Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

РУСКИТЕ ШПИОНИ СТАВАТ ВСЕ ПО-НЕВИННИ

Вече четири години и половина българската съдебна система се подиграва със съдбите на Яни Янев и Лиляна Гешева. Двамата бяха арестувани на 6 март 2001 г. и срещу тях бяха повдигнати обвинения, че са предавали секретни военни документи на руснаците. Дванайсет дни по-късно успешната операция на военното контраразузнаване прерасна в международен скандал, защото на 18 март 2001 г. пресцентърът на Министерството на външните работи разпространи информацията, че до една седмица руският военен аташе капитан първи ранг Владимир Ломакин, един негов сътрудник и още един дипломат от мисията на Москва в София трябва да напуснат България. В противен случай тримата ще бъдат обявени за персона нон грата и ще бъдат изгонени в рамките на 24 часа.... Отговорът не закъсня: няколко дни след като руските дипломати напуснаха България, Русия не се поколеба и тутакси изгони трима дипломати от българското посолство в Москва за... шпионска дейност. Кой какъв е бил между споменатите дипломати в случая не е важно.Но съдебното положение на двамата подсъдими не се промени кой знае колко през тези години. В сряда (13 юли) във Военноапелативния съд трябва да започне второинстанционния процес срещу руските шпиони Яни Янев и Лиляна Гешева, но доказателствата за тяхната вина са все толкова рехави и двусмислени, че чак изглеждат измислени.Бойната дружбаКариерата на Яни Янев като разведка започва на 28 септември 1971 г., когато той постъпва на работа в Разузнавателното управление на Генералния щаб и завършва през 1992 г., когато се пенсионира като шеф на звено Анализи в същото управление. През цялото това време единственото задължение на Янев и на подчинените му е да обработват и да свеждат до знанието на началниците информацията, която постъпва в Генщаба от явни и секретни източници. Лиляна Гешева започва работа в явното деловодство на Разузнавателното управление на Генералния щаб на 11 декември 1979 г. като технически изпълнител. Няколко месеца по-късно качествата й са оценени по достойнство и на 17 март 1980 г. тя е преместена в секретната секция. Там тя прекарва 20 години и шест месеца, докато на 2 октомври 2000 г. я повишават, и оглавява общата секретна секция на управлението.Двамата се запознават през 1980 г. и в продължение на 12 години поддържат нормални колегиални взаимоотношения. След пенсионирането на Яни Янев през 1992 г. губят връзка помежду си за цели седем години. В края на 1999-а те се засичат съвсем случайно, на крак си припомнят старите времена и се разделят с уговорката за нова среща.Тя става чак през март 2000 година. В нея обаче няма нищо романтично, защото Яни Янев иска от бившата си колежка копие от разузнавателната сводка, която общата секретна секция изготвя всеки месец. Обяснението му звучи автентично - той е секретар на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗ), а съюзът работи върху проект за нова военна доктрина на страната. Речено-сторено: в името на старата бойна дружба Гешева измъква от секретното деловодство оригинала на въпросната сводка, за да може Янев да си я снима самичък, а той й се отблагодарява с... бутилка. Според обвинителния акт по делото, сделката се харесва и на двамата, защото през 2000 г. те започват да се срещат най-редовно. Постепенно документалните щения на Янев се увеличават и, освен месечни разузнавателни сводки, Гешева започва да му дава и един секретен бюлетин, озаглавен Военнополитически събития. Друга е и цената на сътрудничеството - 50 лв. на доставка.