Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

С ДАНС, но без концепция за национална сигурност

Има ли държава, в която да съществува агенция за национална сигурност, без да е изяснен принципно въпросът що е то национална сигурност. Да, и това е България.
Такова е положението у нас година и кусур след създаването на ДАНС. Изводът може да се направи след прочит на доклада Мониторинг на ДАНС, изготвен от фондация Риск Монитор и посветен на работата на новосъздадената агенция през 2008 година. (Риск Монитор е неправителствена организация, изследваща проблеми, свързани с организираната престъпност, сивата икономика, политическата корупция и др.).
Анализът е направен от експерти в областта на сигурността. Документът бе представен пред журналисти на 12 май (вторник) в столичния хотел Радисън. Заключенията в него бяха изслушани от главния секретар на ДАНС Емил Кожухаров и от говорителя на агенцията Зоя Димитрова. Авторите на първия по рода си проект у нас са проверявали основно дали, как и доколко е възможен граждански мониторинг на една служба за сигурност, която по дефиниция работи в секретност. Докладът дефинира проблеми както в нормативната уредба на ДАНС, така и в практическата дейност на агенцията и дава оценка на нейния капацитет.
Оценката обхваща три отделни тематични кръга: институционалния образ на ДАНС, публичното й възприемане и механизмите за осъществяване на парламентарен контрол върху дейността й.
Нека припомним, че Държавна агенция Национална сигурност бе създадена по идея на министър-председателя Сергей Станишев със закон, гласуван от депутатите в края на 2007 година. Новосъздадената агенция съществува от 1 януари 2008 година. Тя обедини три структури - Националната служба за сигурност, военното контраразузнаване и финансовото разузнаване. В парламентарната и медийната шумотевица около нейното създаване обаче депутатите повече се вълнуваха от високите заплати на бъдещите агенти, отколкото от пълната липса на яснота каква е стратегията на страната за национална сигурност.
В момента съществуват няколко концепции за националната сигурност
Едната е на СДС от 1998 година. Тя вече е твърде остаряла поради влизането ни в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 година. Съществуват и стратегии на НДСВ - от 2005 г., и на БСП - от 2008 г., а тази година се очаква да бъде обявена и стратегията на ГЕРБ. Липсва обаче единно схващане за националните приоритети. По тази причина ДАНС все още няма изчистен профил и представлява хибрид от разузнавателни, разследващи (или подпомагащи разследването) функции, а би трябвало да е преди всичко служба за вътрешно разузнаване (контраразузнаване). Проблемът тук обаче е, че при разузнавателния подход събраните доказателства не са годни за съдебното производство. Възможен изход от тази ситуация е да се промени законодателството, така че да стане възможно ползването на разузнавателните данни като доказателство. Велизар Шаламанов посочи, че агенцията не бива да се претоварва с работа, присъща на прокуратурата или на съда, защото така функциите й по разузнаването се изместват на заден план.
За обществото обаче много по-важни са функциите на ДАНС в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, отколкото разузнаването и защитата на националната сигурност, обясни Даниел Смилов, един от експертите, изготвили доклада.
Докладът за дейността на агенцията се фокусира и върху образа на ДАНС, изграден от медиите и който основно формира обществените нагласи. Изводът на авторите е, че в първата си година агенцията, общо взето, не е получила позитивни медийни оценки. Според отразеното в пресата първата година от
работата на агенцията е преминала под мотото Скандали, оставки, разпечатки
Визирана е поредицата от гафове в службите за сигурност по времето, когато ДАНС си стъпваше на краката, а те не бяха един и два. На 18 март 2008-а започна скандалът в МВР с ареста на бившия заместник-шеф на ГДБОП Иван Иванов, седмица по-късно с мотива злоупотреба със служебно положение бе задържан и ексглавният секретар на вътрешното ведомство Илия Илиев. На 13 април подаде оставката си министър Румен Петков. Това стана, след като се разбра, че се е срещал с разработвани от службите лица. Следващият месец бе белязан със сагата около разработката Сови за корупция в митниците и Лиана за черната партийна каса на ДПС.
