).
Според вездесъщите добре осведомени източници от МВР Иван Чобанов поне от една година страшно много искал да се махне от вътрешното министерство. Накрая успял да си уреди посланическото място зад гърба на министър Румен Петков и поради тази причина съобщението за неговото освобождаване не станало по каналния ред, а директно от Министерския съвет.
Според заклетите фенове на конспирацията обаче истината е доста по-различна. Иван Чобанов наистина е водил преговори с определен кръг хора от БСП и коалиционните й партньори, но... със съвършено друга цел: Националната служба за сигурност да бъде извадена от системата на МВР и да бъде обособена като самостоятелна агенция, която да е независима от изпълнителната власт.
Безспорно обаче най-интересен, от гледна точка на драматургията, е нескопосаният опит за тежка разлъка с директора на Главна дирекция Жандармерия - главен комисар Живко Живков. На 11 януари той също бе
хвърлен на лъвовете
но не на истинските - зимбабвийските лъвове, а на нашенските - журналистическите: след поредната разработка на Дирекция Инспекторат в МВР, Румен Петков временно освободи Живков от длъжност и изпрати материалите от проверката на Софийската военна прокуратура.
Досущ като в мелодрамата с огнеборец № 1 Кирил Войнов и тук процедурата бе съпроводена с постоянно изтичане на оперативна информация, призвана да обрисува истинския лик на Живков далеч преди прокуратурата и съдът да си кажат думата. За разлика от постановката с Кирил Войнов обаче, в случая Живко Живков сценаристите на рокадата направо се... престараха. И то до такава степен, че започнаха да захранват определени групи от медии с определен тип информация.
Мнозина сигурно не си спомнят вече, но в периода 12-15 януари главен комисар Живко Живков се оказа, че е натрупал прегрешения поне за... пет-шест години строг тъмничен затвор или каторга зад Полярния кръг: укрил реколтата от няколко декара канабис; откраднал над 200 литра гориво; свил 20-30 акумулатора; толерирал подчинените си, които имали частен бизнес; назначил де-що има свои и приятелски роднини на работа; обиколил (едва ли не) света по негови си работи, но със служебния си автомобил; уредил с обезщетение за трудова злополука заместника си, докато двамата си триели взаимно гърбовете в някаква бургаска баня. И т.н., и т. н.
На 17 януари обаче нещата около Живко Живков си дойдоха по местата. Софийската военна прокуратура отсече по най-категоричен начин, че временно отстраненият шеф на ГД Жандармерия не е извършил нито едно престъпление, а обвиненията срещу него са най-обикновени измислици. За да защити честта на пагона (си), вътрешният министър Румен Петков тутакси възстанови Живко Живков на работа, но профилактично го наказа с порицание за срок от една година.
Явно това възмездие не е свършило работа, защото след двуседмичен заслужен отдих - на 1 февруари (четвъртък), теоретиците на конспирацията завъртяха в публичното пространство името на
най-пресния кандидат-пенсионер
който съвсем скоро щял да опразни кабинета си: директора на ГДБОП - главен комисар Ваньо Танов.
Според схемата, която от няколко дни добива все по-голяма и по-голяма популярност, шефът на антимафиотите щял да излезе в заслужен отдих, защото имал зад гърба си цели 22 години трудов стаж в системата на МВР.
Според информацията, която се крие в двойното дъно на тази схема, обаче поводът за пенсионирането на Ваньо Танов е друг. От няколко месеца отношенията между него и вътрешния министър са обтегнати до скъсване, защото... акцията срещу председателя на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров била пред провал.
Преди една година Танов обвини Григоров най-напред в злоупотреби с внос на шапки, пуловери и риба, а когато това не мина, го заклейми като спекулант с лекарства. Тогава министър Румен Петков повярва на Танов, публично се ангажира със случая и разреши шефът на БЧК да бъде арестуван за далавери на стойност милиони левове. Няколко месеца по-късно обаче цялата шумотевица затихна безславно, а срещу Григоров така и не бе повдигнато нито едно обвинение, убедено споделят с прогресивната общественост добре познатите ни добре осведомени източници от МВР.
Нищо подобно. Цялата история е много по-дълбока и разнопосочна, а източването на БЧК няма нищо общо с нея. В случая Ваньо Танов става дума за засягане на партийни и корпоративни интереси, които са толкова мощни, че ако ще Христо Григоров 20 години да печели от далавери чрез БЧК, пак ще си остане най-обикновен сиромах, контрират веднага нашите теоретици на конспирацията и деликатно споделят областите, в които шефът на антимафиотите е настъпил група граждани, изживяващи се като братята по оръжие на министър Румен Петков: източване на ДДС, хазарт, усвояване на еврофондове, приватизация, контрабанда, оръжейни сделки, създаване на паралелни икономически структури, опити за облагодетелстване на наши хора под формата на чуждестранни инвеститори и т. н.
Поне засега слухът е, че Ваньо Танов щял да се пенсионира през март. И, ако това наистина се случи, верният отговор на задачката, с която започнахме това повествование, е повече от ясен: директорът на Националната полиция - главен комисар Валентин Петров, няма нищо общо с началническите рокади по върховете на МВР. По принцип той може и да участва в една или друга постановка, защото на министър никога не се отказва. В частност обаче от неговата камбанария човек чак толкова надалеч не може да вижда, дори и ако това е единствената му детска мечта, която до момента е останала нереализирана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във