В края на август 2000 г. във Военното министерство и в Генералния щаб започва генерална реконструкция на структурите, в резултат на която на бял свят се появяват две мегаслужби - Военна информация (военното разузнаване) и Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване. Докато траят ремонтните процеси, двамата преустановяват контактите помежду си. През януари 2001 г. Яни Янев отново се обажда на Лиляна Гешева с искане за нови документи. Около месец и половина по-късно (на 5 март) Гешева посещава офиса на Янев на бул. Христо Ботев, носейки в чантата си поредната месечна разузнавателна сводка и текущия брой на бюлетина Военнополитически събития. Янев надлежно копира материалите, връща оригиналите на Гешева и й плаща 120 лв. за услугата, защото обстановката е станала по-сложна и по-враждебна. Неизбежното се случва на 6 март 2001 г.: Яни Янев е арестуван от служители на военното контраразузнаване до входа на Руското посолство в София, а в чантата му са открити общо 68 засекретени бумаги, старателно ксерографирани предишния ден. Малко по-късно е задържана и Лиляна Гешева, у която са намерени шестте банкноти от по 20 лв., което е получила от Янев предишния ден ПредателствотоВ обвинителния акт по делото се казва, че в чантата на Яни Янев, която той носел в Руското посолство, са открити копия от бюлетин Военнополитически събития от 22 ноември 2000 г. (секретен № 000011 и инвентарен № 2839 по описа на Дирекция Военна информация), Разузнавателна сводка № 000052 от 1 февруари 2001 г. (също по описа на Дирекция Военна информация), както и други материали. Общият обем на секретната информация е изчислен на 68 листа. Съдебно-техническите експертизи по делото установяват, че оригиналите са изнесени от Лиляна Гешева, а копията са направени от Яни Янев. Срещу Янев и Гешева е повдигнато обвинение по чл. 357, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК): Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. В хода на разследването военните прокурори категорично приемат, че информациите в разузнавателната сводка от 1 февруари 2001 г. представляват държавна тайна. Въпросният документ съдържа данни за оперативната и бойната подготовка на въоръжените сили на няколко съседни държави (Югославия, Гърция, Турция и Румъния), както и данни за провеждането на планови мероприятия на техните генерални щабове. В разузнавателната сводка, открита в чантата на Янев, например Югославия е засегната в няколко информации: шефът на тамошния Генерален щаб инспектира военния състав, разположен по границата с Косово, където е предислоциран и нов батальон от Черна гора. Румъния присъства в четивото с описание на няколко учения на различни армейски подразделения, проведени за повишаване на бойната готовност, за усъвършенстване на способите за оцеляване в екстремални условия и за водене на въздушен бой на височина до 4000 метра. Освен това сводката съдържа още информация за реорганизиране на гръцкия Генерален щаб (във връзка с нови изисквания на НАТО), за формирането на специални турски военни подразделения за действия при природни бедствия и аварии, за реформата на въоръжените сили на Руската федерация, няколко акцента от програмата на Румъния за присъединяване към НАТО, както и данни за изборите в Сърбия и Румъния.Колкото до съдържанието на бюлетина Военно-политически събития от 1 декември 2000 г. и на останалите документи, намерени у Янев - то е посветено предимно на една тема: парламентарните избори в Сърбия и Румъния.Съдебно дело - първи път...На 10 август 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителния акт срещу двамата в Софийския военен съд. Според магистратите, Яни Янев умишлено е склонил Гешева да му предаде, в периода от 1 декември 2000 г. до 5 март 2001 г., служебни документи - Бюлетин Военнополитически събития, разузнавателна сводка и други материали. Две седмици по-късно (на 23 август) Софийският военноокръжен съд връща делото в прокуратурата с мотива, че обвиненията срещу Янев и Гешева са неясни и вътрешно противоречиви. Почти година по-късно (на 15 май 2002 г.) същинският процес срещу Яни Янев и Лиляна Гешева най-сетне започва, но още на втория ден става ясно, че прокурорът по никакъв начин не може да докаже вредителската дейност на двамата подсъдими. Тогава съдът взема диригентската палка в ръце, отнема думата на военното обвинение и разпорежда на защитата да докаже невинността на клиентите си до 14 юни същата година. На въпросната дата адвокатите на Янев и Гешева се явяват в залата и предоставят на съда около 300 страници секретни материали, събрани от ИНТЕРНЕТ и от цивилни библиотеки. Всички тези материали са абсолютно идентични с документите, които Янев и Гешева са искали да предадат на руснаците, но съдът не обръща никакво внимание на този факт. По време на заседанието на 14 юни 2002 г. са разпитани общо 17 свидетели и няколко месеца по-късно - на 12 ноември, Софийският военноокръжен съд осъжда Лиляна Гешева на четири години лишаване от свобода условно, а Яни Янев - на три и половина години условно.