Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

С ТОВА РЪКОВОДСТВО, НА СГП Й Е СПУКАНА РАБОТАТА

Според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) прокурорът е господар на досъдебното производство и като такъв има няколко много важни задължения: да ръководи предварителното разследване, да упражнява надзор за законност върху работата на полицията и следствието, да привлича към отговорност заподозрените лица, да извършва процесуално-следствени действия и т. н.
В институционално отношение, йерархическите отношения в държавното обвинение са подредени сравнително простичко и съобразно предписанието на чл.112 от Закона за съдебната власт (ЗСВ): Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички ­ на главния прокурор. В основата на пирамидата са вградени 116 районни прокуратури. Тяхната работа се контролира от 28 окръжни прокуратури, над които пък зорко бдят пет апелативни обвинения - в София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас. Двете върховни прокуратури - касационната и административната, имат право да ревизират дейността на всички по трасето надолу, а на последното стъпало, т.е. на прокурорския Олимп, е обвинител № 1.
За разлика от посестримите си в т. нар. провинция, статутът на Софийската градска прокуратура (СГП) винаги е бил малко по-особен. От една страна, тя контролира дейността само на едно районно обвинение. От друга страна обаче СГП е единствената прокуратура в България, която по закон е длъжна да води разследванията срещу лицата с имунитет (депутати, магистрати и членове на Конституционния съд), както и срещу членовете на Министерския съвет. Екстра, заради която от години на Софийската градска прокуратура се гледа като на най-важната в България.

