Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РУМЕН ПЕТКОВ СЕ СДУХА, СЕРГО ПОИСКА ВСИЧКО

Само след три седмици и четири дни - на 17 август, ще станат две години, откакто коалиционното правителство на Сергей Станишев пое кормилото на държавата с идеята да ограничи до минимум организираната престъпна дейност и корупцията.
От историческа гледна точка тези 24 календарни месеца са толкова микроскопични, че наподобяват пластмасов леген, който се рее в необятния космос и който никой, дори с помощта на най-мощния телескоп, не е в състояние да засече и улови в кадър.
От друга страна, две години са напълно достатъчни, за да може всеки нормален човек или правителство да демонстрират ако не друго, то поне желание за някаква по-сериозна промяна към по-добро. Какво остава за три партии, разполагащи както с цялата мощ на държавната машина, така и с пълната финансова и интелектуална подкрепа на Европейския съюз и Съединените щати.
За съжаление антимафиотските и антикорупционните резултати от двегодишното пребиваване на коалиционното правителство във властта са повече от отчайващи. На пръв поглед те могат да бъдат обобщени с известния надпис в един чикагски бар от средата на 20-те години на миналия век, който гласи: Моля, не стреляйте по пианиста, той толкова си може...
На второ четене обаче се вижда, че лидерите на тройната коалиция (както и по-първите им хора в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, разбира се) прекрасно знаят не само какво и защо се случва в България, но и кой, в крайна сметка, ще плаща целия масраф след изтичането на мандата й. И точно поради тази причина те са готови с дявола ортаци да станат, но истината за безхаберното им поведение да не излезе на светло.
През изминалата седмица се случиха три събития, които на пръв поглед нямат нищо общо едно с друго. В понеделник (16 юли) директорът на ГДБОП - главен комисар Ваньо Танов, подаде оставка, която миловидно бе огласена като молба за напускане по лични причини. Ден по-късно премиерът Сергей Станишев и група негови, специално подбрани експерти, обсъдиха надълго и нашироко проектозакона за създаването на Националната агенция за сигурност. А пък столичният градоначалник Бойко Борисов (пак във вторник - 17 юли), сътвори нещо уникално: чрез телевизионен мост София - Брюксел, в разговор с евродепутата от Европейската народна партия Манфред Вебер, бившият главен секретар на МВР тръгна да води някакъв странен диспут с... министър-председателя на България. И то не за нещо друго, а за обръчите на Доган, за т. нар. скандал Румен Овчаров - Ангел Александров, за автомагистрала Тракия, за софийските боклуци и т. н.
Ако бяхме несериозен вестник, тутакси щяхме да зададем на кмета Бойко Борисов (лидер на ГЕРБ и премиер на България в сянка, според самопризнанието му в едно лъскаво списание) примерно... един въпрос: Защо докато той беше главен секретар на МВР, полицейските и специалните служби, подчинени му като домашни прислужници, не направиха нищо по въпроса с прословутите фирмени обръчи на Ахмед Доган?
Параграф 22 обаче смята себе си за сериозен вестник и затова няма да се занимава с подобни шеговити питанки. Още повече че в навечерието на парламентарните избори през 2005 г. Сокола не говори само за обръчите на ДПС, а сподели и една отколе известна истина: около всяка партия гравитира определен кръг от бизнесмени, с които се работи по класическата схема Ти на мен, а аз на теб. Тоест - те финансират дейността на партията, а тя помага за развитието и разширяването на бизнеса им.
Явно обаче за Бойко Борисов и за парламентарната опозиция е по-удобно да се говори само за обръчите на ДПС. При това - с толкова агресивно постоянство, че днес всички вече си представят Ахмед Доган като... ненадминат майстор на хула-хопа (човек, който си вади хляба с професионално въртене на обръчи).
Колкото и да е странно, връзката между уникално безсмисления видеоконферентен разговор между Бойко Борисов и евродепутата Манфред Вебер и останалите две събития, за които малко по-нагоре стана дума, е точно тук: в еднопосочното и анонимно приказване за обръчите на ДПС, в пълното мълчание за незаконния бизнес на останалите две партии от коалицията - БСП и НДСВ, и в тоталното нежелание на МВР и органите на съдебната власт да разбият и осъдят поне един престъпен триъгълник от типа мафиотска структура - легална фирма - партийна централа. Но, нека караме по ред на номерата.
Ако в МВР нещата бяха наред, в понеделник (17 юли) директорът на ГДБОП Ваньо Танов нямаше да си подаде оставката, защото щеше да е...