На 23 септември бе пребит с чукове главният редактор на електронното издание Фрог нюз Огнян Стефанов, когато агенцията проверяваше за съпричастие към сайта Опасните. Неразкриването и до момента на извършителите на това престъпление е негатив на ДАНС, заяви един от авторите на доклада Даниел Смилов. Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова обаче поясни, че инцидентът разследва МВР и от него трябва да се търси информация. Негативно влияние върху общественото мнение, според анализаторите, са оказали също случаите с варненската съдийка, задържана за подкуп, и пиенето на кафета в агенцията с лица от подземния свят.
Нещата обаче са дошли по местата си със задържането на Ангел Христов и Пламен Галев, както и след операция ДАМС, при която бе задържан заместник-шефът на спортната агенция Иван Леков. Въпросният Леков още на първа инстанция бе оправдан по делото за търговия с влияние. Сред позитивите в работата на агенцията се сочи и залавянето на бившия заместник областен управител на София Мариус Цаков, който бе обвинен във взимане на подкуп.
Като пасив в работата на държавната агенция е посочена операция Галерия
която остави впечатлението, че агенцията може да бъде използвана от правителството срещу неудобни медии и политици. Между другото преди време шефове от ДАНС обещаха да разкрият тази разработка за широката общественост, като увериха, че там нямало нищо интересно, но още не са го сторили. Това, че Алексей Петров остана в редиците на агенцията след скандала с Румен Петков, също се коментира в доклада в негативна светлина, тъй като в съзнанието на обществото е свързан с един отхвърлен начин за борба с организираната престъпност като тайни срещи, договорки и пр., които винаги са съпроводени със съмнения.
Според експерта по национална сигурност Велизар Шаламанов сред проблемите, на които тепърва трябва да се намери бързо решение, е установяването на стабилен парламентарен контрол върху работата на службата. Липсата на такъв контрол пречи на службата да се развива успешно и да бъде приета с необходимата доза доверие от европейските ни партньори, въпреки че до момента отзивите за ДАНС от страна на Брюксел като цяло са положителни. Според експертите подобна комисия обаче задължително трябва да се оглавява от човек от опозицията. В противен случай нейното съществуване се обезсмисля, тъй като агенцията е подчинена на правителството. Парламентарен контрол върху разузнаването съществува в почти всички демократични държави. В Европа изключение правят само Франция и Португалия. Общата тенденция е да се създават специални комисии за надзор върху службите за сигурност, като невинаги в състава им влизат само действащи депутати. В Канада и Норвегия например подобни структури включват бивши депутати, министри и независими експерти.
Какво е положението у нас? На 30 юли 2003 г. Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред (КВСОР) създаде подкомисия за работата на службите за сигурност и обществен ред. Съществуването й обаче към момента е, кажи-речи, само на книга. В публичното пространство възникването на тази структура се свързва с парламентарното разследване за смъртта на Ангел Димитров-Чората. Тя се състои от десет народни представители от всички парламентарно представени политически сили, но от създаването й досега не е заседавала повече от три пъти, а в сайта на Народното събрание изобщо няма справка за нейните заседания...
Липсата на прозрачност в работата на ДАНС бе сред коментираните теми при представянето на доклада. Не без основание главният секретар на ДАНС опонира на тази констатация с аргумента, че
работата на подобна агенция не може да е прозрачна
и предложи да се използва термина публичност вместо прозрачност. Съществен пропуск, според експертите, е липсата на критерии за успешната работа на агенцията. Наблюдателите от Риск Монитор предлагат като такива критерии да бъдат смятани броят на разкритите неизгодни договори, установяването на конфликт на интереси, осъдени лица по материали на ДАНС.
В отговор на журналистически въпроси за честите посещения в агенцията на лидера на Ред, законност и справедливост Яне Янев, Димитрова заяви, че председателят на ДАНС Петко Сертов не може да откаже да приеме който и да било депутат и отхвърли твърденията, че определени хора излизат от ДАНС с папки с класифицирана информация. Изпълнителният директор на Риск Монитор Стефан Попов пък прогнозира, че честото пикиране на депутати над ДАНС ще бъде редуцирано след изборите, когато би трябвало да бъде създадена парламентарна комисия за контрол върху нейната дейност.
Очаква се до края на август тази година ДАНС да се сдобие със собствен сайт в ИНТЕРНЕТ. В момента внимателно се преглеждат документите на фирмите, кандидати за разработване на софтуера му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във