Ръководството
Когато на 23 февруари 2006 г. Борис Велчев официално пое поста главен прокурор, ръководител на СГП беше Бойко Найденов. Два месеца по-късно - на 17 април, обвинител №1 качи Найденов във Върховната касационна прокуратура (ВКП), а в гилдията се заговори, че на неговото място ще седне заместникът му Николай Любенов, който се слави като добър юрист и професионалист.
На 10 май 2006 г. обаче Борис Велчев събра очите на всички, защото за шеф на СГП бе избран Вичо Вичев, който до онзи момент бе ръководител на Софийската районна прокуратура (СРП). На 14 септември с. г. последва нова рокада, защото ръководителят на Софийската апелативна прокуратура (САП) Лъчезар Маринов подаде оставка и на 29 септември Вичев влезе в неговия кабинет. Горе-долу по същото време Николай Любенов също премина на работа в Софийската апелативна прокуратура, така че за и. д. началник на СГП бе определен другия заместник на Вичо Вичев - Николай Кокинов.
Около месец по-късно - на 17 октомври, Борис Велчев обяви вътрешен конкурс за поста Ръководител на Софийската градска прокуратура, като най-важното условие бе всеки кандидат да напише концепция за развитието на СГП, в която да наблегне на идеите си за реално модернизиране и оптимизиране на работата.
Явиха се седем кандидати: и. д. шефът на СГП Николай Кокинов, колегите му от СГП - Максим Колев и Тодорка Миндова, заместник районният прокурор на столицата Христо Динев, прокурорът от Софийската районна прокуратура Филип Пунов и двама души от т. нар. провинцията - шефът на Районна прокуратура-Пловдив Димитър Ангелов и ръководителят на РП-Велико Търново Антоанета Чакърова.
Победител в надпреварата, естествено, стана Николай Кокинов. Според запознати, неговата концепция въобще не е била по-добра от останалите, но за разлика от тях той е демонстрирал друго свое качество: отлично познаване на вътрешните механизми, по които функционира Софийската градска прокуратура.
Така на 13 декември 2006 г. Борис Велчев внесе предложение във Висшия съдебен съвет за назначаването на Николай Кокинов за градски прокурор на София и то бе одобрено с подобаващо мнозинство.
Разочарованието
Първите критики срещу стилът на управление, наложен от Николай Кокинов изплуваха в пространството още в началото на февруари 2007 година. Това е най-слабото ръководството на СГП през последните две-три години. Отново се върнахме към доброто старо време, когато повечето прокурори обикаляха кафенетата и коридорите, а една шепа ентусиасти опъваха каиша за всички, споделиха пред Параграф 22 неколцина подчинени на Кокинов.
Според тях, един от основните проблеми са бившите следователи, назначени на работа в СГП по неясни критерии. Тяхната хватка, усвоена през годините, е проста и ефективна: или по цял ден се спотайват, или се захванат с две-две дела така, че да се пенсионират без да ги приключат. Много ги мързи, обобщиха още прокурорите от СГП.
Другият основен проблем бил, че Николай Кокинов нямал потенциал за административен ръководител. Той не знае как да мотивира хората. От време на време провежда събрания и заседания, но на тях почти никога не се стига до конкретни решения. Освен това той или не може, или не иска да се товари с отговорности. Явно постът му тежи, коментират подчинените на Кокинов и аргументират тезата си с... концепцията му, от която той не е претворил на дело дори едно изречение: увеличаване на щатното разписание; осигуряване на допълнителни кабинети; оптимизиране работата на администрацията; засилване на контрола както върху прокурорите от СГП, така и на Софийска районна прокуратура...
Кокинов обеща, че на всеки три месеца ще ревизира работата на всеки един прокурор, но такова чудо досега не е било. Да не говорим за по-простичките обещания, които също останаха неизпълнени - осигуряване на стая за почивка, на два автомобила, на служебни мобилни телефони за дежурните, въздъхнаха подчинените на Кокинов и... се разделиха на два лагера.
Част от тях обявиха, че истински шеф на СГП е бил Бойко Найденов. Той завари разпасана банда от обвинители, които предпочитаха да висят из кафенетата около Съдебната палата и да обсъждат всякакви клюки. За отрицателно време обаче Найденов въведе толкова строг ред и дисциплина, че всички отведнъж поумняха и проумяха, че са прокурори и през деня трябва да работят...
Останалите пък си поискаха за началник Вичо Вичев. Той беше добър шеф. По всяко време можеше да влезеш в кабинета му и да поискаш съвет по даден проблем или казус. Не само предразполагаше към откровеност, но откликваше на всякакви молби и намираше решение на всеки проблем...
Професионалната злоба
Никак не са малко хората, които поставят под съмнение и професионалните качества на своя началник. Те припомнят няколко дела, по които шефът се е издънил със страшна сила - оправдателната присъда на бившата следователка Весела Василева, процесът срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргини, който все по-уверено върви към провал, убийството на Йорданка Запрянова, основен свидетел по делото срещу перача на пари Евелин Банев-Брендо, ден преди да бъде разпитана пред съдия.
И още един началнически провал изплува в спомените на критикарите - делото срещу бившата премиерша Елена Костова, по което Николай Кокинов лично е написал обвинителния акт и го е внесъл в съда. Става дума за дейността на фондация Бъдеще за България, заради която Костова е изправена на подсъдимата скамейка за използване на документ с невярно съдържание и укриване на данъци. Според злите езици, това дело няма да приключи с осъдителна присъда, защото обвинението не разполага с достатъчно убедителни доказателства.