уволнен още в края на миналата седмица
за несправяне с работата или за умишлено укриване на разни неща.
Поводът, поради който вътрешният министър Румен Петков съвсем спокойно можеше да изхвърли Танов от МВР, бе неосъществената касапница в столичния ж. к. Белите брези, при която бяха ранени четирима души - двама псевдомакедонци, една сръбкиня и 6-месечното й бебе.
А причината е повече от ясна: абсурдно е ГДБОП да няма никаква представа, че насред София живее цяла комуна от 15-16 сърби и македонци, трима от които, според официалните изявления, били пряко свързани със Земунския клан, а пък останалите се препитавали я от търговия с дрога, я с каквито им падне други по-леки престъпления.
Но понеже във вътрешното ведомство, особено след приемането на новия Закон за МВР и преструктурирането на националните служби, нищо не е наред, Ваньо Танов по никакъв начин не можеше да бъде уволнен. И ако беше поискал, той не само можеше да изкара до пенсия в системата (т.е. още две-три години), но дори можеше да си извоюва повишаване в длъжност, увеличаване на заплатата или поне... безплатен мобилен телефон и чисто нов джип БМВ.
Връщаме се обаче на
македонска вълна
За мнозина сигурно е учудващо старанието, с което шефът на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, и директорът на Столичната дирекция на полицията - комисар Румен Стоянов, упорито отстояват версията, че зад стрелбата миналата сряда стои един от тарторите на Земунския клан - Ненад Миленкович. Тази манипулация бе разбита в миналия брой на Параграф 22, затова днес ще продължим темата от по-различна гледна точка.
Според вътрешноведомствените инструкции и правилници, грижата за чужденците в България (независимо дали те са временно или постоянно пребиваващи у нас) е поверена на Националната служба за сигурност (НСС). Тоест - служебно задължение и професионален дълг на контраразузнаването е било да знае, че зад името на българина Методи Досев се крие 31-годишният сърбин Йовица Лукич, издирван от Интерпол заради две влезли в сила присъди - пет години за трафик на наркотици и две години за насилнически действия. А пък самоличността на македонеца Игор Момирович е присвоена от друг сърбин - Жарко Момчилович-Власинац, който също е с влязла в сила присъда за дрога.
Ако контраразузнаването бе наясно с тези подробности, конфузната ситуация и обяснението Двама сръбски бандити получават неистински документи за самоличност от Трето РПУ-София със сигурност щяха да бъдат избегнати. Нямаше да се случи и закъснялото прозрение, че без вътрешен човек във въпросното районно управление те едва ли биха получили точно тези нови самоличности - на българин, който живее в САЩ от едно десетилетие, и на македонец, който е в родината си и в криминално отношение е чист като планински ручей.
Всъщност
(не)осведомеността на НСС
за съществуването на престъпната македонска задруга в София е въпрос, чийто отговор (по съвсем обясними причини) е известен само на една шепа люде. Сред тях са шефът на службата - главен комисар Иван Дражков, ръководителят на съответното направление и още двама-трима редови контраразведки, занимаващи се със случая. Ако те не са направили нищо, за да установят навреме истинските самоличности на ранените, ситуацията е повече от ясна: все още директорът на ГДБОП Ваньо Танов няма как да носи отговорност за чужди грехове. Ако в НСС обаче са знаели какви персони се крият зад имената Методи Досев и Игор Момирович и са си мълчали по някакви си свои съображения, работата става много дебела.
Според добре осведомени източници, Параграф 22 научи, че от около година и половина-две в Националната служба за сигурност върви сложно разследване за купуването на българско гражданство от сърби, македонци и албанци. Неофициалната информация сочи, че в основата на тази престъпна схема бил сръбският гражданин Дражан Панич, който поддържал активни връзки с един от чиновниците в Дирекция Българско гражданство към Министерство на правосъдието, движеща преписките на всички кандидат-българи.
Цените, по които се търгували заветните документи
била според зависи. Например - сръбските и македонските граждани, чиито фамилии са с окончания -ов, -ев, си плащали по 500 евро. Докато за комшиите с популярни имена, завършващи на -ски и ич, както и за албанците, мизата често е скачала и до 3000 евро.
