Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РУМЕН НЕНКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД: КОНФЛИКТИТЕ НА ПРАГА НА ЕС СА ОПАСНИ

Румен Ненков е роден на 5 август 1953 г. в София. Завършва юридическия факултет на СУ Климент Охридски през декември 1978 година. Започва работа като стажант в Софийски градски съд, а от 1980 г. е младши съдия там. Минава през всички стъпала на съдебната йерархия. За известен период от време е бил съдия-изпълнител. Връща на съдийска длъжност в края на 80-те години, но този път избира за свое работно място Софийския районен съд. Оглавява го за една година - в периода 1988 - 1989 година. Напуска поста, защото е избран за заместник-председател на Софийски градски съд, където работи до 1992 година. През далечната 92-ра става член съдия във Върховния касационен съд, а по-късно е председател на 2-ро наказателно отделение. За заместник-председател на Върховния съд е избран през 2002 година, а през лятото на тази година е преизбран с петгодишен мандат на същата длъжност.Г-н Ненков, през последните седмици излязоха наяве някои недоразумения между Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура във връзка с ремонта на Съдебната палата. Откъде идват проблемите между вас и прокуратурата? Какво делите?- Историята е следната. Още през пролетта на тази година прокурорите, които са членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) поставиха въпроса за разпределението на помещенията, които са в Съдебната палата след довършването на ремонта. Тогава въз основа на тяхно искане се постигна едно споразумение и се определи точно всяка институция кои помещения ще вземе, след като приключи ремонта. Исканията, естествено, след това ескалираха. Постави се въпроса за уточнява на сроковете и етапите, в които ще бъде извършен ремонта. Предоставихме им и тази информация. Посочихме, че крайният срок за завършване на ремонта е 1 януари 2007 година. Посочихме и в какви подетапи ще се извърши ремонта, включително и помещенията, които досега се заемат от прокуратурата. Изразихме готовност да се ремонтира и сградата на бившия държавен арбитраж, която да се предостави също за ползване на прокуратурата. И за това имахме съгласието на прокуратурата. След това се постави въпросът за изразходваните средства. Предоставихме им пълна информация за изразходваните средства. Не беше особено почтенно. Един прокурор каза, че са изразходвани 50 млн лева, точната сума е 29 млн и не е някак честно да се прави една грешка с 21 милиона лева. Изразходвани са 29 милиона лева с ДДС.Постави се въпроса и за контрол на законосъобразността на извършените разходи, въпреки че беше минала току-що проверка на Сметната палата. В края на краищата, по мое предложение Висшият съдебен съвет прие да се извърши вътрешно-ведомствена проверка по отношение на законосъобразността на финансовите разходи и такава проверка вече тече. Аз не знам докога ще ескалират тези искания. Като че ли някой не желае тази хубава сграда да се ползва от правосъдието. Не мога да знам докога ще продължи. Очевидно е, че цялата тази атака започна, след като ремонтът стигна до прокурорскикте кабинета.Имате ли някакво обяснение за тези нападки и искания?- Не мога да дам никакво обяснение. За мен няма никакво обяснение. Не мога да разбера защо е така. Като че не сме колеги, като че не работим под един покрив. Аз искам да кажа, че никой не трябва да възприема нашето възпитание като готовност непрекъснато да отстъпваме. В края на краищата напрежението ще ескалира до такъв момент, когато конфликтът ще стане очевиден за обществото. Аз смятам, че този момент трябва да се предотврати и призовавам колегите от прокуратурата да съдействат това да не стане.Какво имате в предвид - ескалиране на конфликт. На мен ми звучи все едно до бой ще се стигне. - Много е опасно съдебната система да афишира вътрешните си конфликти, особено в момент, когато кандидатстваме за Европейския съюз. Аз смятам, че един конфликт става обществено достояние тогава, когато се изчерпат вътрешните възможности между отделните звена на съдебната система да постигнат някакво съгласие. Все още се надявам, че възможностите за постигане на съгласие не са изчерпани.