Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Русия падна в кървавата битка за върха в Интерпол

Александър Прокопчук
S 250 a0eea2e7 a104 4d67 9695 7f116b2975fa

Русия се спъна на самия финал в надпреварата за Международната организация на криминалната полиция (МОКП). Нейният кандидат за шеф на организацията Александър Прокопчук, бивш служител на руското Министерство на вътрешните работи, достигнал до чин генерал-майор загуби, след като за поста беше избран подкрепяният от САЩ южнокореец Ким Чон Ян. Досега той временно изпълняваше длъжността президент на полицейската структура.

Изборът се състоя на Общото събрание на МОКП - Интерпол в Дубай в сряд (21 ноември). Южнокореецът на практика ще довърши мандата на предишния ръководител на организацията Мън Хунвей, който през октомври подаде оставка, след като преди това бе арестуван в Китай заради подозрения в корупция.

Обединяващият 194 държави от света Интерпол беше на косъм да бъде оглавен от руснака, но срещу неговата кандидатура се проведе невиждана кампания, начело на която застанаха САЩ и съюзниците му от ЕС. Те видяха възможност Русия да започне да спекулира със споделените разузнавателни данни в Интерпол и да елиминира противниците на президента Путин.

Кампанията срещу Русия се ожесточи с приближаването на датата за общото събрание на Интерпол, на което трябваше да бъде избран нов шеф на организацията на мястото на китаеца Мън Хунвей. Битката се очертаваше да бъде кървава, след като през август група американски сенатори предложиха да бъде ограничено правото на Русия да използва механизма с т. нар. червени бюлетини на Интерпол за международно издирване на лица. Мотивът им беше, че руснаците злоупотребяват с тази възможност, използвайки я за разчистване на сметки с противниците на Путиновото управление. Сенаторите искаха лицата, обявени за издирване с червена бюлетина по искане на Русия, да не бъдат ограничавани, що се отнася до влизането в САЩ, и да не им се отказва политическо убежище.

В седмицата на избора сенаторите Роджър Уикър, Джийн Шахийн, Крис Коонс и Марко Рубио публикуваха открито писмо до президента Доналд Тръмп с молба да повлияе върху членове на Общото събрание на Интерпол, за да не допуснат руският кандидат Александър Прокопчук до върха на организацията. "Русия редовно злоупотребява с Интерпол за преследване на политически дисиденти и журналисти. Александър Прокопчук лично е участвал в тази стратегия за сплашване, която е насочена срещу демократичните институции и поощряване на авторитарния режим на Путин", се казва в писмото им. Те предупреждаваха, че с идването на Прокопчук начело на Интерпол Русия ще получи достъп до конфиденциална информация на международните правоохранителни органи, което ще укрепи способността й да преследва опозицията на Путин извън пределите на Русия и да подпомага другите авторитарни режими.

Писмото на американските сенатори, призоваващи да не се допусне избирането на руския кандидат Александър Прокопчук за шеф на Интерпол, е нагледен пример за натиск и намеса в избори, реагира светкавично Дмитрий Песков, говорителят на Путин. "Тези действия  са своеобразна намеса в избирателния процес, в изборите в една международна организация. Как другояче да ги оценим? Ето една нагледна проява на намеса", каза той.

Не може да се отрече, че и самите руснаци проведоха активна и масирана кампания в полза на кандидата си. Британските The Financial Times, а след това и The Times тиражираха публикации, позовавайки се на анонимен правителствен източник, близък до Интерпол. Цитираха се негови думи, според които Прокопчук е набрал необходимата динамика в навечерието на избора на 21 ноември и шансовете му да спечели надпреварата за върха на МОКП фактически са гарантирани. Правителството на Великобритания счита, че господин Прокопчук ще победи и не вижда смисъл да прави опити за неговото възпиране, се твърдеше в публикациите.

