Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РЪКОВОДСТВОТО НА МВР: ДЪРЖАВАТА Е НАША, ГОРДЕЙТЕ СЕ С ГЕНЕРАЛИТЕ СИ!

Един незабравим моноспектакъл от позагубилата се през десетилетията стилистика на червеноармейските пътуващи театри бе изигран блестящо не от кой да е, а от самия вътрешен министър Румен Петков. Постановката се състоя в киносалона със златисти плюшени завеси на шестия етаж в Столичната дирекция на полицията (СДП), където на 28 май (понеделник) трябваше да бъдат обявени резултатите от проверката на МВР по случая с бития фоторепортер на в. Експрес Емил Иванов.
Вместо да каже, че ще уволни униформените грубияни или пък да си посипе главата с пепел и да замълчи, вътрешният министър с жарки слова оневини петимата полицаи, в които битият журналист припозна душманите си, и обяви, че ръководството на МВР категорично ги подкрепя. Така и на думи, и на дело Петков показа, че неслучайно е заместник-председател на партия, прославила се по цял свят с пропагандаторските си кадри, на които дължим прословутата мисъл: Милицията е биещото сърце на БКП!
От друга страна, Петков съвсем целенасочено използва момента, за да свърши още една работа по същество - да вдъхнови служителите си така, че те да... останат на работа. Публична тайна е, че поради неразбориите около новия Закон за МВР липсата на ясни критерии за заплащане и шуробаджанащината, от няколко месеца насам редиците на вътрешното министерство оредяват не с дни, а с часове. По неофициални данни от началото на годината са подадени десетина хиляди рапорта за напускане, като най-масова е епидемията в структурите на Националната полиция.
Нещо повече. Петков до такава степен се вдъхнови от идеята да избие от главите на подчинените си всякаква мисъл за напускане, че започна пламенното си слово пред личния състав на Охранителна полиция към СДП с носталгично проникновеното Уважаеми господа генерали, дами и господа офицери и сержанти, служители на МВР... Забравяйки (между другото, съвсем умишлено), че в залата единствените дами са криминалните репортерки, а генерали, офицери и сержанти във вътрешното ведомство няма от 1 май 2006 г., когато влезе в сила новият Закон за МВР.
Като добър агитатор, пропагандатор и организатор Румен Петков прекрасно знае, че поемането на лична вина в определени кризисни ситуации действа на публиката като папска индулгенция. И той не се поколеба да осъществи това поемане, балансирайки прекрасно между вездесъщите обективни причини и крехкия по презумпция субективен фактор:
Не бива да се опитваме да влияем върху формирането на общественото мнение, така както сме правили през последните година и девет месеца. Но то (общественото мнение - бел. ред.) е фактор, с който не можем да не се съобразяваме. Всички ние трябва да сме със съзнанието, че журналистите са наши партньори, че с тях сме от една страна и в много голяма степен от тях зависи ефективността от общата ни работа, подчинена на обществото. Самият аз не веднъж съм казвал, че нося лична отговорност за не най-адекватната медийна политика на МВР. Ние в много случаи не съумяваме да обясним по нужния начин това, което нашите служители са направили, за да стигне то до обществото...
Като партиен лидер от нов тип обаче Румен Петков побърза да успокои подчинените си, че въпросното обществено мнение не го интересува чак толкова много и че той не е изпратен в МВР, за да извади на показ... най-интимните срамотии на неговите служители: За мен е много важно да имаме конкретни резултати във всички области на нашата дейност. Важно е да съсредоточим енергията и ресурсите в ефективната ни ежедневна работа, без да отклоняваме ресурси, енергия и воля в създаване на образ (явно на демократична структура - бел. ред.) на МВР. За мен е много важно всички ние да сме със съзнанието, че в нашата работа има два стълба - закона и правата на гражданите. И никой няма право да превръща тези стълбове в стълбища за катерене нагоре. Искам гражданинът да вижда в лицето на българския полицай човек, който е със съзнанието, че се грижи за неговите права и свободи...
Дали след скандалната случка гражданинът Емил Иванов се събужда сутрин с видението, така горещо пожелано от вътрешния министър, не е известно. Можем да предположим обаче, че потърпевшият от полицейските грижи, дори без да е хвърлял шарен боб, отдавна е знаел как ще приключи проверката. Още тогава Параграф 22 писа, че Румен Петков няма да жертва униформените биячи, но трябваше да дойде 28 май, за да го чуем и от устата на самия вътрешен министър: Имаше два възможни сценария. Единият, под натиска на медиите, бе да предприема определени стъпки и действия по посока на служителите, участвали в инцидента.... Бях на път да направя най-грубата грешка, откакто съм начело на това министерство, вероятно воден от инстинкт за осигуряване на някакъв кратковременен комфорт - да накажа нашите служители. Искам да заявя категорично, че вие трябва да се гордеете със своите генерали. Тези хора защитиха по един безупречен начин - с много тежки професионални и морални категории и аргументи - честта и достойнството на българските полицаи в лицето на тези пет момчета...
И тук душеведът Петков дръпна една чувствителна струна, скрита дълбоко зад полицейската бронежилетка на редовия служител: колегиалната и мъжка солидарност, заради която са изписани стотици и хиляди томове художествена и специализирана литература: ... Мисля, че този случай доказа необходимостта от солидарност сред служителите на МВР. Искам да са със съзнанието (явно служителите - бел. ред.), че сме едно цяло (с политическото и професионалното ръководство - бел. ред.). Искам да са със съзнанието, че проблемите са общи и намирането на ефективните решения, подчинени на интересите на обществото и държавата, могат да бъдат направени само от силен, с воля състав... , заяви още вътрешният министър, след което... подхвана заключителния акорд от тронното си слово.
Искам да сте абсолютно сигурни, че сме със, до и с всеки от вас! Да сте със съзнанието, че вие представлявате държавата! Да сте с разбирането, че това е вашата държава, че това е нашата държава!, заяви пламенно от трибуната Румен Петков.
За съжаление той не бръкна в джоба си и не извади каскет, за да го вдигне високо в стиснатия си юмрук, превъплъщавайки се по този начин в образа на Вожда на световния пролетариат от знаменитото платно Ленин на митинг в Путиловския завод. За радост на десетките хиляди униформени блюстители на реда обаче Румен Петков вече бе изпълнил отговорната си мисия: оттук нататък всеки има право да бие репортерите, стига да е добре мотивиран и да вярва, че държавата наистина е негова.
Хвала!

Facebook logo
Бъдете с нас и във