От прокуратурата раздадоха на медиите доклад на Сметната палата, според който са извършени нарушения от страна на Върховния касационен съд на закона за обществени поръчки. Не е бил обявен конкурс за фирма-изпълнител на ремонта, тя просто е посочена. - След тази проверка, минаха още два или три одита, които са изключително позитивни. Вие говорите за доклада на г-н Кольо Бунков, нали?Да, за него.- В този доклад се разсъждава по въпроса дали е трябвало да се използва извънредният ред - без конкурс да се избере фирмата или да се приложи закона за обществените поръчки. Този въпрос е решен както с мнението на министъра на държавната администрация, така и с мнението на всички заинтересовани ведомства, включително и на главния прокурор. Той някога е дал писмено становище, че обектът представлява интерес за националната сигурност и трябва да мине по извънредния ред. Да разбирам ли, че прокуратурата действа целенасочено като предоставя само този доклад с констатираните нарушения? - Естествено аз не мога да го коментирам. Вие си го коментирайте.Какво е съотношението съдии - стаи и прокурори - стаи?- Съдиите във Върховния касационен съд са около 90. В момента наказателната колегия е разпръсната по други кабинети и ние работим при изключително тежки условия. Много по-тежки, отколкото условията, в които работят някои районни съдилища. Самият аз споделям кабинета със съдия и то председател на отделение. Почти е непосилно да се работи при тези условия. Нямам лична секретарка, за разлика от заместниците на г-н Филчев и ако ми звъннете по телефона, аз ще вдигна телефона, а не секретарка. Това означава, че съдът така или иначе е поставен в по-лошо положение, отколкото прокуратурата в настоящия момент. Трябваше ли да се стигне до размяната на остри думи? Почти в цял свят прокуратурата не се намира в една сграда със съда. Не може ли да се намери някакъв такъв вариант като изход от ситуацията?- Аз смятам, че рано или късно политическата класа ще узрее за това, че съдебната система трябва да бъде само съдът. Това е нормалното развитие на нещата, защото прокуратурата, моите уважения към нейната високоотговорна дейност, прокуратурата така или иначе представлява държавата по делата, а съдът решава спора. Гражданинът, обикновеният гражданин, за да разчита на справедливост трябва да знае, че съдът е безпристрастен, че съдът не е ангажиран с нито една от властите и че ще реши спора според вътрешното му убеждение, фактите по делото, доказателствата по делото и най-вече както законът повелява. Така или иначе прокуратурата ще бъде пристрастена. Иначе би трябвало да приемем и адвокатурата като част от съдебната система. Очевидно е, че въпросът е конституционен и че трябва да се реши със средствата на ново конституционно законодателство.Г-н Ненков, сега ще ви върна във времето назад, за да си поговорим за съдебната реформа и за предлаганите промени в НПК. Знаете, имаше два взаимоизключващи се законопроекта - единият на правителството, другият на Новото време. И в двата става дума за съдбата на следствието. Явно въпросът е решен вече на политическо ниво. Вие, като юрист с дългогодишен опит, как виждате от тук нататък бъдните на следствието? - Безпредметно е да се връщаме назад към противоречиви законопроекти, приети на първо четене от парламента. В края на краищата поредните изменения на НПК вече са факт и действат от 16 октомври 2004 г. С тях беше стеснено приложното поле на предварителното производство, извършвано от следователите, но все пак не и в този размер, който се предвиждаше по правителствения законопроект. Все пак следствието остана задължително за по-сериозни корупционни престъпления. Въпросът за бъдещето на следствения институт и статута на следователите, обаче, остава открит. Така или иначе преминаването им към изпълнителната власт може да бъде решено само от Велико народно събрание. При действащата Конституция единствено може да се обсъди идеята дали да не се преустанови изкуственото разделение на труда между следователите и полицейските дознатели, като разпределението на делата между тях да се извършва от прокурора на основата на конкретната им фактическа и правна сложност. Например, едно битово убийство може да бъде успешно разследвано и от дознанието, което същевременно, обаче, ще бъде сериозно затруднение при някои усложнени форми на присвояване, изнудване и измама.