Присъдата е обжалвана пред Военноапелативния съд, който на 6 юли 2003 г., вместо да придвижи делото нагоре по трасето - към Върховния касационен съд, го връща на Софийската военноокръжна прокуратура. И то с мотива, че в обвинителния акт не е уточнено конкретно кои сведения от материалите представляват държавна тайна и кои - не. Съдебно дело - втори път...Вместо да изпълни указанието на съда, Военната прокуратура повдига срещу Янев и Гешева ново обвинение, този път по чл.360 от НК: Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.На 26 април 2004 г. започва вторият процес в Софийския военноокръжен съд срещу шпионите. Представителите на държавното обвинение сякаш дишат по-леко. Прокурорът по делото Иво Петков смята, че Янев и Гешева трябва да бъдат осъдени, защото информациите за реорганизацията на армиите на съседните страни и проведените там учения са държавна тайна, а данните във военния бюлетин за изборите в Сърбия и Румъния са... служебна тайна. Още на първото заседание обаче илюзиите на прокуратурата за бърз процес срещу предателите рухват. Председателят на съдебния състав Атанас Гебрев прекратява наказателното преследване срещу Янев и Гешева за издаването на служебна тайна, защото на 6 март 2004 г. е изтекъл абсолютният тригодишен давностен срок за това обвинение. Омагьосаният кръг обаче не се разкъсва: двамата трябва да бъдат съдени за разгласяване на държавна тайна, но прокуратурата не е в състояние да докаже вината им.За разлика от обвинението, защитата предоставя на съда достатъчно аргументи за невинността на подсъдимите. Според адвокатите, по-голяма част от съдържанието на разузнавателната сводка не може да бъде секретна, защото, съгласно действащото международно законодателство, информацията за провеждането на всякакви военни учения не е класифицирана и се обменя по официален път. Освен това, въпросните учения и изборите в Събрия и Румъния са отразени не само от медиите в съответните държави, но и от медиите във всички страни на Балканите (в това число и в България). За да се спаси от безизходицата, военното обвинение обяви, че част от данните в процесната сводка представляват съобщения, които войсковите части на съседките ни са изпращали помежду си и които са прихванати от електронното разузнаване. Защитата обаче веднага поиска разпечатките от тези съобщения да бъдат присъединени към делото, за да бъдат сравнени със съдържанието на сводката. Военната прокуратура обаче отказа да изпълни искането на адвокатите, защото въпросните прихванати съобщения били... унищожени.Въпреки всички непълноти и условности в обвинителната теза, на 15 март 2005 г. Софийският военноокръжен съд призна Яни Янев и Лиляна Гешева за виновни, но ги осъди съответно на две и на три години затвор условно. В мотивите си съдът приема, че държавна тайна представляват само материалите за реорганизацията на гръцкия Генерален щаб и дописката за формирането на подразделения за действия при природни бедствия и аварии в турските въоръжени сили. На двамата подсъдими сега не им остава нищо друго, освен да стискат палци Военноапелативният съд да забрави замалко честта на пагона и на 13 юли (сряда) да реши казуса по същество, според реалните факти. Защото на 6 март 2001 г. в първото съобщение за арестуването на шпионите се казваше, че Янев е задържан при опит да прехвърли пакет през оградата на руската амбасада. По-късно бе оповестено, че всъщност той е заловен да мушка секретните документи през пръчките на оградата, а накрая се оказа, че бил задържан до входа на посолството с черна чанта в ръка...

Facebook logo
Бъдете с нас и във