Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РУСАЛКА ПРЕПЛУВА СЪДЕБНИЯ ВОДОВЪРТЕЖ

В разгара на летните отпуски (на 18 юли) Върховният касационен съд прекрати делото за обявяване в несъстоятелност на Каварна турист. Тя е собственост на холдинг Русалка холидейз, който пък е в структурата на Финансово-индустриалния концерн АКБ Форес АД. Производството е образувано по иск на синдиците на фалиралата Стопанска банка още през 1999 г. за неизплатен инвестиционен кредит от 1992 година. Колкото и странно да изглежда, върховните магистрати са прекратили делото срещу АКБ Форес с мотива, че договорът за заема бил нищожен и няма материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Юристи коментират, че изходът на делото е много важен за всички собственици на приватизирани имоти. Според тях, ако ВКС бе взел противното решение, това ще да доведе до опасен прецедент - фирми да бъдат съсипвани за стари дългове, непотърсени в определения от закона срок. От друга страна обаче - казусът Русалка е важен и за още нещо. Той припомни позабравената вече технология за бързо забогатяване - раздаване на кредити, които никой не е очаквал да бъдат връщани. ФактитеНа 4 декември 1992 г. Ваканционно селище Русалка АД получава от Стопанска банка валутен кредит от 3 млн. фр. франка (12.962 млн. тогавашни лв.) за закупуване на машини и съоръжения. Заемът трябва да бъде погасен до 1 септември 1993 г., тоест в края на следващия летен сезон. Месечните вноски са средно около 350 000-400 000 фр. франка и не би трябвало да затруднят валутната държавна фирма. По простата причина, че през 1968 г. социалистическият монополист Балкантурист сключва 25-годишен договор с френската СЕТ и работи само със западняци, осигурени по линия на Клуб Медитеране.На 1 юни 1993 г., когато на четвъртвековния френски договор изтича, ВС Русалка преустановява плащанията към Стопанска банка и я оставя да си троши главата с висящ дълг, чиято главница възлиза на 2.593 млн. фр. франка. Поетапната приватизация на Русалка започва през 1996 г., когато 25% от акциите на туристическата фирма са залети от първата вълна на масовата приватизация. Мултигруп тутакси отхапва 18.7% от златната ябълка, а индивидуални играчи слагат ръка на останалото.В паяжината на несъстоятелносттаРешението за продажбата на мажоритарния пакет (60%) от акциите на Русалка Агенцията по приватизация (АП) взема на 22 август 1997 година. То е обнародвано в Държавен вестник на 12 септември 1997 година. На 27 февруари 1998 г. АП получава писмо от Стопанска банка, с което тя предявява вземанията си. Дотук всичко изглежда наред: банката спазва шестмесечния законен срок, регламентиран в параграф 6а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ПЗР на ЗППДОП). Търгът с явно наддаване е проведен на 15 март 1999 г. и АКБ Форес - единственият подал оферта кандидат, печели с цена от 2.1 млн. щ. долара. Три дни по-късно - на 18 март 1999 г., синдиците на Стопанска банка завеждат в Добричкия окръжен съд (ДОС) иск за обявяване на Русалка в несъстоятелност (гражданско дело N34/99). Надеждата им, че могат да си приберат най-после вересията обаче се изпарява сравнително бързо: след близо двегодишно умуване (на 1 ноември 2000 г.) Добричкият окръжен съд решава, че Русалка не дължи нищо на банката. По простата причина, че трезорът е изтървал (!) споменатия вече шестмесечен срок, през който е трябвало да декларира интересите си пред АП. Според окръжните магистрати въпросният срок започвал да тече не в деня на продажбата на Русалка, а на 2 януари... 1996 г. (!?), когато е обнародвано решението на Народното събрание, с което е одобрена правителствената програма за приватизация. Логиката на този абсурд е повече от желязна: сред предприятията, които се вадят на тезгяха, е и Русалка АД. Докато добричките жреци на правосъдието се чудят откъде точно да докарат вода за воденицата на неплащащия длъжник, в София се случват две-три важни неща. На 23 юни 2000 г. Софийският градски съд одобрява продажбата на фалиралата Стопанска банка. Купува я БРИБАНК, която пък през октомври 2000 г. променя името си на Стопанска и инвестиционна банка (СИБАНК). Неизрядният платец също сменя козината си на два пъти, което допълнително утежнява процедурата. През октомври 2001 г. от името Русалка изпада буквата к и дружеството се преименува на Русала АД. През май 2002 г. промяната е далеч по-съществена Русалка/Русала става Каварна турист АД., а седалището на фирмата се мести от Добрич в столицата. През пролетта на 2002 г. делото СИБАНК срещу Каварна турист (като правоприемник на Русалка) влиза във Варненския апелативен съд (гр.