Вярвате ли, че дознателите ще могат да разследват безпристрастно, без политическа намеса, въпреки че са под шапката на МВР? - Противодействието на престъпността може да е успешно, само ако съществува адекватна политическа воля на управляващите. Липсата на такава воля по правило би трябвало да води до загуба на следващите избори. От тази гледна точка шапката на МВР не би трябвало да пречи на обективното разследване на по-голямата част от престъпленията. Същевременно политическо влияние може да се очаква при разкриване и доказване на някои по-тежки икономически и най-вече корупционни престъпления. Затова в тези случаи се налага да се създадат специализирани разследващи структури, които да разполагат с определена степен на независимост от изпълнителната власт. Досега в нашите условия следствието играеше ролята на точно такава структура.Подготвя се проект за девоенизацията на МВР. При представянето му вътрешният министър заяви, че полицаите вече ще се разследват от цивилното следствие, което на практика означава дознанието. Не мислите ли, че по този начин МВР може да стане недосегаемо за закона?- При действащия процесуален закон девоенизацията на лица от състава на МВР би променила подсъдността само на престъпленията, които те са извършили извън служебното им качество, например проява на битово насилие. Като граждански лица на служба в МВР те пак ще бъдат изправени пред военен съд, ако деянието е извършено при или по повод изпълнението на службата им или в района на местоработата им.Необходим ли е отделен закон за борба с организираната престъпност и тероризма?- Нашият законодател е възприел принципа на кодификация на наказателното право. Затова всички законови мерки за борба с тероризма и организираната престъпност трябва да бъдат уредени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс.Могат ли военните съдилища да гледат делата срещу организираната престъпност и тероризма? - Аз съм противник на тази идея, защото смисълът на съществуване на военното правораздаване е да обезпечи дисциплината и правилното управление на процесите във военизираните структури. Не е вярно, че военните магистрати са натрупали опит по организираната престъпност и тероризма. Досега тези дела бяха възложени на цивилните съдебни структури. Разбира се, може да се помисли за специализация по отношение на определена категория престъпления, но само когато те бележат съществен ръст. Мисля, че не е разумно предварително да създаваме съд за терористични престъпления, когато все още за щастие такива не се случват често. Трудност пред такава специализация ще представлява и това, че досега никой не е успял да даде прецизно правно определение на понятието организирана престъпност, за да я разграничи от останалите престъпления.Да се прехвърлим на още една тема, г-н Ненков. Според решение на Висшия съдебен съвет, един съдия, който е повишен, трябва да довърши разглеждането по същество на делата си от предишната си служба. Това е добре, но защо важи само за съдиите? Защо не е предвидено и за прокурорите и за следователите?- Поставеният проблем е валиден само за наказателното правораздаване. Няма пречка започнатото гражданско или административно дело да бъде довършено от друг съдия. Принцип в наказателния процес, обаче, е, че съставът на съда, който непосредствено е събрал доказателствата, трябва да бъде идентичен със състава, който ги преценява и на тази основа постановява присъдата. От този принцип не може да има никакво отстъпление. Що се отнася до прокурорите и следователите, за разлика от съда, те не решават правния спор и затова могат да се заместват.Редно ли е, според Вас, съдия, който е бил министър, заместник-министър или дори главен секретар на правителството, да се връща в съдебна зала? Не се ли създава опасност за неговата безпристрастност, няма ли да стане уязвим по отношение на неговото отсъждане? - Трудно ми е да отговоря еднозначно. От една страна малко или много с преминаването на работа в някоя от другите власти един съдия проявява известно политическо пристрастие. Завръщането му в съдебната зала би създало подозрения сред страните по спора, особено ако той има отношение към управлението. От друга страна си задавам въпроса дали законодателната и изпълнителната власт трябва безусловно да бъдат лишени от практическия опит и правните познания, натрупани от правораздаващите магистрати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във