Безспорно обаче най-силният коз в ръцете на споменатите критикари е делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. През 2000-2001 г. Николай Кокинов бе обикновен прокурор в СГП, но точно в това си битие той сътвори чудеса от храброст. Въпреки полицейското насилие и манипулирането на доказателствата, той убеди Софийския градски съд, че Ангел Василев, Георги Георгиев, Юрий Ленев, Александър Русов и Алексей Кичатов са организирали атентата срещу бившия премиер, и те получиха доживотни присъди. За награда, през 2004 г. Кокинов бе повишен в заместник градски прокурор на София, а през март т. г., когато когато т.нар. убийци на Луканов бяха оправдани и от Върховния касационен съд, Кокинов вече бе софийския прокурор №1 и съзнанието му бе заето от съвсем други проблеми.
В същия кюп - до началника
Не по-малко са и колегиалните критики, които все по-често се чуват и по адрес на двама от заместниците на Николай Кокинов.
Единият от тях е Роман Василев, който бе назначен от ВСС за заместник градски прокурор на 27 септември 2006 година. Според биографичната му справка Василев дълги години е бил следовател - първо в Пазарджик, а после и в София. В края на 2004 г. той е назначен на работа в СГП, но през следващата година и половина търпеливо изчаква звездния си миг - встъпването на Борис Велчев в длъжност и масовата истерия около делото срещу двамата Маргини, достигнала своя връх в периода април-май 2007 година.
Злите езици твърдят, че по това време Роман Василев е направил пътека до кабинета на главния прокурор, защото през ден му е докладвал как върви разследването срещу Маргините и как присъдите на двамата сикаджии са сигурни. Дали чрез това подмазване Роман Василев е успял да се хареса на Велчев не е ясно. Факт обаче е, че покрай делото срещу Маргините той днес е заместник шеф на СГП и под негова опека са едни от най-шумните дела, образувани през последната година: срещу т.нар. крадци на самоличности, срещу фирма Консолид комерс, за бизнеса служители в Министерството на икономиката и енергетиката със секретна информация, за фалшивите дипломи, за проваления конкурс за младши прокурори, за източването на 7. 5 млн. евро от програма САПАРД, делото срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев и т. н....
Но онова, което най-много дразни колегите на Роман Василев е, че напоследък той все по-активно (в стил Ала Бойко Борисов) посещава най-различни местопрестъпления и лично да ръководи по-атрактивните операции на МВР в столицата. Справка - акцията на Икономическа полиция в Булгартабак холдинг, лобното място на последния президент на Локомотив (Пловдив) Александър Тасев, няколко хайки срещу интелектуални пирати и собственици на торент сайтове и т. н. При това той върши това свое задължение с такъв ентусиазъм, че колегите му вече го взеха на подбив с думите: Роман Василев е Бай Ганьо в прокуратурата - хване ли се с някое дело, от него нищо не излиза.
Не по-малко ласкави са и критиките към другия заместник на Кокинов - Божидар Джамбазов. Някои му завиждат, че е прекалено млад, а вече е заместник градски прокурор (назначен от ВСС на 15 ноември 2006 г.). Други пък злобничко шушукат зад гърба му, че макар да движи само едно единствено дело - за източването на Топлофикация, той ще се издъни, защото не е в състояние да контролира екипа, с който работи (очевидно се има предвид историята със следователката Татяна Шарланджиева, която манипулирала делото, за да предпази от наказателна отговорност шефа на Фронтиер Красимир Георгиев). Допълват още, че май Джамбазов обича повече медийните изяви, отколкото работата по Вальо Топлото. И директно го обвиняват, че високото му самочувствие е без реално покритие: Джамбазов ръководи четирима прокурори и цял свят знае, че те са елитния антимафиотски отряд на прокуратурата. Никой обаче няма представа, че за седемте месеца на своето съществуване, този отряд не е свършил никаква работа....
Сам сред свои
Всъщност все пак в ръководството на СГП има и лъч надежда, който се казва Иванка Трифонова. Колкото и опит да прави, Параграф 22 не успя да намери дори един прокурор, който да каже лоша дума за нея. Тъкмо обратното. Всички нейни колеги заявиха, че тя се ползва с тяхното уважение, че е отличен професионалист и не обича името й да бъде разнасяно по медиите, макар да няма от какво да се срамува. Именно нейна заслуга са тригодишната педофилска присъда на депутата Владимир Кузов и обвинителният акт срещу лидера на Атака Волен Сидеров (за инцидента на автомагистрала Тракия). Тя бе тази, която прекрати поръчковото дело срещу Соломон Паси за т. нар. афера Трансат. На Трифонова се падна честта да извърши и проверката по т. нар. скандал Александров - Овчаров...
Така че, както се казва по друг повод, поуката е следната. На 23 август се навършва година и половина, откакто главният прокурор Борис Велчев встъпи в длъжност. Време, което би трябвало да е съвсем достатъчно за отговор на първия и основен въпрос От какъв тип административни ръководители има нужда държавното обвинение: от хора с биографии и протекции или от обикновени професионалисти; от добри мениджъри, искащи и можещи да работят в екип, или пък от силни индивидуалности, за които личните амбиции са по-важни от длъжностната характеристика и закона?

Християн Стоянов

Facebook logo
Бъдете с нас и във