Според източниците на Параграф 22, цената на тази услуга покрива изработването на фалшив акт за раждане, подправени свидетелства за произхода на родителите му, брачни свидетелства менте и т.н. А освен човека в Министерството на правосъдието в престъпната схема на Панич участвали и цял куп служители от сектор Български документи за самоличност в няколко столични полицейски управления, сред които е и
хванатото в крачка Трето РПУ
Оттук нататък разсъжденията сякаш тръгват по-леко.
По закон Националната служба за сигурност въобще няма право да извършва каквито и да било тежки разследвания по повод на една или друга незаконна дейност, защото тя е информационно-аналитична служба от най-чист вид. Още повече пък има право да задържа за себе си подобна информация в продължение на година и половина-две, след като мозъкът на схемата и неговите съучастници в правосъдното министерство и в МВР отдавна са били идентифицирани.
Пак по закон разбиването и изправянето на такъв тип престъпници е задача на Национална служба Полиция, а в частност - на ГДБОП, в чиито ръце е поверена и борбата срещу организираната престъпност, и прочистването на МВР и останалите структури на държавната власт от бели якички.
Кой знае защо обаче до онзи ден (сряда, 18 юли)
в ГДБОП хал хабер си нямаха
за тежкото разследване на престъпната схема за търговия с българско гражданство. А това навява мисли главно в три посоки! Които изглеждат така: някой от контраразузнаването въобще не иска тази афера да придобива публичност (чрез досъдебно производство, обвинителен акт и съдебен процес); и трето - някой от ръководството на МВР не желае антимафиотите да се занимават с този случай; никой не иска схемата да бъде разбивана, защото тя е един от неведомите пътища, по които които партньорите в тройната коалиция си осигуряват постоянен приток на свеж финансов ресурс. За партийно и лично ползване, естествено, не за детски градини, болници, училища или по-високи пенсии.
Всъщност, ако покровителството на подобен тип бизнес се простираше само до търговията с българско гражданство, тутакси всички да зарежем работата и семействата си и дружно да се включим в неговите подразделения, за да разширим доходоносните му пазарни позиции.
Но понеже през изминалата седмица премиерът Сергей Станишев направи изключително сериозна заявка за конституирането на Националната агенция за сигурност (НАС), засега ще трябва да забравим за всенародното веселие по случай свършека на мафията и корупцията в България.
Според информация, услужливо изтекла в един-единствен национален всекидневник, обвързан с тройната коалиция, чрез сложна и деликатна конструкция от типа Кой е кум, кой е сват писането на проектозакона за въпросната структура било вече на привършване, а пък коалиционните партньори на БСП били категорични, че твърдо застават зад идеята на премиера Сергей Станишев.
От обстойното описание на
т. нар. българско ФБР
в богопомазаната медия обаче дори и на най-непросветения веднага би му станало ясно, че то няма и не може да има нищо общо с борбата срещу мафията и корупцията. При това само от съдържанието на двайсетината-трийсет машинописни реда, които някак случайно са разхвърляни из цялата публикация и които ние ще подредим като в аптека:
При осъществяване на дейността си органите на българското ФБР ще имат правомощия да предотвратяват, разкриват и разследват престъпления, да прилагат и ползват специални разузнавателни средства.
Служителите от съответните звена ще бъдат внедрявани и ще работят под прикритие в държавни органи, организации и юридически лица по ред и условия, определени с наредба.
Органите на НАС могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или други действия, застрашаващи националната сигурност.
От НАС могат и да привикват гражданите в служебни помещения, когато имат събрани достатъчно данни, че те представляват заплаха за националната сигурност, но нямат право да ги арестуват.
Министерствата и ведомствата са задължени да предоставят при нужда своите архиви и информационните си масиви по ред, определен от ръководителя на НАС и съответното ведомство.
В изпълнение на задачите си НАС изгражда, ползва и поддържа собствени информационни фондове.
Органите на НАС осъществяват контрола във връзка с функционирането на националната система за защита на класифицираната информация.
НАС осъществява контрол във връзка с пребиваването на чужденци в Република България...
Ех, прав е главен комисар Ваньо Танов да си хвърли оставката, след което да обяви публично, че напуска, защото възможностите за нормална и народополезна дейност в МВР са изчерпани. Още по-прав обаче е премиерът Сергей Станишев, който неслучайно иска т. нар. българско ФБР да бъде кръстено като Национална агенция за сигурност.
Тъй де - в момента цялата официално власт е в ръцете на тройната коалиция, но контролът върху нея и паричните потоци от спонсори трябва да е в НАС. А не някъде другаде. Това е положението!

Facebook logo
Бъдете с нас и във