д. N598), защото трезорът обжалва решението на Добричкия окръжен съд. След около половин година в тунела на банкерите сякаш светва...На 11 ноември 2002 г. Варненският апелативен съд обявява Каварна турист в несъстоятелност с начална дата 31 декември 1999 г.; назначава временен синдик - варненеца Янко Стоянов; допуска обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника; насрочва първото събрание на кредиторите за 18 декември 2002 г. в сградата на Добричкия окръжен съд, който ще е съдът по делото за несъстоятелността на Каварна турист.По най-различни причини първото общо събрание на кредиторите е пренасрочено за 14 февруари 2003 г. в Добрич, а постоянният синдик Иван Балабанов е назначен чак на 25 февруари 2003 година.Начело в списъка на кредиторите, приет от синдика за изпълнение, е СИБАНК с френския заем в размер на 2.307 млн. лева. На второ място е класирана Агенцията за държавните вземания с дълг от 372 287 лв., следват Електроразпределение-Варна ЕАД с 63 687 лв. и още 8 фирми доставчици (с неизплатени или частично платени фактури от началото на 2000 г.). След което изведнъж се оказва, че светлината в тунела на банката и останалите кредитори била от... насрещния влак. ТочкатаВ най-общи линии, решението на ВКС (взето на заседанието на 18 юни и заведено в деловодството на съда на 18 юли под номер 1061) гласи, че Каварна турист не е никакъв длъжник на СИБАНК. А причината е повече от прозаична: кредитният договор между Стопанска банка и Ваканционно селище Русалка АД от 1992 г. бил сключен в нарушение на чл.7 от действащия тогава Закон за банките и кредитното дело (ЗБКД) и поради това - нищожен. Според въпросната разпоредба: Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.Този текст е изхвърлен от употреба на 15 февруари 1993 г., когато влиза в сила чл.26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чийто текст повелява: Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.Касае се за нищожност на сделката поради липса на съгласие между съконтрагентите по нея - категорични са върховните касационни съдии. - Банката е юридическо лице, като неговата воля се изразява чрез органите му. Чрез тяхното действие банката функционира и се проявява. Налице е особено законово представителство, което е необходимо и наложително. Без него юридическото лице не може да действа. Липсата на представителство на юридическото лице води до невъзможност за изразяване на волята му и оттам липса на съгласие за сключване на сделката....Ето защо, отсича в крайна сметка ВКС, договорът между Стопанска банка и Русалка е нищожен (на основание чл.7 от ЗБКД, отменен във връзка с чл.26 от ЗЗД). Тоест - липсва материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелността, а именно - задължението да произтича от търговска сделка. Зад цялата тази сложнотия на юридическата терминология стои един простичък факт: през 1992 г. договорът за кредита е подписан само от тогавашния изпълнителен директор на Стопанска банка - Радко Радовски. Вярно е, че сред книжата се мярка тук-там и името на тогавашния председател на управителния съвет на банката Цветан Петков, но подписът му така и не е положен никъде. Неправилно Варненският апелативен съд е приел, че отпускането на кредит представлява действие, за което изпълнителният директор е упълномощен да го извърши, при спазване на ограниченията на чл.28, ал.1 от ЗБКД. Не се спори, че размерът на отпуснатия кредит не надхвърля 15% от собствения капитал на банката (каквото е изискването на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗБКД - бел.ред.). Изискването за общо решение на всички лица, които управляват и представляват банката при отпускането на кредити над 15% от собствения капитал на банката, не изключва задължението при отпускането на другите кредити тя да се представлява съвместно от поне две лица... По делото липсват и данни за упълномощаване на изпълнителния директор, който е подписал кредитния договор..., обобщават върховните магистрати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във