Появиха се и прогнози, че кандидатурата на Южна Корея не среща силна подкрепа в самата организация. Предположенията че и ЮАР ще извади претендент за поста също не се приемаха насериозно. Ако 56-годишният Александър Прокопчук, който досега заемаше поста вицепрезидент на Интерпол, оглави организацията, това ще бъде значителна победа за Кремъл, написа The Times. И уточни, че преди да стане един от четиримата заместник-ръководители на Интерпол, Прокопчук е имал дълга и успешна кариера в руското вътрешно министерство, за което през 2011 г. става генерал-майор.

Истерията около кандидатурата на Прокопчук се разгоря и покрай новите обвинения на Русия срещу британския финансист Уилям Браудър, за когото руснаците твърдят, че е поръчал да бъде отровен известният адвокат и борец с корупцията Сергей Магнитски. Както е известно Магнитски почина в руски затвор през 2009 г. при доста странни обстоятелства. А руската прокуратура съобщи тази седмица, че разследва бившият му работодател Уилям Браудър за престъпен сговор с цел отравяне на Магнитски. Според обвинението Магнитски може би е бил отровен с "диверсионни химични вещества, включващи алуминиеви съединения".

Браудър, който вече е осъждан задочно в Русия за финансови измами, се обади в Туитър, за да опровергае твърденията на Москва. Той свърза последните обвинения срещу него с текущия скандал с опита за отравяне на бившия офицер от руското военно разузнаване и британски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия. Както е известно авторството на този инцидент се приписва на руските служби. "В отговор на отравянето на Скрипал ме обвиняват в четири убийства, включително на Сергей Магнитски", написа Браудър в Туитър. Според него тези обвинения неслучайно са отправени точно преди очакваното разширяване на антируските санкции в рамките на т. нар. закон Магнитски в САЩ.

Междувременно се появиха информации, че руската прокуратура планира да го обяви за международно издирване, както предвижда конвенцията на ООН срещу транснационалната престъпност. Досега министерството на правосъдието на САЩ е отказвало правна помощ по случая "Браудър". Самият финансист коментира в Туитър в навечерието на избора в Интерпол, че новите обвинения срещу него може би са свързани с възможността за нов шеф на организацията  да бъде избран руснакът Александър Прокопчук.

Кървавата битка за върха на Интерпол се разви драматично в самата организация. По време на общото събрание, започнало във вторник (20 ноември) се състоя обсъждане на нови кандидатури за членство в организацията. На дневен ред бе искането на любимото западнобалканско отроче на САЩ Косово да влезе в МОКП. Приобщаването на Косово в световната полицейска организация трябваше да стане поредно признание на новопоявилата се държава. Както е известно, досега от 193 страни-членки на ООН, Косово е призната от 111 държави, както и от 23 от 28 членки на ЕС. 

Създадената с изключителната помощ на САЩ западнобалканска държава обаче срещна отпор в Интерпол. С 68 гласа "за", 51 "против" и 16 "въздържал се", Косово не успя да си осигури две трети от гласовете на страните-членки, за да се присъедини към международната полицейска организация. И така печално завърши и третият й опит да се присъедини към Интерпол. С избора на южнокорееца Ким Чон Ян начело на МОКП, подкрепян активно от САЩ и ЕС, шансовете на Косово значително се увеличават. 

 

Още 2 държави в МОКП

Общото събрание на Интерпол гласува на 20 ноември (вторник) да приеме Кирибати и Вануату за нови страни-членки. Членовете в световната полицейска организация вече са 194. Според традицията на организацията, новите държави-членки ще създадат свои национални централни бюра (НЦБ), които ще действат като единна точка на контакт с други НЦБ и централата на генералния секретариат в Лион, Франция.

Членството в Интерпол означава сътрудничество в борбата с трафика на хора, контрабандата на наркотици, киберпрестъпленията, престъпленията с превозни средства, както и тероризъм. Чрез сигурната глобална полицейска комуникационна мрежа на Интерпол I-24/7, страните могат да изпращат съобщения и да получават  достъп до множество глобални бази данни, включително лица по заявка, откраднати моторни превозни средства, пръстови отпечатъци, ДНК и разпознаване на лица.

Въпреки че сътрудничеството се насърчава, Интерпол зачита суверенитета на всяка държава-членка. Държавите-членки запазват собствеността си върху данните, които споделят с организацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във