Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РУСИЯ ПРАТИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА КЪМ ДЕЛО

Русия си има нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) от 1 юли (понеделник). За първи път от 1961 г. насам. Както отбелязва в. Коммерсант, обновеният НПК е значително по-либерален от досега действащия и е стъпка към модернизиране на руската правораздавателна система и хармонизирането й с европейските стандарти. Работата по новия НПК е продължила над десет години, и е гласуван от руската Дума чак през есента на 2001 година. Но влиза в сила едва от началото на този месец. Според преобладаващото мнозинство от руските юристи, новият НПК е крайъгълен камък на реформата в съдебната система, провеждана от Кремъл. Основните му цели са засилване на контролните функции на съда, увеличаване на правата на защитата и превръщане на наказателния процес в действително състезание между равнопоставени. Като едно от най-важните достижения на новия НПК руските специалисти определят изменението на функциите на прокуратурата. Досега този орган ръководеше и контролираше (т.е. - командваше) дознанието и следствието. От 1 юли прокуратурата ще упражнява само общ надзор върху досъдебната фаза от наказателното производство и ще поддържа обвинението в съда. С други думи, оттук нататък прокурорът вече единствено ще оценява доказателствата, събрани от следствието или дознанието и ще решава достатъчни ли са те за явяване в съда.Според анализаторите на в. Коммерсант, най-същественото в новия НПК е, че подсъдимият трябва да бъде осъден или оправдан - съдът вече няма да има право да връща делото за доразследване при недоказани факти или доказателства, събрани по съмнителен начин. Грижа на прокурора вече е дали да прекрати делото (ако прецени, че доказателствата са недостатъчни), или да го вкара в съда и да изтърпи обществените последици от евентуалната оправдателна присъда.Освен това новият руски НПК въвежда и задължителен съдебен контрол във всички етапи на досъдебното производство - от задържането на заподозрения или подаване на заявителски материал в милицията. Налагането на мярката за неотклонение задържане под стража (над 48 часа), както и използването на специални разузнавателни средства (подслушване, филмиране, проследяване и т.н.) също ще се разрешават от съда в зависимост от доказателствата, с които разполагат органите на предварителното производство (дознание, следствие и прокуратура). На всичко отгоре задържаният има право на разговор с адвокат, преди да бъде разпитан от дознател или следовател. Според руската преса, тази законово установена норма рязко ще ограничи възможността за фабрикуване на обвинения и манипулиране на делата още на етап предварително производство.Наистина руският законодател е вписал в НПК и един бонус на държавното обвинение - до 1 януари 2004 г. прокуратурата ще продължи да разрешава огледите, обиските на жилища и изземването на документи. След тази дата обаче и тези пълномощия се прехвърлят на съда.Къде сме ние?В България отдавна арестите, използването на СРС, обиските и изземването на документи се решават от съда. Не така стои обаче въпросът с ръководството на досъдебното производство. С промените на НПК от 1999 г., направени от мнозинството на СДС в 38-ото обикновено Народно събрание, Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора (чл.48., ал.3 от НПК).За отбелязване е и още една съществена разлика между българския и руския НПК, която засяга правата на арестуваните и обвиняемите. Става въпрос за уникалния чл.153а, наречен Забрана за напускане пределите на Република България. Според него, в досъдебното производство при обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение.В руския НПК такъв текст просто не съществува.А колкото до другата фундаментална разлика между нашия и руския НПК, за нея просто няма какво да говорим. От началото на месеца в Русия съдебните процеси наистина се превръщат в състезание между държавното обвинение и адвокатите на заподозрените, докато нашият съд - ако нещо не му хареса в обвинителния акт и събраните по случая доказателства (или пък съдията нещо го стиска чепика), може да си връща делото за доразследване колкото му душа иска. Примерите са хиляди и едва ли е необходимо да си ги припомняме. Съдбата на легендарния списък с делата, взети на спецотчет лично от главния прокурор още преди три години, е много показателен. От всички близо 70 случая, вписани във въпросния списък, в съдебна зала са влезли най-много 35-40 на сто от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във